Разпореждане № 525 от 13.03.2026, Районен съд - Кула
- Съд
- Районен съд - Кула
- Дело
- Частно гражданско дело 191/2026
- Вид
- Разпореждане № 525
- Подписан
- 13.03.2026
- В сила
- 13.03.2026
- Състав
- Дияна Иванова Дамянова Цанкова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал.2,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кула
Районен съд – Кула, в проведеното на 13.03.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 191 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Дияна Ив.
Дамянова Цанкова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.411 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), образувано по постъпило заявление от АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК:
203374133, седалище и адрес на управление ********** за издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Н. И. И. ЕГН: **********, настоящ адрес ********** за сумите: 511,29 EUR (петстотин и единадесет евро и 29 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 17.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 216,71 EUR (двеста и шестнадесет евро и 71 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 02.03.2021г. до 04.02.2026г, 176,26 EUR (сто седемдесет и шест евро и 26 цента) за периода от 30.11.2019г. до 01.03.2021г., представляваща договорна лихва, 854,00 EUR (осемстотин петдесет и четири евро), представляваща неустойка - длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит,както и не е предоставил договореното в чл. 6.1 обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, поради което кредитополучателят дължи на кредитора неустойка, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 37,96 EUR/тридесет и седем евро и 96 цента/, юрисконсултско възнаграждение в размер на: 100,00/сто/ EUR.
На основание чл. 411, ал.2,т.2 от ГПК съдът издава заявление, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.
С посоченото заявление се претендират 854,00 EUR (осемстотин петдесет и четири евро), представляваща неустойка.
В договора, в чл. 6,1 е предвидено, че заемателят се задължава в 3 дневен срок от усвояване на кредита да представи обезпечение едно от няколко, посочени в договора обезпечения, като при неизпълнение на това задължение, на основание чл. 6,2 от договора дължи неустойка в размер на 2 018.36 лева.
Съдът намира, че така въведената в договора за кредит отговорност за неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който е уговорена клауза за неустойка създава единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.
Освен това, задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на поръчители или банкова гаранция не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях в предвидения срок - 3 дневен след падежа на текущото задължение. Това противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от месечните вноски е включена част от нея, т.е. води до оскъпяване на кредита.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС 1 нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В конкретния случай посочените клаузи за неустойки стоят изцяло извън главното задължение за връщане на заетата сума, поради което губят характера си на обезпечение на главното вземане, обезщетение на вредите от неизпълнението му и санкция за поведението на длъжника.
Освен това, с уговорената неустойка съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл.21, ал. ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. По отношение на клаузите съдът намира, че е налице и обоснована вероятност за неравноправност на същите по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като е уговорена в много висок размер – в размер, по – висок от размера на отпуснатия кредит, като по този начин същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Уговорката за заплащане на посочената неустойка поставя в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение.
По тези съображения, визираните по - горе клаузи на договора са нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по договора за кредит. Следователно длъжникът не дължи и претендираната от кредитора сума за договорна неустойка в размер на 854,00 EUR (осемстотин петдесет и четири евро) и заявлението за посоченото вземане следва да бъде оставено без уважение.
В останалата си част заявлението, относно претендираната сума 511,29 EUR (петстотин и единадесет евро и 29 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 17.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 216,71 EUR (двеста и шестнадесет евро и 71 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 02.03.2021г. до 04.02.2026г, 176,26 EUR (сто седемдесет и шест евро и 26 цента) за периода от 30.11.2019г. до 01.03.2021г., представляваща договорна лихва, съдът намира за основателно и като такова следва да бъде уважено.
Относно претендираните разноски за платена държавна такса в размер на 37,96 EUR/тридесет и седем евро и 96 цента/, юрисконсултско възнаграждение в размер на:
100,00/сто/ EUR, то съдът намира претенцията за частично основателна поради следното: На основание чл. 78, ал.8 от ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г. /, съдът определя юрисконсултското възнаграждение, като в случая съдът го определя в размер на 30,68 EUR/тридесет евро и 68 цента/ на основание чл. 27 от НБПП за защита по заповедното производство, тъй като образуваното частно гражданско дело за издаване на заповед за незабавно изпълнение не предполага фактическа и правна сложност. Същото се развива въз основа на попълване на стандартизирана бланка по образец, а именно заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за което действие не се изискват специални знания.
Също така, с оглед обстоятелството, че заявлението не се уважава в цялост, то на основание чл. 78, ал.1 ГПК, заявителят има право на разноски съразмерно с уважената част, в случая 15,37 EUR/петнадесет евро и 37 цента/– дължима и платена държавна такса и 15,78 EUR/петнадесет евро и 78 цента/– юрисконсултско възнаграждение, за което за разликата от 106,81 EUR/сто и шест евро и 81 цента/, следва да се отхвърли.
Предвид изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК: 203374133, седалище и адрес на управление ********** срещу длъжника Н. И. И. ЕГН: **********, настоящ адрес 2
**********, съгласно която длъжникът Н. И. И. ЕГН: **********, настоящ адрес **********, да заплати на кредитора АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК: 203374133, седалище и адрес на управление **********, сумите: 511,29 EUR (петстотин и единадесет евро и 29 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 17.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 216,71 EUR (двеста и шестнадесет евро и 71 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 02.03.2021г. до 04.02.2026г, 176,26 EUR (сто седемдесет и шест евро и 26 цента) за периода от 30.11.2019г. до 01.03.2021г., представляваща договорна лихва, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 15,37 EUR/петнадесет евро и 37 цента/, юрисконсултско възнаграждение в размер на: 15,78 EUR/петнадесет евро и 78 цента/.
ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта за сумата 854,00 EUR (осемстотин петдесет и четири евро), представляваща неустойка и за сумата 106,81 EUR/сто и шест евро и 81 цента/разноски.
Разпореждането, в частта, в която се отхвърля заявлението подлежи на обжалване от заявителя, на основание чл. 413, ал.2 от ГПК, с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата част не подлежи на обжалване.
Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение, и на заявителя за сведение.
Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:
( Дияна Ив. Дамянова Цанкова )
3