Решение № 367 от 29.11.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. гр. Добрич, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20223200500433 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№5695/05.04.2022г. от „***”ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., чрез юрисконсулт Р. И., и въззивна жалба вх.

№7653/09.05.2022г. от Г. М. Я. (А.) с ЕГН ********** от гр. Д., двете срещу решение 191/17.03.2022г. по гр.д.№3491/2021г.на РС-Добрич, което всяка от страните обжалва според интереса си, а именно:

„***”ЕООД обжалва решението в частта, в която е отхвърлен предявения от дружеството срещу Г. М. Я. иск за сумата от 462.79 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.08.2020 г. до 15.04.2021 г. по договор за потребителски кредит №30034606788/25.01.2019 г.

Счита процесният договор да отговаря на всички императивни изисквания, да съдържа всички изискуеми от ЗПК реквизити относно съдържанието. Кредитополучателят получил предоставената му в заем сума, съгласил се с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, и 1 към момента на сключване на договора е бил наясно с общата сума, която трябва да върне. В договорът ясно била посочена методиката на формиране на ГПР, спазена била разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Договорен бил с глобален фиксиран размер на годишния лихвен процент от 38.30%, който не противоречал на добрите нрави. За страните нямало пречка да уговарят възнаградителна лихва или неустойка за забавено плащане на парични задължения над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не била ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗЗД. Към датата на сключване на договора страните били обвързани от законовото изискване на чл.19 от ЗПК, третиращо размера на ГПР. Разрешенията на съдебната практика относно действителността на клаузите за лихви, надвишаващи трикратния размер на законната лихва от времето преди изменението на ЗПК от 2014г. относно максималния размер на годишния лихвен процент счита да е преосмислена в последващата съдебна практика . Недопустимо счита съдът да поставя граници за максимално допустимия размер на възнаградителната лихва до 30%, при което автоматично се ограничавал ГПР до 35-40%, в която връзка се позовава на съдебна практика, която счита за относима . Иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска.

Г. М. Я. обжалва решението в частта, в която е прието за установено на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК, че дължи на „***”ЕООД сумата от 2209.75 лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит №30034606788/25.01.2019 г.,заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (27.07.2021 г.) до окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение №872/30.07.2021 г. по ч.гр. дело №2397/2021 г. по описа на ДРС.

Съдебното решение намира за неправилно в обжалваната част , тъй като установената от съда нищожност на клаузата от договора за кредит относно възнаградителната лихва води до недействителност на целия договор, аргумент за което били обстоятелствата, че уговарянето на възнаградителна лихва е задължителен елемент от съдържанието на договора съгласно чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, договорът не можел да се прилага без тази клауза, т.к.липсвала повелителна норма , която да определи размера на възнаградителната лихва, ищецът и не би сключил договора без уговорена за него печалба. Позовава се на практика на ДОС. Счита и съдът да не е обсъдил всички направени от нея възражения относно нищожността на целия договор, 2 заявени в отговора на исковата молба- поради противоречие със закона и/или накърняване на добрите нрави, нарушение на чл.11, ал.1, т.10 вр.чл.22 от ЗПК относно ГПР, на 10,ал.1 пр.2 ЗПК поради неправилно посочване на ГПР.

Неправилно било възприето от съда , че с извършеното от нейна страна плащане на сумата от 8 252.47лева са погасени нищожни такси и лихви, че сумата от 4 792.72лева при това положение се явява платена без основание по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗЗД. Плащанията извършила за погасяване на неоспорени от нея задължения. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от „***”ЕООД е подаден писмен отговор по въззивната жалба на Г. М. Я., която счита за неоснователна с доводи относно възникването и съществуването на спорното вземане, излагани в исковата молба, както и в подадената от него въззивна жалба..

Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало за „***”ЕООД - 30.03.2022г., за Г. М. Я. – 27.04.2022г., когато им е връчено решението, отговарят на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл.

261, т. 1-4 от ГПК, допустими са и подлежат на разглеждане.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Гр.д.№3491/2021г. на РС-Добрич е образувано по искова молба вх.

№10838/11.11.2021г. от „***” ЕООД, ЕИК: ***, седалище: гр. С., с която срещу Г. М. Я. (А.) с ЕГН ********** от гр. Д., са предявени положителни установителни искове за установяване съществуването на парични вземания на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №872/30.07.2021г. по ч.гр.д.№2397/2021г. на ДРС – сумата от 2209.75лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит №30034606788/25.01.2019 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението 27.07.2021г. до окончателното плащане; - сумата от 462.79 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.08.2020г-15.04.2021г.; - сумата от 150лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.06.2019 г. до 3

15.04.2021 г.;- сумата от 124.02лева, представляваща законната лихва за периода от 15.04.2021 г. до 27.07.2021 г., както и осъдителен иск за сумата от 1702.63 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

Обосноваващи възникването на претендираните вземания обстоятелства , изложени в исковата молба се свеждат до твърдения за проведено заповедно производство по ч.гр.д.№2397/2021г. на ДРС и издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 2209.75лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит

№30034606788/25.01.2019 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението -27.07.2021г. до окончателното плащане; за сумата от 462.79 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.08.2020г-15.04.2021г.; за сумата от 150.88лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.06.2019 г. до 15.04.2021 г. и за сумата от 124.02лева, представляваща законната лихва за периода от 15.04.2021 г. до 27.07.2021 г., с отхвърляне на заявлението за паричното задължение от 1702.63 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги .

