Решение № 110 от 04.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Варна, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело № 20253100502663 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 87969/21.10.2025 г., подадена от „Електроразпределение север” АД, против Решение № 3417/02.10.2025 г., постановено по гр.д. № 12066/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 19 с-в, с което е уважен предявеният от Д. В. К. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 2, вр. чл. 82 ЗЗД, за заплащане на сумата от 4181 лв., като разлика от присъдените с влязло в сила решение по гр.д. № 11368/2023 г. по описа на Районен съд – Варна 1000 лв. до 5181 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди поради виновно неизпълнение на поети договорни задължения, вследствие на което на 10.08.2022 г. при авария във ВЕЛ, свързана към ТП767 е предизвикан токов удар в имота на ищеца в ****, с клиентски №1100111469 и абонатен № ********** и са увредени следните електроуреди: 4бр. климатици, с марка „Митсубиши електрик“, модел MSZ-FD35VA с фабричен №8012446, модел MSZ-FD35VA с фабричен №8004736, модел MSZ-HR35VF с фабричен №1E089337TR, модел MSZ-HR35VF с фабричен №1E089331TR, душ кабина, марка CRW YH138V с фабричен номер 073136, система за пречистване BIOTAL и алармена система, марка/модел PC 1864.

Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е необосновано и неправилно. Въззивникът не споделя изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на възраженията на ответното дружество за това, че ищцата не е установила качеството си на собственик върху вещите, за липсата на вина за настъпване на увреждането, както и че не може да носи отговорност за вредите, доколкото предмет и на предходно развилото се между страните производство е била искова претенция за дължимото обезщетение за претърпени имуществени вреди по повод настъпилата авария на 10.08.2022 г., но заявени в частичен размер. Твърди, че аварията е възникнала в енергийно съоръжение, което не е собственост на ЕРП Север, поради което последното не носи отговорност за експлоатацията и поддръжката му, а оттам и за вреди, настъпили вследствие на възникнала в това съоръжение неизправност. Счита, че по настоящия спор не се е доказала причинно-следствената 1 връзка между изпълнението на договорните му задължения и настъпването на твърдените от ищцата вреди. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковата претенция в цялост. Претендира се присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – Д. В. К., чрез процесуален представител, депозира отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който оспорва изцяло наведените във въззивната жалба основания за отмяна на атакуваното решение, като счита същото за правилно и напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. Поддържа, че въззивният състав е обвързан от вече установените факти относно договорното неизпълнение, вината и причинната връзка и следва да потвърди атакуваното решение, тъй като всички доводи във въззивната жалба са преклудирани, неотносими и противоречат на съдебната практика на ВКС. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.

Третото лице – помагач „Застрахователна компания Уника“ АД, конституирано на страната на ответника, е изразило становище по въззивна жалба, с което излага, че решението е неправилно и необосновано, като се присъединява към изложените аргументи от въззивника. Моли за неговата отмяна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателствени средства, както и заключението на съдебно-техническа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Районен съд – Варна, 19 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 2, вр. чл. 82 ЗЗД.

Пораждането на отговорността за вреди от неизпълнен договор по чл. 82, ал. 1 ЗЗД се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало по договор за доставка и ползване на ел.енергия за обект на потребление, находящ се в ****, с клиентски №1100111469 и абонатен №**********;

2) ищцата да е изправна страна по договора; 3) виновно неизпълнение на ответника на задължение по договора; 4) настъпването на вреда в патримониума на ищцата, изразяваща се в увреждането на следните електроуреди: 4бр. климатици, с марка „Митсубиши електрик“, модел MSZ-FD35VA с фабричен №8012446, модел MSZFD35VA с фабричен №8004736, модел MSZ-HR35VF с фабричен №1E089337TR, модел MSZ-HR35VF с фабричен №1E089331TR, душ кабина, марка CRW YH138V с фабричен номер 073136, система за пречистване - BIOTAL и алармена система, марка/модел PC 1864 и 5) пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на договорното задължение на ответника и настъпилите имуществени вреди, като отговорността за обезщетяване е ограничена само до преките, непосредствени и предвидими вреди.

Прието за безспорно между страните е, че са облигационно обвързани по договор за доставка и ползване на ел.енергия за обект на потребление, находящ се в ****, с клиентски №1100111469 и абонатен № **********.

С влязло в законна сила Решение № 405/09.02.2024 г., постановено по гр.д. № 11368/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, е уважен частичният иск на Д. В. К. срещу „Електроразпределение Север“ АД с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лв. (частична претенция от общо 5181 лв.), представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди върху процесните електроуреди на 10.08.2022 г. при токов удар в дома на ищцата, вследствие виновно 2 неизпълнение на договорни задължения на ответника, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба – 04.09.2023 г. до окончателното плащане.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 2 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем (размер), то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.

При тези съображения наведените възражения от ответника - въззивник в настоящото производство, че ищцата не е доказала качеството си на собственик на увредените вещи, за липсата на отговорност у ответника за експлоатацията и поддръжката на енергийното съоръжение където е възникнала процесната авария, имащи характеристиката на правоизключващи възражения, се явяват преклудирани в настоящото производство. Тези правнозначими факти са обхванати от силата на пресъдено нещо на частичния иск. Съответно нито настъпването на вреда в патримониума на ищцата, нито неизпълнението на ответника на договорните му задължения и наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението и вредата могат да бъдат преразглеждани в производството по иска за оставащата част от вземането.

С влязлото в законна сила решение по частичния иск със сила на пресъдено нещо между страните в настоящото съдебно производство са установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на спорното материално право, като основният правен спор пред настоящия съд се съсредоточава върху обстоятелството какъв е пълният размер на причинените имуществени вреди при настъпване на процесната авария, респ. какъв е дължимият остатък от полагащото се на ищцата обезщетение по чл. 82, ал. 1 ЗЗД.

Установява се от заключението по приетата и неоспорена от страните в оценителната й част съдебно-техническа експертиза в производството за обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207 ГПК по ч.гр.д. № 13842/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, приобщено към доказателствения материал по първоинстанционното дело, че паричната стойност на необходимия ремонт и подмяна на изгорелите компоненти на увредените електроуреди на ищцата се равнява на общо 5181 лв.

Не е спорно между страните, а и от представеното преводно нареждане от 27.02.2025 г. е видно, че ответникът е заплатил на ищцата сумата от 1000 лв. за главница, сумата от 204,71 лв. за лихва и сумата от 1620 лв. за разноски (общо 2824,71 лв.), присъдени с решението по гр.д. № 11368/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

Така дължимият остатък от следващото се на ищцата обезщетение за претърпяната загуба възлиза на разликата между пълния размер на имуществената вреда – 5181 лв. и заплатената от ответника сума по уважената частична претенция за главница – 1000 лв., а именно 4181 лв.

С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 2, вр. чл. 82 3

ЗЗД се явява основателен и като такъв правилно е уважен изцяло от първоинстанционния съд, достигайки до идентични правни изводи, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на правния спор, предмет на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия трябва да се присъди сумата от 500 евро, представляваща сторени съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Така мотивиран, Окръжен съд – Варна

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3417/02.10.2025 г., постановено по гр.д. № 12066/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 19 с-в.

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс - Г, да заплати на Д. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. ****“ № 10, сумата от 500 евро (петстотин евро), представляваща сторени съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач „Уника“ АД, с ЕИК 040451865 със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане,ул. „Тодор Александров“ № 18”, на страната на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК 104518621.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване – арг. чл.

280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Варна, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело № 20253100502663 по описа за 2025 година