Решение № 62 от 10.03.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Перник, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20241700500519 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 688 от 18.07.2024 г., постановено по гр.д. № 2640/2023 г. Районен съд - Перник е отхвърлил предявените от С. Г. К., с ЕГН: ********** срещу Д. Й. К., с ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 143 СК за изменение на постановеното с решение, постановено по гр.д. № 3653/2019 г. по описа на Районен съд Перник, като родителските права се предоставят на С. Г. К., определи се режим на лични отношения с Д. Й. К. и същия бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на Й. Д. Й., чрез неговата майка в размер на 350,00 лева месечно, считано от депозиране на исковата молба, платима на първо число за съответния месец, както и законна лихва в случай на забава.

С решението съдът е оставил без разглеждане искането на Д. Й. К., обективирано в писмената защита, определената с решението по гр.д. № 3653/2019 г. по описа на Районен съд Перник издръжка да бъде увеличена на 200,00 лева месечно.

На осн. чл. 78 от ГПК съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от С.

Г. К., чрез адв. И. М., с която се атакува постановеното от първоинстанционния съд решение, като се сочи, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Изразява становище, че решаващият съд е постановил акта си без да е обсъдил всички налични по делото 1 доказателства, Допълва, че мотивите, в частта описваща фактическата обстановка са непълни и некореспондиращи с доказателствения материал. Счита, че неправилно първата инстанция е приела, че родителите на бащата му оказват ежедневна помощ по отношение на грижите за детето, а същевременно не е отчела обстоятелството за негативното и агресивно поведение което имат същите към майката. Излагат се подробни съображения и се заявява несъгласие с извода на решаващия съд, че по всички критерии, залегнали в ЗЗДетето превес има бащата. Твърди, че са налични многобройни доказателства, от които се установява, че почти веднага след развода бащата е предприел озлобена кампания спрямо ищцата, която е имала за цел да дискредитира същата като родител, като се сочат и подробни аргументи в тази насока.

В продължение се изразява несъгласие с извода на съда, че родителския капацитет на майката изостава от този на бащата. На следващо място се отбелязва, че един от основните аргументи за отхвърляне на предявения от ищцата иск е желанието на детето, като се навеждат твърдения, че при обсъждането на относимите към делото факти и обстоятелства съдът не се е мотивирал защо зачита желанието на детето да живее при единия родител като основен аргумент. В продължение се сочи, че районният съд не е обсъдил направеното от ищцата твърдение, че през всичките години, в които бащата е упражнявал родителските права е демонстрирал поведение на „отчуждаващ родител“, което е в ущърб на детето. Счита, че при постановяване на решението и определяне на режим на лични контакти между родител и дете съдът не се е водил от задължителната съдебна практика, като се цитира и конкретна такава.

Въз основа на подробно изложени съображения за неправилност на постановеното от първата инстанция решение се моли съда за неговата отмяна, като се постанови ново, с което да бъде изменен режима на упражняване на родителските права, постановен с решение № 963/17.07.2020 г., постановено по гр.д. № 3563/2020 г. по описа на ПРС и упражняването на родителските права върху малолетното дете Й. Д. Й. бъдат предоставени на майката – С. Г. К. и бъдат определени подходящи мерки за лични отношения между бащата и детето. Моли се ответника Д. Й. К. да бъде осъден да заплаща на малолетното дете Й. Д. Й., чрез неговата майка месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба, ведно със законовата лихва върху просрочената вноска, считано от деня на просрочието до окончателното изплащане на сумите.

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба Д. Й. К., чрез адв. С. С., с който се изразява становище, че същата е неоснователна. Навеждат се твърдения, че първоинстанционният съд след като е преценил всички налични по делото доказателства, преценил ги е и ги е обсъдил както по отделно, така и в тяхната съвкупност е постановил правилно, обосновано и мотивирано решение. Оспорват се всички изложени в жалбата твърдения, като се излагат подробни аргументи в тази насока. За неправилно се сочи изложеното във въззивната жалба, че ответникът системно е ограничавал детето да контактува с майка си, че го неглижира и не му осигурява необходимите условия на живот. В продължение се твърди, че майката не проявява необходимия интерес към детето. Допълва, че то изпитва страх от нея и от това да не се повторят грозните постъпки, които е правила до момента и да не го изложи. Намира, че от наличните по делото доказателства се установява, че бащата 2 полага изключителни грижи за детето, като на същото не му липсва нищо. Не на последно място се отбелязва, че безспорен критерий за предоставяне на родителските права на бащата освен и изразеното от самото дете желание е и неговият пол.

Отбелязва, че детето споделя повече с баща си и говори открито с него без да се притеснява. Излагат се подробни съображения, че съдът след като е преценил наличните по делото доказателства е достигнал до правилни изводи и е постановил правилен съдебен акт. Моли се съдът, С. Г. К. да бъде осъдена да заплаща на бащата и законен представител на детето Й. Д. Й. ежемесечно издръжка в размер на 250 лева.