Излага се, че при условията на договор за потребителски кредит №30034606788/25.01.2019 г., сключен при ОУ, бил предоставен кредит в размер на 5000лева със задължения за връщане на 24месечни вноски от по 297.04лева, с възнаградителна лихва от 38.30%, лихвен процент на ден 0.11%, годишен процент на разходите 45.35%. За закупен от ответника пакет допълнителни услуги договореното възнаграждение било в размер на 4830лева, а размера на вноската за погасяването му 201.25лева. Така общата сума, която кредитополучателя се задължил да върне била в размер на 11958.14лева, а общия размер на вноската 498.29лева с дата на погасяване 15ти ден от месеца. По заявление на кредитополучателя от 07.01.2020г. бил сключен анекс №1 към договора, с който страните се договорили да бъде отложено погасяването на вноски №12,13 и 14, като погасителните вноски се променяли от 24 на 27броя.

На 25.01.2019г. ищецът изпълнил поетото с договора задължение като превел по посочената от кредитополучателя Г. М. Я. сметка сумата в размер на 5000лева. Частично било изпълнено от ответника насрещното поето 4 задължение за връщане с плащането на общо 8252.47лева, 659.50лева от които отишли за погасяване на лихви за забава на основание т.12.1 от ОУ, 10лева за погасяване на такса по чл.17.4 от ОУ. Липсвало погасяване на остатъка от общо 4650.07лева, от които 2209.75лева главница, 462.79 лева договорно възнаграждение, 1702.63 лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 150.88лева лихва за забава, 124.02лева законна лихва, дължима от 15.04.2021г. до датата на изтичане на погасителния план 27.07.2021г.

В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал.1 от ГПК, ответникът е изразил становище, че исковете са неоснователни. Не оспорва сключването на договора за кредит и предоставяне на сумата от 5000лева. Съвпадащи с твърденията на ищеца са и твърденията и, че е заплатила сумата от общо 8 252.47лева, като уточнява, че плащанията е извършила в периода 15.02.2019г.-15.08.2020г. , с което счита да е погасила задълженията си за главница и лихва в общ размер 7 128.14лева. Не дължала възнаграждение за допълнителен пакет услуги, не дължала лихва за забава за периода 13.03.2020 г.- 13.07.2020 г. съгласно чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение . Възразява срещу действителността на договора и споразуменията към него-счита ги за нищожни на основание на чл.22 от Закона за потребителския кредит, чл.146 от Закона за защита на потребителите и чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и след като договорът е недействителен, то потребителят съгласно чл.23 от Закона за потребителския кредит трябва да върне само чистата стойност на кредита и не дължи лихви или други разходи по него. На основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът бил нищожен поради грешно посочен ГПР, тъй като не е включено възнаграждението за пакет допълнителни услуги, което било част от общия разход по кредита, който обуславя сключването на договора при тези условия и е предварително заложен. Неправилното му изчисляване водело до нарушение на Директива 2008/48/ЕО. Посочването в договора на ГПР, който не е реално прилаганият представлявало и „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП и по смисъла на правото на ЕС, в който смисъл било решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10 на СЕС.Посочването на ГПР в процент, без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване било в противоречие с императивните изисквания на 5 чл.19, ал.1, вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Посочените в договора разходи водели до различен размер на ГПР, което следвало да се приравни на липсата на посочен ГПР, в който смисъл се позовава на Решение от 20.09. 2018г. по дело С-448/2017г.на СЕС. При тези обстоятелства се позовава на нищожност на договора на основание чл.10, ал.1, пр.второ от ЗПК за представяне на клаузите на договорите за кредит по ясен и разбираем начин. Договорът бил нищожен и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, което се изразява в нарушаване на еквивалентността на престациите /размерът на възнаграждението за допълнителен пакет услуги бил необосновано висок/, срещу заем от 5000лева трябвало да върне 11 958.14лева, при което кредитора реализирал възнаграждение от 6 958.14лева или печалба 139.16%. Договорът бил нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.9 вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.266, ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нравинадвишава трикратния размер на законната лихва. Клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги счита за нищожна на основание чл.146, ал.1, вр.чл.143, ал.1 е ал.2, т.19 от ЗЗП, чл.146, ал.1 от ЗЗП, чл.10а, ал.2 от ЗПК, чл.19, ал.5 от ЗПК, чл.26, ал.1 от ЗЗД- създава задължение за плащане на възнаграждение и при непредоставяне на насрещна престация, неправилно изчисления ГПР с оглед на тази клауза не позволява преценката за икономическите последици от договора , не е индивидуално уговорена, по същество услугите са свързани с усвояване и управление на кредита ,ГПР надвишава предвидения в чл.19, ал.4 от ЗПК максимум. Излага доводи и за унищожаемост на договора на основание чл.33, ал.1 от ЗЗД като сключен поради крайна нужда и явно неизгодни условия, която нужда обосновава със затруднено финансово положение и невъзможност за заплащане на разходи с неотложен характер, ако не били тези обстоятелства нямала да сключи договор при драстична несъразмерност на насрещните престации-срещу заем от 5000ева да върне 11 958.14лева.