Решение № 5057 от 03.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5057 гр. София, 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.нова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100504469 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 14862/19.12.2022 г. по гр.д. № 35312/2021 г. по описа на СРС, 36 състав е признато за установено по предявения от Е. В. М. против В.

В. К. иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, че В. В. К. дължи на Е. В. М. сумата от 2600 лева, дължими месечни вноски за периода от 01.11.2018 г. – 03.01.2021 г., съгласно Споразумение от 03.11.2013 г. за ползване на апартамент 13, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от 22.01.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3767/2021 г. по описа на СРС, 36 състав като искът е отхвърлен за горницата над уважения размер от 2600 лева до пълния предявен размер от 6000 лева и за периода от 03.01.2016 г. до 30.10.2018 г. като погасен по давност. С решението В. В. К. е осъден за заплати на Е. В. М. сумата от 333,67 лева, разноски в заповедното производство, както и сумата от 615,34 лева разноски в исковото производство, а Е. В. М. да заплати на В. В. К. сумата от 680 лева, разноски в исковото производство.

Против решението в частта, с която предявеният иск е уважен, е 1 подадена въззивна жалба вх. № 13958/19.01.2023 г., подадена от В. В. К., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно съдът приема, че трябва да плати сумата. По делото била приета експертиза, която установила, че текста „ще плаща месечно 100 лева на Е. и 300 лева на М.“ бил положен след основното съдържание на документ, като експерта заявява, че не може да отговори на въпроса кога е положен въпросния текст. Посочва, че разпитаният свидетел бил заинтересован, тъй като е син на ищцата и неговите показания освен това са противоречиви. Следвало да се вземе предвид, че свидетелят, който е изготвил документа. В споразумението не било записано, че В. К. ще използва жилището от името и за сметка на Е. М.. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира направените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 63406/08.03.2023 г., подаден от Е. В. М., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Против решението, в частта, с която е отхвърлен предявения иск е постъпила въззивна жалба вх. № 19561/25.01.2023 г. (пощенско клеймо от 19.01.2023 г.), подадена от Е. В. М., с която излага съображения за неговата неправилност. Въззивникът М. заявява, че дължимите суми имат периодичен характер и че вземанията се погасяват с кратката 3-годишна давност. В конкретния случай, се касаело за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността, което няма периодичен характер. В конкретния случай, страните били уговорили обезщетение, като са определили начина му на плащане, а не бил уговорен наем. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде уважен изцяло.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззИ.емия В. В. К..

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 35312/2021 г. по описа на СРС, 36 състав е 2 образувано по искова молба, подадена от Е. В. М. против В. В. К., с която е предявен по реда на чл. 422 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцата твърди, че на 04.02.1991 г. държавата чрез председател на ИК на ОбНС продава на В.Н. К. и неговата съпруга М.К. К.а апартамент № 13, находящ се в гр. София, район Слатина, ж.к. ****. След смъртта на В.Н. К. притежаваната от него 1/2 идеална част е наследена от съпругата му М.К. К.а, Е. В. К. и В. В. К.. Твърди, че на 21.10.2013 г. с Нотариален акт за прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка № 47, т. VIII, рег. № 21481, д.

1272/2013 г- М.К. К.а е прехвърлила на В.Н.М. собствените си 4/6 идеални части, а на 21.10.2013 г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 48, т. VIII, рег. № 21484, д. № 1273/2013 Е. В. М. е дарила на В.Н.М. своята 1/6 идеална част от имота. При двете сделки М.К. К.а и Е. В. М. си запазили правото на собственост. Твърди, че на 03.11.2023 г. между всички страни и тъй като имотът се ползва само от В. В. К., всички разходи за имота се поемат от него, като ответникът се задължил да заплаща месечно 100 лева на Е. М. и 300 лева на М. К.а. Поддържа, че за периода от 03.01.2016 – 03.01.2021 г. В. К. дължи да заплати сумата от 6000 лева, представляваща общ размер на дължимите суми за 60 месеца. Посочва, че за дължимите суми била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил, поради което молят да бъде признато за установено, че ответникът дължи исковите суми.

Претендира законна лихва от датата на подаване на заявлението, както и направените в исковото и заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника В. В. К., с който заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че не дължи исковите суми, тъй като с процесното споразумение поел задължение да заплаща всички възникнали разходи за имота във връзка с неговото ползване, като нямал право да прави промени и преустройства без съгласието на останалите съсобственици и да дава имота по наем на трети лица. Това били единствените клаузи на споразумението, за които било постигнато съгласие. Заявява, че не е подписвал споразумение, в което да е включено задължение да заплаща парични суми. Твърди, че този текст е дописан по-късно. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност, като поддържа, че вземанията по процесното споразумение имат периодичен характер. Моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира направените 3 по делото разноски.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 3767/2021 г. по описа на СРС, 36 състав. По заявление от 22.01.2021 г., подадено от Е. В.

