Решение № 2585 от 25.05.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 7831/2025
- Вид
- Решение № 2585
- Подписан
- 25.05.2026
- В сила
- 18.06.2026
- Състав
- Кристина Янкова Табакова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2585 гр. Пловдив, 25.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330107831 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023 против Л.
П. Ц., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 19.09.2023 г. бил сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя – ответник потребителски кредит в размер на 20 000 лева, преведена по сметка на ответника по банкова сметка.
Общото задължение по договора възлизало на 52897.24 лева, която сума била разсрочена на 60 погасителни вноски /с начален падеж – 25.10.2023 г. и краен – 25.09.2028 г./, от които 59 вноски в размер на по 881.63 лева и една, последна, изравнителна вноска в размер на 881.07 лева, при ГЛП от 47.83 % и ГПР в размер на 59.05 %.
Твърди се, че ответникът допуснал просрочие на три поредни дължими вноски, поради което кредиторът е изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост на договора, получено лично от ответника на 24.01.2025 г.
С уточняваща молба, ищецът уточнява, че ответникът е извършвал плащания по процесния договор за кредит в общ размер на 7617.43 лева, от които сочи, че е извършено плащане на 250 лева след завеждане на заповедното производство.
За събиране на вземането си, ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано частно гр. дело пред на ПРС, по което била издадена заповед за изпълнение, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 19221.71 лева - главница, 1 произтичаща от договор за потребителски кредит № ***/19.09.2023 г., договорна лихва в размер на 4164.89 лева за периода 25.08.2024 г. - 24.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 28.02.2025 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни.
Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № ***/19.09.2023 г.
Навежда доводи, че процесният договор за кредит бил недействителен, тъй като не отговарял на изискванията на чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като размерът на текстовата част на шрифта му и на всички приложения към него е по-малък от 12.
Освен това процесния договор за кредит бил недействителен, тъй като не отговарял на изискванията на чл.11, ал. 1, т. 10, тъй като ГПР бил неправилно изчислен.
Клаузата на заплащане на договорна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 4028/2025 г. по описа на ПРС, в полза на ищцовото дружество са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с рег.№ 2314/18.03.2025 г. и изпълнителен лист срещу ответника, за следните суми: 19221.71 лева - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ***/19.09.2023 г.; сумата 4191.41 лева - възнаградителна лихва за периода 25.08.2024 г. – 24.01.2025 г.; сумата от 223.48 лева - обезщетение за забава, за периода 25.08.2024 г. – 12.02.2025 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда– 28.02.2025 г. до окончателното погасяване.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника и в тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.
Исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Относно тяхната основателност, съдът намира следното:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/19.09.2023 г., за което е получено съгласие, чрез ел. изявления от ответника при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена; че ответникът не е изпълнил задължението си за редовно обслужване на кредита и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира; както и настъпването на изискуемостта му; наличието на валидна уговорка за връщане на кредита, ведно с договорна лихва и настъпили предпоставки за начисляването й за исковия период; т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните суми за исковите периоди, както и правомерността на начисляването им; включително и предпоставки за начисляване на обезщетение за забава, като установи наличието на съответен главен дълг и настъпване на падежа за погасяването му.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при 2 доказване на горните предпоставки от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията си в срок.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: между страните е подписан Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/19.09.2023 г. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 05.11.2025 г./
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.
По делото е приет на хартиен носител – Договор за потребителски кредит № ***/19.09.2023 г./л.5-15/, според който заемодателят предоставя на заемателя кредит под формата на паричен заем, сумата от 20000 лева, представляваща чистата стойност на предоставения на длъжника за ползване финансов ресурс. В договора за кредит е посочено, че годишния лихвен процент е в размер на 47.83 %, а годишният процент на разходите е от 59.05 %. В договора за потребителски кредит е обективиран и погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и нейния размер, като падежът на първата дължима вноска е на 25.10.2023 г., а на последната на 25.09.2028 г., като размерът на първите погасителни вноски е от 881.63 лева, а на последната – 881.07 лева. В клаузата на чл. 10 от Договора е установено, че общата сума дължима от потребителя е в размер на сумата от 52897.24 лева.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, от което се установява, че шрифтът в Договор за потребителски кредит № ***/19.09.2023 г., ведно с всички приложения към него, е „Ериал Нароу“, с размер 10,55 рt.
По делото е изслушано заключение по допуснатата от страните съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че на ответника е отпуснат и предоставен потребителски кредит в общ размер на 20 000 лева, която е преведена по банкова сметка, с титуляр Л. П. Ц. на 19.09.2023 г. Вещото лице установява също, че по кредита са извършвани плащания при „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в общ размер на 7367.43 лева, от които:
778.29 лева – за главница, 6582.39 лева – за договорна лихва и 6.75 лева – лихва за забава.
Вещото лице установява също, че непогасения остатък от дълга по договора е: 19221.71 лева – главница, 4191.41 лева – възнаградителна лихва, лихва за забава в размер на 233.47 лева.
Вещото лице установява още, че по процесния договор е посочен размер на ГПР -59.05 %, като експертът констатира несъответствие между метода на изчисление на ГПР, описан в чл.
10, ал. 3 от процесния договор за кредит, където е посочено, че се приема, че годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна или не, и общите положения за изчисление на ГПР, описани в т. 2 в) на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, според която норма интервалите между датите, използвани при изчисленията, се изразяват в години или в части от годината, като смята, че годината има 365 дни (или 366 през високосните години), 52 седмици или 12 осреднени месеца, като се приема, че един осреднен месец съдържа 30,41666 дни (т.е. 365/12), независимо от това, дали годината е високосна или не.
В открито съдебно заседание, вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза поддържа заключението си, като обяснява още, че по принцип се отразява при изчисляването на ГПР на процесния договор за кредит фактът, че договорът е сключен и съответно усвоен на 19.09.2023 г., а падежа на първата вноска е отложен за малко повече от месец на 25.10.2023 г., като колкото е по-дълъг срока на кредита, толкова по-малка е разликата, която се появява в размер на ГПР. Сочи, че в случая на конкретния договор, удължаването на срока с шест дни, като първият период е вместо 30 е 36 дни, се отразява в намаление на ГПР с 0.02%. Освен това, сочи, че по погасителния план на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, който е приложен към договора и лихвата по първата вноска в погасителния план е изчислена върху 30 дни, защото лихвата изчислена върху 36 дни, с посочения в договора лихвен процент и 3 главница от 20000 лв. е по-голяма от общата първа вноска по кредита. Вещото лице разяснява също, че в приложение № 1 на закона е описана формула, по която се смята ГПР.
По-надолу алтернативно, тази формула е преобразувана в долната формула, която е втората: по-кратката и която на принципа, че входящите и изходящите парични потоци са „нула“. И оттам се определя ГПР, което е същото, защото което е първото по-горе, ако преместим отдясно сумата на усвояванията със знак минус, се получава долната формула. Това е една и съща формула, записана по различен начин, така че независимо дали ще се изчислява ГПР по едната или по другата буква, ще се получи един и същи резултат. Елемента „SI“ е броя на дните между всяка от вноските, като първата е между усвояването и първата вноска.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно – счетоводна експертиза, в цялост, доколкото същото е обективно, обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
При така установените обстоятелства съдът приема, че на 19.09.2023 г. между ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ответникът е усвоил заетата сума.
Относно сключения между страните договор за потребителски кредит № ***/19.09.2023 г., съдът намира да важат разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.
Разпечатката съдържа 44 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f5f6b1e9-bd11-4016-92a1-198da5b1f1ef