Решение № 326 от 26.10.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. ХАСКОВО, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Гражданско дело № 20265600100219 по описа за 2026 година

С искова молба вх. № 4352/14.04.2026 г. е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит. Искът е предявен от ищцата Т. К. П., чрез адв. Х. Р. САК, против ответника „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление град София, п.к. 1421, район Лозенец, ул. Димитър Хаджикоцев № 53 – 54.

ИЩЦАТА- Т. К. П., чрез пълномощника си твърди, че на *** г. между нея и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит за общо ползване № *** с общ размер на кредита 20 099,40 лв., като главницата е в размер на 15 000 лв., а задължението по всички предвидени застрахователни премии - 5 099,40 лв. Видно от чл. 7.1. и от приложения в чл. 11.2. от Договора погасителен план, застрахователната премия е предварително разсрочена и включена към анюитетните вноски по кредита. В чл. 10 от Договора се посочвал годишен процент на разходите от 39,35 %, а посоченият в същия член размер на общата сума, дължима от потребителя, е 42 125,83 лв. при размер на главницата - 15 000 лв., т.е. почти 3 пъти повече от реално получената сума.

В процесния случай кредиторът „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД имал качеството на кредитна институция по смисъла на чл. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми.

Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ищцата имала качеството на физическо лице и при сключване на Договора е действала именно като такава. Следователно, прави се извод, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Сключеният между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и ищцата договор по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК.

Според ищцата това обуславяло извода, че освен изложените доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, съдът следвало служебно съгласно чл. 7, ал.

3 от ГПК да следи за наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с 1 потребители.

В чл. 10 от Договора се посочвал процент на ГПР 39,35 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този ГПР обаче не отразявал действителния такъв, тъй като не включвал част от разходите за кредита, а именно - застрахователната премия, която се включвала в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По този начин ответникът заобикалял нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит

Предвид изложеното е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати ищцата, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай било посочено, че ГПР е 39,35 %, но от съдържанието на Договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати застрахователна премия, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая, от една страна, в тежест на потребителя се възлагало заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, а от друга страна, ако това обстоятелство му е било известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредита), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора. Всичко това поставяло потребителя подчертано неравностойно положение спрямо кредитора, тъй като на практика той няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следвало, че за да е спазена и разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в Договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

В момента на сключването на договора за потребителски кредит в него следвало да е уговорен годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - арг. чл. 11, т. 10 от ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит - арг. чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Следователно, годишният процент на разходите изразявал задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включвало и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящият случай. Според ищцата се презюмирало, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представлявали граждански плод (възнаградителна 2 лихва). При формиране на годишния процент на разходите се включвали не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Съгласно ал. 3 на същия при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включвали разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Законът за потребителския кредит бил приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следвало да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следвало да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата било установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. Съгласно съображение 32 от Директивата с цел осигуряване на пълна прозрачност, на потребителя следва да се предостави информация относно лихвения процент както на преддоговорния етап, така и когато се сключва договорът за кредит. По време на договорното правоотношение потребителят следвало допълнително да бъде информиран за изменения в променливия лихвен процент и за причинените от тях изменения в плащанията. В чл. 10, б. е от посочената директива се установявало, че в договора следва да се съдържа информация относно лихвения процент, условията за прилагането на лихвения процент и показателя или базовия лихвен процент, приложим за първоначалния лихвен процент, ако има такъв, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и ако при различни обстоятелства се прилагат различните лихвени проценти, горепосочената информация за всички приложими лихвени проценти. Тази разпоредба била транспонирана и съответствала на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.9 от ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите членки следвало да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК било установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.9 от ЗПК представлявало основание за недействителност на договора за кредит На второ място, нарушена била императивната норма на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, регламентираща, че при забава на потребителя кредиторът имал право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ищцата е недопустимо под формата на „застраховки“ кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, била нищожна, поради което и клаузите за застраховки следва да се приемат за такива.

Ищцата се позовава на ползван от нея в Интернет calculator.bg, като при въвеждане на параметрите на процесния кредит (15 000 лв. главница и 60 месечни вноски по 702,09 лв.) размерът на ГПР достигал до 65,89 % - размер, различаващ се от този, посочен в Договора, както и надвишаващ максимално допустимия по чл. 19 от ЗПК.

3

Изтъква се още, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но то е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези имало еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото потребителят се явявал реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признавал и гарантирал.

С петитума се отправя искане да бъде постановено решение, с което да се обяви Договор за потребителски кредит за общо ползване № *** от *** г., сключен между ищцата и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД за нищожен поради противоречие на същия с императивните норми на ЗПК и ЗЗД и наличието на неравноправни клаузи.

ОТВЕТНИКЪТ- „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД е подал отговор в законоустановения срок.

Счита, че предявените искове са допустими, но следва да бъдат отхвърлени като изцяло неоснователни.

Счита за напълно неоснователни и недоказани твърденията, изложени в исковата молба, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл.

22 от ЗПК, поради твърдяно противоречие с разпоредбите на ЗПК.