Решение № 6 от 04.01.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ ……………. град София, __.01.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, VI-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети ноември през хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ, мл. с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА, при секретаря Елка Григорова и в присъствието на прокурора Чавдар Пастованов, като разгледа докладваното от младши съдия Лазарова ВНОХД № 4124 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава

XXI от НПК.

С присъда от 12.07.2018 г. по НОХД № 21501/2014 г., Софийски районен съд –

Наказателно отделение, 19 състав, е признал подсъдимата А.К.К. за невиновна в това, на 07.01.2004 г., в град София, в качеството си на длъжностно лице, а именно управител на фирма „Ф.-**“

ЕООД, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила у С.Л.– управител на фирма „Л.К.“, заблуждение, че по силата на договор за продажба на пшеница № 7667/07.01.2004 г., сключен между горепосочените дружества, представляваното от нея дружество ще достави на фирма „Л.К.“ общо 12 500 (дванадесет хиляди и петстотин) тона пшеница от Мерисол, Франция, в резултат на което С.Л.заплатил по банков път на дружество „Ф.-**“ ЕООД капаро в размер на 10 000 (десет хиляди) евро, с левова равностойност за едно евро 1,95583 лв. и обща стойност в лева: 19 558,30 (деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем лева и тридесет стотинки) лв., и с това причинила на фирма „Л.К.“ имотна вреда в размер на 19 558,30 (деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем лева и тридесет стотинки) лв., както и в това, че на 15.01.2004 г. поддържала пред С.Л.– управител на фирма „Л.К.“, така възбуденото на 07.01.2004 г. заблуждение, че по силата на договор за продажба на пшеница № 7667/07.01.2004 г., сключен между горепосочените дружества, представляваното от К. дружество ще достави на фирма „Л.К.“ общо 12 500 (дванадесет хиляди и петстотин) тона пшеница, като поискала от него, в качеството му на управител на дружеството „възложител“ по договора да преведе по банков път по сметка на дружество „Ф.-**“ ЕООД сумата от 30

000 (тридесет хиляди) евро, които следвало да послужат за заплащане на транспорт на стоката по договора и с това причинила на фирма „Л.К.“ имотна вреда в размер на 30 000 (тридесет хиляди) евро, с левова равностойност за едно евро 1,95583 лв. и обща стойност в лева: 58 674, 90 (петдесет и осем хиляди шестстотин седемдесет и четири лева и деветдесет стотинки) лв., като общата стойност на причинената имотна вреда е в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) евро, с левова равностойност 78 233, 20 (седемдесет и осем хиляди двеста тридесет и три лева и двадесет стотинки) лв., като причинената вреда е в големи размери, поради което и на основание чл. 304 НПК първоинстанционната съдебна инстанция е оправдала подсъдимата по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1, във вр. с т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК.

Недоволен от така постановената присъда е останал прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), който в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е депозирал протест, допълнен с допълнително писмено изложение. В същият се излагат доводи, че от събраните доказателства се установява по безспорен начин, че подсъдимата е осъществила деянията, подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и касаещи престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1, във вр. с т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК. Поддържа се, че при анализа на събраните доказателства Софийският районен съд е допуснал съществени нарушения на чл. 13 и чл. 14 НПК, довели до грешни фактически изводи, а от там и до неправилно приложение на материалния закон.

Акцентира се, че първоинстанционният съдебен състав неправилно не е кредитирал в обема от доказателства копие от договор № 7667/07.01.2004 г., предоставен от свидетеля Л.на английски език, поради обстоятелството, че не е надлежно заверено.

Оспорват се като неправилни и изводите на проверяваната инстанция, че поради липсата на оригинала на процесния договор не ставало ясно какво конкретно са договорили страните, включително параметрите на даденото капаро и при какви предпоставки подлежи на възстановяване. Сочи се, че доказателствата, които доказват тези факти, са показанията на свидетелите С.Л., Р.М., Б.Б.и В.Ц., които следва да бъдат кредитирани като последователни и непротиворечиви. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е взел предвид факта, че към инкриминирания период подсъдимата не е била регистрирана като търговец на зърно и не й е било издавано удостоверение за извършване на търговски сделки с такова, но въпреки това е възбудила и поддържала заблуждение у С.Л., че ще му достави 12 500 тона пшеница. Сочи се, че посочените в протеста нарушения при оценка на доказателствения материал са отстраними пред въззивната инстанция. Съобразно изложеното се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, осъдителна такава, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й от СРП обвинение.

Не се правят искания за събиране на доказателства.

В разпоредително заседание на 02.10.2018 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие пред въззивната инстанция. Във връзка с направено доказателствено искане на СГП, както и за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото, съдебният състав допусна разпит на свидетеля М.Г., който даде показания в съдебно заседание, проведено на 19.11.2018 г.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, прокурорът поддържа изложеното в депозирания протест и допълнително изложение към него. Пледира първоинстанционната оправдателна присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение.