М. е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на В.

В. К. да заплати на заявителя сумата от 6000 лева, представляваща задължение по споразумение от 03.11.2013 ведно със законната лихва от 22.01.2021 г. до изплащане на вземането и направените в заповедното производство разноски.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, както и са приети заключения на съдебно техническа експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че между страните е сключено споразумение, в което е уговорено задължение за ответника да заплаща на ищцата месечна сума за ползване на апартамент, върху идеална част от който притежава право на ползване. Съдът е отхвърлил направеното оспорване на споразумението, в частта, в която се съдържа уговорка за плащане на месечни суми, но е уважил направеното възражение за изтекла давност.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с наведените от жалбоподателя доводи, настоящият състав намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.

422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 3767/2021 г. по описа на СРС, 36 състав е била издадена заповед за изпълнение 4 по реда на чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок.

Основателността на предявения иск е поставена в зависимо от това по делото да се установи, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор, че в съдържанието на договора е включено задължение за ответника да плати исковата сума. Във връзка с направеното оспорване на автентичността на представеното по делото писмено доказателство – споразумение от 03.11.2013 г., в тежест на ответника е било да установи неистинността на документ, т.е., че съдържанието на документа, под който се е подписал не съответства на направеното от него изявление.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 04.02.1991 г. В.Н. К. и М.К. К.а са придобили правото на собственост върху апартамент № **** в ж.к. Христо Смирненски, гр. София.

Установява се, че В.Н. К. е починал на 21.08.1998 г. и е оставил като наследници по закон М.К. К.а – съпруга, В. В. К. – син и Е. В. М. – дъщеря.

С Договор за дарение на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 48, т. VIII, рег. № 21484, д. № 1270/2010 г. на Нотариус И.н Д., с район на действие СРС Е. В. М. е дарила на сина си В.Н.М. собствената си 1/6 идеална част от апартамент № 13, в гр. София, ж.к. ****, като си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху този имот.

С договор за прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с Нотариален акт № 47, т. VIII, рег. № 21281, д. № 1272/2013 г. на Нотариус И.н Д., с район на действие СРС, М.К. К.а е прехвърлила правото на собственост върху собствените си 4/6 идеални части от процесния апартамент, като си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху него.

На 03.11.2013 г. между В.Н.М. – като собственик на 5/6 идеални части от процесния апартамент, М.К. К.а и Е. В. М. – ползватели и В. В. К., собственик на 1/6 идеална част от апартамента е сключено споразумение, с което страните са заявили, че той се ползва само от В. В. К., който се задължава да поеме всички разходи, че няма да прави промени и преустройства без съгласие на другия собственик и ползвателите, както , че ще заплаща месечно на Е. М. сумата от 100 лева и на М. К.а 300 лева.

Във връзка с направеното оспорване на автентичността на документа, в 5 частта, с която е уговорено задължение за ответника да заплаща месечни суми за ползване са събрани гласни доказателства и е изслушано заключение на съдебно-почеркова и съдебно-техническа експертиза.

В показанията си свидетелят В.Н.М. – син на ищцата заявява, че на 03.11.2013 г. било сключено споразумение, което било написано от него в процесния апартамент. При изготвяне на споразумението той започнал да пише, а понякога и Е. и В. му диктували. Баба му М. била в съседната стая, тъй като била възрастна. Свидетелят заявява, че до втората дата 03.11.2013 г. тестът бил написан от него. Причината да се подпише споразумението обяснява с това, че баба му не можела да живее с 13 човека в апартамента, а В. искал баба му, майка му и той да напуснат, като само неговото семейство да остане да ползва. Уговорката била като напуснат, той да поеме сметките и да плаща някаква сума. Първоначално поискали повече пари, но В. казал, че са много, поради което се уговорили да плаща по 100 лева на Е. и 300 на М.. В. поискал да бъде написано споразумение ръкописно, тъй като не искал да е договор. Споразумението било писано донякъде „на един дъх“, после се спирало, после пак се почвало, тъй като имало разговори. Уговорката. „ще плащам 100 лева месечно на Е. и 300 лева на М.“ била написана, когато се разбрали колко пари ще плаща. Когато страните положили подписите си този текст бил написан, като последна се подписала М.. Споразумението било написано в един екземпляр.