Допълва, че по делото не е установено майката да е заплащала издръжка за минал период от време. На осн. чл. 149 от СК е направено искане ищцата да бъде осъдена да заплати издръжка за една година назад преди предявяване на иска. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Съдът е намерил въззивната жалба за допустима, като подадена в срока по чл.

259 от ГПК, изхождаща от легитимирано лице останало недоволно от обжалвания съдебен акт.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

За да се произнесе, Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Настоящият съд споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - гр. Перник, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. Първостепенният съд е изложил подробни мотиви, в които е анализирал събраните доказателства и е посочил защо е приел, че към момента в интерес на детето е упражняването на родителските права над ненавършилото пълнолетие дете, родено по време на брака на родителите му да бъде предоставено на бащата.

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпитите на свидетелите К.Р. Г., Р.В.Б., М.А.С., Т.З.Н. и Г.С.Ф..

В разпита си, свидетелката К.Р. Г., е посочила, че познава и двете страни по делото и е тяхна кума. Споделя, че от момента на развода детето живее при ответника, като е имало многократно ситуации, в които ищцата е искала да се види със сина си, но опитите й са били осуетявани. Г. разказва, че е била свидетел на разговори между ищцата и сина й или ищцата и ответника, в които детето изведнъж решавало, че не иска да се види с майка си, като счита, че това е било под нечие влияние. По мнение на свидетелката ищцата е отговорна и грижовна майка, която винаги полагала грижи за детето си.

3

Свидетеля Р.В.Б. споделя, че е колега на ищцата, но познава и детето и ответника. По негови наблюдения К. полага грижи за сина си и се интересува непрекъснато от него и го подкрепя. Счита, че същата е отговорен и отзивчив човек.

Свидетелката М.А.С. /майка на ответника/ споделя, че след развода на страните през *** детето се отглежда изцяло от бащата, с помощта на родителите му. Твърди, че детето е много привързано към тях. С. сочи, че синът й е изцяло отдаден на детето си и много му помага. В продължение свидетелката споделя, че преди около месец ищцата звъннала на сина си по телефона като му казала, че ще отиде в училището му и ще го изложи, като започнала и да го обижда. Сочи, че детето не иска да прекъсва контакт с майка си, но иска да живее при своя баща. С. твърди, че още след раждането на детето ищцата изпаднала в депресия, получавала паник атаки и пиела лекарства изписвани със зелена рецепта. Свидетелката не счита, че К. е добра майка. Твърди, че същата й изпращала заплахи по Вайбър и неколкократно умишлено търси свидетелката с намерение да създава конфликт.

Т.З.Н. споделя, че е колега на ответника, познават се отдавна и заедно са играли футбол, а в момента често пътуват заедно за работа като карат и детето на училище.

Свидетелят разказва, че ответникът е добър и всеотдаен баща, който полага грижи за сина си – води го на училище и тренировка. В продължение Н. сочи, че е чувал многократно детето да казва, че обича и майка си и баща си, но предпочита да живее с баща си.

Свидетеля Г.С.Ф. /баща на ищцата/ споделя, че детето има агресивно държание спрямо майка си в началото, когато тя го вземе, но след това нещата омекват. Сочи, че не е пряк свидетел детето да обижда майка си, но в телефонни разговори тя му пресъздава ситуации. Ф. разказва, че детето имало здравословен проблем, като със съгласието на ответника е заведено на лекар и му било назначено лечение, като лекарката е изказала предположение, че това му състояние се дължи на изживян стрес.

Свидетелят сочи, че ищцата много държала на обучението на сина си и му помагала за предстоящите матури. На следващо място свидетелят разказва, че много често дъщеря му му се обажда и споделя, че детето не й вдига телефона или й крещи. Допълва, че той не е пряк свидетел на тези ситуации, тъй като не живее с К..

По делото е назначена съдебно психологическа експертиза, от чието заключение става ясно, че от проведените сесии се установява, че страните по делото имат силно желание да полагат активни грижи по отглеждането и възпитанието на сина им.

Експертът сочи, че отношенията между двамата родители са силно емоционални, конфликтите им са подклаждани от странични фактори, трудно се чуват и не са отворени да намерят път един към друг. По мнение на специалиста страните нямат ясно разпределени роли, отговорност и визия за това как могат заедно да родителстват, което утежнява ситуацията за детето. И двамата имат изградена емоционална връзка с него, той ги чувства еднакво близки, но желанието му е да остане в дома на баща си, като редовно общува с майка си, преспивайки в дома й, виждайки я по различни поводи и събития. В заключение вещото лице отбелязва, че детето се идентифицира по-силно с мъжката родителска фигура, споделят общи интереси, имат изградени навици с бащата.

Представен по делото е социален доклад /изх.№ ***/ от Агенцията за социално подпомагане, с който е изразено становище, че е необходимо да бъде постановено 4 решение, което да защитава в максимална степен законните права и интереси на малолетното дете.