Защитникът на подсъдимата – адв. Г.В., САК, оспорва въззивния протест и изложението към него. Излага продробни доводи, съгласно които протестираната присъда е правилна и законосъобразна. Поддържа, че изложените от първоинстанционния съдебен състав мотиви са убедителни и кореспондират на събраните по делото доказателства. Намира, че обективната истина не може да бъде установена по делото, тъй като липсва оригинала на процесния договор за покупко-продажба на пшеница от 07.01.2004 г.

Поддържа, че не се установява и по какъв начин процесните суми са били внесени на територията на Република България. Акцентира, че не подсъдимата и представляваното от нея дружество – „Ф.**“ ООД, а „Л.К.“ е неизправната страна по сключения договор за покупко-продажба на въпросната пшеница. Съобразно изложеното, поддържа, че от събраните доказателства не се установява осъществено престъпно деяние от подзащитната му, а е налице гражданскоправен спор между две дружества по повод неизпълнение на сключен между тях договор. Оспорва и че за „Л.К.“ е настъпила имотна вреда вследствие на измамливи действия на подсъдимата. Излага доводи, че от приобщените договори от 08.01.2004 г. и 12.01.2004 г. се установява проявената от нея активност за изпълнение на процесния договор, която свидетелства за несъставомерността на повдигнатото обвинение. Пледира постановената оправдателна присъда на СРС да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, тъй като обвинителната теза на СРП не е доказана по несъмнен начин.

Подсъдимата, в правото си на лична защита, поддържа изложеното от нейния защитник. В последната си дума заявява пред съда, че не е виновна и моли присъдата на СРС да бъде потвърдена.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, протестирания съдебен акт, изложеното във въззивния протест и допълнението към него, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание, и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.

314 НПК, намира за установено следното:

Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

За да постанови протестираната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред.

Приобщил е по реда на чл. 283 НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства.

Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими писмени доказателства и гласни и писмени доказателствени средства, както и способи за доказване – експертизи, като при анализа на част от тях е допуснал нарушения на чл. 13 и чл. 14 НПК, обсъдени по-долу от настоящата инстанция.

Въззивният съд, действайки като инстанция по фактите и съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, съдържащи се в протеста и допълнението към него, както и заявените от страните в публичното съдебно заседание доводи, а също и отчитайки констатираните по-долу несъществени пропуски от страна на първата инстанция, взимайки предвид събраните пред него доказателства по време на проведеното въззивно съдебно следствие, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по делото. Същата, макар не съвпада напълно с възприетата от първата инстанция, не обосновава различни от възприетите от първия съд крайни правни изводи по същество на делото.

Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подсъдимата А.К.К. е родена на ***

***, българка, българска гражданка, вдовица, с висше образование, брокер, с ЕГН: **********, с адрес: ***, неосъждана (реабилитирана ех lege на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК по отношение предходно нейно осъждане по НОХД № 500/1991 г. по описа на CPC, НК, 22 състав, с влязъл в законна сила съдебен акт 23.02.1994 г. за престъпление по чл. 311, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК).

През 2003 г. подсъдимата К. била управител и представляващ на търговско дружество с наименование „Ф.**“ и правна форма дружество с ограничена отговорност (ООД). Към датата на инкриминираните деяния дружеството било със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******и предмет на дейност: осъществяване на вътрешно и външнотърговска дейност и други незабранени от закона дейности. Във връзка с осъществяване на дейността на дружеството през зимата на 2003-2004 г. подсъдимата ползвала офис в гр. София, Бизнес център, „Младост -4“.

По данни от писмо на Министерство на земеделието, храните и горите на Република България (РБ), в регистъра на търговците на зърно, които закритата Национална служба по зърното е водила, „Ф.**“ ООД и А.К.К. нямат регистрация като търговци на зърно за посочения период и нямат издадено удостоверение за търговия със зърно.

Независимо от горното, през 2002,

2003 и 2004 „Ф.**“ ООД търгувало със зърно, дамски и мъжки облекла, според свидетелката Б., която обслужвала счетоводно дружеството, като общо приходът от продажби през 2003 година бил 3 662 992, 98 лева.

Свидетелят С.Л.се свързал с подсъдимата К. чрез лице от Прищина – свидетелят Б.Б., а последният се свързал с нея чрез свидетеля Г, който бил от Прешево, но бил женен за българка и роднина на съпругата му била свидетелката Ц.. Свидетелят Л.желаел чрез фирма „Л.К.“ да закупи пшеница, която да достави в Косово, тъй като там имало дефицит на такава. Проучили подсъдимата, за която свидетелката Ц. гарантирала, че е бизнес дама, няма да ги измами и чрез представляваното от нея дружество - „Ф.-**“ ООД, могат да направят покупката на пшеница. Свидетелката Ц. познавала подсъдимата като клиент на „Хеброс банк“, където работела като специалист продажби, работа с клиенти, кредитни и дебитни карти. Била разбрала от нея, че има позиции и възможности за доставка на определена пшеница. Тя била помолена от Р., който бил съпруг на нейна племенница да му съдейства за закупуване на пшеница.