Решение № 641 от 18.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 641 гр. Стара Загора, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20255530104087 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

Ищецът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София твърди в исковата си молба, че предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК чрез Единния портал за електронно правосъдие. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д № 20252210100828 по описа на PC - Котел, по което била издадена заповед за изпълнение в негова полза. С Разпореждане № 1716 от 08.10.2025г., постановено по ч. гр. д.

№ 20252210100828 по описа на PC - Котел, съдът указал на ищеца, че следва да предяви иск относно вземането си, поради факта, че длъжникът подал възражение по чл.414 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Ответникът сключил с ищеца „Йеттел България“ ЕАД договор за мобилни услуги с предпочетен номер ... от 20.06.2023 г. Длъжникът не изпълнил задълженията си по договора, вследствие на което той бил прекратен едностранно от „Йеттел България“ ЕАД на 20.11.2023 г. (за договора за лизинг - чл. 11, ал. 1 от общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 196 от Общите условия).

Предвид това към 25.11.2023 година длъжникът имал задължения за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги в размер на 399.94 лева по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ... от 6/20/2023 г. за период 25/06/2023 24/09/2023 г., от които: 365,96 лева за период 25/06/2023-24/07/2023 г.; 16,99 лева за период 25/07/2023-24/08/2023 г.; 16,99 лева за период 25/08/2023-24/09/2023 г. Като последица от посоченото неизпълнение били начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ... от 6/20/2023 г. в общ размер на 68.40 лв., представляваща три стандартни месечни такси и дължима на основание т. 9, пар. последен, буква а) от договора. Процесните клаузи за неустойките 1 предвиждали при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя последният да дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не можел да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които било предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължал и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства на оставащия срок на договора. Претендираните от ищеца суми за неустойка се формирали чрез кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечавали две различни престации на кредитора - по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор за мобилна услуга, чрез който било закупено устройство на преференциална цена или е предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да било върнато устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. Така формулирани двете неустойки не противоречали на добрите нрави и не излизали извън обезщетителната си функция, поради което били действителни, породили действие и обвързвали страните. Клаузата за неустойка по договорите за мобилни услуги, в частта, в която била обвързана с размера на месечните абонаменти такси в процесните договори, изначално поставя праг на максималния размер на неустойката до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Така формулирана, при договорен срок на договорите от две години, клаузата в тази й част не създавала неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор и не излизала извън обезщетителната си функция, поради което в тази част на исковата молба липсвали отрицателните предпоставки, които да обуславят отхвърлянето на претенцията, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги/ договор за услуга интернет за дома в размер на три стандартни месечни абонаментни такси. Този размер на неустойката бил изцяло съобразен с договорения с КЗП максимален размер на неустойки със спогодбата от 11.01.2018 г. В частта от неустойката, представляваща разликата между стандартната цена без отстъпка на устройството и преференциалната цена при сключване на договора, клаузата не противоречала на закона и добрите нрави и не се основавала на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, нито била налице обоснована вероятност за това. Съобразно чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, била уговорка във вреда на потребителя, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Неустойката била така формулирана, че при предсрочно прекратяване на договора за абонамент на мобилни услуги възстановявала в полза на мобилния оператор пълния размер на отстъпката, направена за устройството. В процесния случай за всички устройства 2 претендираната неустойка била на значително по-ниска стойност от разликата между цента на устройството по ценова листа и цената на която същите били предоставени на длъжника.

Този размер на неустойката видно не противоречал на добросъвестността и не водел до значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя по смисъла на чл.143 ЗЗП. И в тази част на иска липсвали отрицателните предпоставки, които да обуславят отхвърлянето му и същият следвало да бъде уважен в цялост. Преценката за нищожност на клаузи, дори по договори с потребители, следвала да се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което била предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП давала легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя, и това била всяка уговорка в негова вреда, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Процесните договори били индивидуални договори, които били предмет на договаряне между двете страни. Длъжникът имал възможност да влияе пряко върху съдържанието на клаузите за неустойка, чрез определяне от негова страна на срока на сключваните договори и устройствата, които закупувал/получавал за ползване по силата на договор за лизинг. Чрез определянето на тези параметри, се определял и размерът на дължимата от длъжника неустойка. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите били нищожни, освен ако не били уговорени индивидуално. При сключването на договор с „Йеттел България“ ЕАД, всяко лице получавало един или повече клиентски номера, под които „Йеттел България“ ЕАД обединявало всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и издавало една обща фактура за задълженията по тях. Под един клиентски номер можело да има един или повече мобилни номера, но всички те получавали услугите си по договор, сключен с конкретното лице, носител на дадения клиентски номер.

Във всяка издадена от „Йеттел България“ ЕАД фактура имало подробно описание на вида услуги, на база на които се формирало задължението, индивидуализирано по вид и размер. В случай че към момента на издаване на фактурата клиентът имал непогасени задължения от предходен период, тази сума се включвала в стойността на новоиздадената фактура като „задължения от предходен период“. При констатиране на неизпълнение на задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски номер се деактивирали, а непогасените и дължими към момента задължения се обединявали в една фактура като дължими за предходни периоди, като във фактурата се начислявали и съответните неустойки. В системата на „Теленор България“ ЕАД длъжникът В. Д. Б. бил с клиентски номер 007016274. Всички непогасени и изискуеми задължения на ответника в размер на 468,34 лева били обединени във Фактура № 7359109650 от 25.11.2023 г. за клиентски номер 007016274, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването и. Към настоящия момент посочената сума не била заплатена от 3 длъжника. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че В.

Д. Б. дължи на „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), сумата 468,34 лева, от които: главница 399.94 лева за период 25/06/2023 - 24/09/2023 г., дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ... от 6/20/2023 г.; неустойка: 68.40 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ... от 6/20/2023 г., както и дължима законова лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

Ответникът В. Д. Б. поддържа изцяло направеното възражение по чл.414 ГПК.

Ответникът заявява, че не дължи нищо и нямал нищо общо с район Котел и с ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Постоянното му жителство и постоянен адрес били: гр.Стара Загора, ..., обл.Стара Загора. Някой се бил снабдил с личните данни на ответника и злоупотребил с тях за сключването на посочените договори за мобилни услуги. Ответникът не бил подписвал договор за мобилни услуги. По случая било образувано досъдебно производство по преписка вх. № 12057/2023 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР - Стара Загора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното.

Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно съдържащото се в ЕИСС електронно досие на ч. гр. д. № 828/2025 г. по описа на Районен съд - Котел се установява, че съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 654/05.09.2025 г. за сумата 399,94 лв., представляваща главница по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ... от 6/20/2023 - дължими месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги за периода от 25.06.2023 г. до 24.09.2023 г., ведно със законна лихва за период от 03.09.2025 г. до изплащане на вземането, 68,40 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ... от 6/20/2023 г. както и разноски в размер на 501,25 лв. от които държавна такса в размер на: 21,25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на: 480,00 лв. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.