Решение № 132 от 08.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Пловдив, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330106278 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Ищцата А.- М. Н. Х., ЕГН: **********, действаща чрез законния си представител- М.

А. А.- Х., ЕГН: **********, с адрес: ************************, чрез пълномощник адв. М.

М., е предявила против ЗАД „ОЗК- Застраховане” АД, ЕИК: 121265177, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Света София” № 7, ет. 5, представлявано от ***** ***** А.Л. и Р.Д., иск за осъждане на ответника да й заплати сумата в размер на 7 000 леваглавница, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди- болки и страдания от неправомерно поведение на застрахован при ответника по „ГО“ с полица № *****************, в следствие на предизвикано от него ПТП от 24.10.2022 г., ведно със законната лихва от 18.11.2022 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба е посочено, че на 24.10.2022 г. около 18.00 часа в гр. **********, на кръстовището на бул. „**********“ и бул. „************************“, водачът Д. Д.

Р.- С., при управление на лек автомобил „БМВ ИХ ХДрайв 40“, рег. № ********, без да спазва необходимата дистанция и без да съобрази червен светлинен сигнал на светофара, блъснала отзад спрелите в средна лента автомобили, като предизвикала верижна катастрофа.

При това ПТП на ищцата били причинени телесни увреждания- натъртвания по тялото, сериозен психически стрес и уплаха, емоционално изтощение и посттравматичен стрес.

Майката на детето управлявала последния от колоната ударени автомобили, а малолетната 1 пътувала на задната седалка. При удара жената изгубила за кратко съзнание, а като се свестила, установила, че колата й е затисната между два други автомобила, а задните врати са блокирани. Момичето плачело отзад и викало за помощ, като не можело да бъде извадено. На място пристигнала линейка, която ги прегледала, после били и в детско отделение, но по тялото на детето се установили само натъртвания. След инцидента детето изпаднало в посттравматичен стрес- изпитвало страх да се движи по тротоари, питало дали колите няма да го блъснат, не искало да се движи навън, а нощем сънувало кошмари и плачело насън. Когато с майката пътували в автобус, то получавало паник атаки, пожълтявало, плачело, крещяло, дишало трудно. Това наложило и посещения при психолог, който установил, че момичето е под въздействие на силен страх. В следващите срещи (общо шест) започнало да споделя за инцидента, като накрая се констатирало наличие на подобрение. След това се провели терапии и при друг психолог. Към датата на инцидента виновният водач имал сключена с ответника застраховка „ГО“ по полица № *****************. На 18.11.2022 г. майката подала от името на дъщеря си покана до ответника за изплащане на обезщетение, но последният отказал, поради което се предявявал и настоящият иск. Моли и за разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска, като представя и писмени становища.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва размерът на неимуществените вреди, като се твърди, че той бил прекалено завишен.

Не се оспорва виновното поведение на водача, нито пък обстоятелството, че пострадалата е претърпяла неимуществени вреди. Твърди се обаче, че детето не било поставено в детско столче или, че то не било правилно закрепено. Прави се възражение за съпричиняване, като се твърди, че не бил поставен предпазен колан и така тялото свободно се движело в купето на автомобила. Родителят също не бил упражнил надзор, като допуснал ненадлежно обезопасяване на детето, с което допринесъл за настъпване на резултата. Искът за вредите бил завишен с оглед степента и характера на причинените увреждания. Уплахата и страхът били за кратък период, оспорва се твърдението за наличие на посттравматичен стрес и паник атаки, като се твърди, че детето вече се било възстановило. Оспорва се размерът на лихвата, чийто начален момент следвало да бъде след изтичане на 3- месечния срок за произнасяне по претенцията. Моли за определяне на справедлив размер на обезщетение, с оглед съпричиняването. Претендират се и разноски. Прави и искане за разглеждане на делото в него отсъствие. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като пълномощникът й представя писмени становища.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна:

От приложеното удостоверение за раждане се установява, че М. А. А.- Х., ЕГН:

**********, е майка на ищцата А.- М. Н. Х., ЕГН: **********.

Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ******** от 24.10.2022 г., издаден от служител в сектор ПП при ОД на МВР- Пловдив, участник 1 (Д. Д. Р.- С., ЕГН: **********, при управление на лек автомобил „БМВ ИХ ХДрайв 40“, рег. № 2

********) не оставя достатъчно разстояние от спрелите пред нея в колона трима други участници, обозначени съответно с № 2, 3 и 4 (сред които и участник 2- М. А. А.- Х., в качеството си на водач на лек автомобил „Хюндай И 10“, рег. № ********), като ги блъска отзад, допускайки ПТП с материални и нематериални щети. Като пострадало лице в протокола е посочена ищцата- пътник при участник 2, с наранявания по цялото тяло.

Приложена е и план- схема на ПТП- то, осъществило се на 24.10.2022 г. в 18.18 часа в гр.

**********, на кръстовището на бул. „**********“ и бул. „************************“.

По отношение на виновния за ПТП- то водач Д. Д. Р.- С. са издадени АУАН № GA831956/ 24.10.2022 г. и НП № 22-1030-008664 от 07.12.2022 г., в които е посочено, че водачът не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго ППС, че да може да избегне удар, когато то намали скоростта или спре рязко. НП не е обжалвано и е влязло в сила. За извършеното нарушение по чл. 23 ал. 1 от ЗДв.П й е била наложена глоба в размер на 200 лева. За лицето е представена още и справка за нарушител като водач на ППС.

Представена е преписка от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК:

000694286, видно от която вредите по лек автомобил „Хюндай И 10“, рег. № ********, са определени като „тотална щета“ и в тази връзка на собственика е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 15 275, 12 лева. Преписката съдържа: заявление за изплащане на обезщетение, опис и опис- заключение на претенция, доклад по щета, платежно нареждане, както и снимки от огледа.

Като писмени доказателства по делото са приети документи относно здравословното състояние на детето- лист за преглед на пациент, фиш са спешна медицинска помощ, извадка от амбулаторен дневник за регистрация на пациента. Посочено е, че лицето не е било хоспитализирано, поради липса на необходимост от болнично лечение.

От личния лекар на детето са постъпили 7 броя амбулаторни листа за периода 2022 г.- 2023 г.

За ищцата са представени психологична характеристика и психологично становище, изготвени от психолози- съответно И.н Б. и Н.Б., за психичното състояние на детето.

Приложени са и шест броя фактури, за заплатени такси от по 30 лева всяка, за психологическа терапия при психолога И. Б..

Представена е и молба на ищеца за доброволна претенция до застрахователя, ведно с отговора на ответника за отказ от изплащане на обезщетение.

Разпитан е виновният водач- св. Д. Д. Р.- С. (протокол от с.з. от 19.09.2023 г.).

Признава, че била виновна за случилото се ПТП. Мотор и два леки автомобила били спрели пред нея на червен светофар, когато тя ги блъснала. Автомобилът й потеглил от спряно състояние, изпуснал ауто- холда и това предизвикало удара. Веднага слязла да отиде до предната кола, в която били майката и детето, казала, че съжалява. Жената вътре била афектирана, което било нормално, имала затруднения при излизането си, детето било паднало от столчето между седалките. Извикала линейка и полиция. На място после дошъл 3 и бащата, който в последствие казал, че след преглед момиченцето е пуснато да си ходи в къщи и всичко с нея било наред. На свидетелката съставили АУАН и НП. Автомобилът й бил повреден и в последствие отремонтиран в оторизиран сервиз.

Събрани са и още гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 19.09.2023 г.). Св. И. П. Б.- психолог, заявява, че майката на детето я потърсила след ПТП- то и провели около шест срещи. Първият път момичето било силно притеснено, избягвало темата, в последствие се поуспокоило. След последната среща обяснила на майката, че детето вече е спокойно и няма нужда от повече терапии засега.

Повече не я били посещавали, не била забелязала при първата среща да има видими наранявания по тялото. Не знаела дали в последствие са ходили при друг психолог. Издала документ- психологична характеристика относно състоянието на детето. Не установила панически атаки, по- скоро страх да излиза навън, като в края на сесиите се наблюдавало значително подобрение и избледняване на негативните спомени.

По реда на чл. 177 ал. 2 от ГПК е изслушана и майката на ищцата. Посочва, че на 24.10.2022 г. около 18.00 часа се прибирала в детето от градината и спряла на червен светофар на кръстовище, като изведнъж чула силен трясък и после за кратко изгубила съзнание. Събудил я оператор от 112, който се включил автоматично. Цялата колона от 3 МПС- та била изместена напред, имало и мотор. Детето плачело, стояло закопчано на столчето, но не можели да излязат, защото автомобилът й имал опция да блокира вратите при удар. Момиченцето нямало видими наранявания, било извадено през предната седалка.

И двете били много притеснени и уплашени. Веднага ги закарали с линейка до детско спешно отделение, но след преглед се установило, че няма проблеми. На следващия ден само на коляното й избила една синина. Сутринта обаче детето отказало да ходи на градина, заплакало като излязла навън, не искало да се движи, а да я носят на ръце, притеснявала се да не ги ударят пак на пътя. На прибиране се върнали с градския транспорт, като в автобуса също плачела, по тротоара се оглеждала със страх. Опитали се родителите да овладеят положението, но нещата се влошили следващите дни- детето станало тревожно, много често плачело, спрели да ходят на детска градина за около един месец. Потърсили специализирана помощ от психолог- И.н Б., която провела 6-8 терапии. По думите й нещата постепенно се поуспокоявали, като на последната среща вече била оптимист, че могат да се правят и сами.

След известно време обаче посетили и друг психолог, защото детето отказвало да заспИ. само, събуждало се вечер, имало тревожност. 2-3 пъти посетили новата психоложка, която казала, че детето още активно изживява инцидента. Издала им документ, като й плащали за сесиите. Към момента вече спрели посещения при специалисти, дъщеря й ходела на предучилищна, сутрин плачела, но се опитвали да водят активен живот и да не се фиксират на инцидента.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ, е необходимо към датата на увреждането да съществува валидно застрахователно 4 правоотношение по договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Отделно от това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактически състав на чл. 45 от ЗЗД, за да възникне отговорност на прекия причинител- застрахован спрямо увредения, за обезщетяване на причинените вреди.

Според чл. 477 от КЗ и при наличие на сключен на това основание договор за задължителна застраховка „ГО”, застрахователят е длъжен да покрие в рамките на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица неимуществени и имуществени вреди. Видно от констативния протокол за ПТП, към датата на настъпване на ПТП- то, управляваният от виновния водач лек автомобил е имал сключена от собственика му с ответника валидна застраховка „Гражданска отговорност” № *****************. Ответникът не оспорва, че липсва подобна застраховка, поради което в случая следва да се приеме, че е съществувало редовно застрахователно правоотношение.