Решение № 6596 от 03.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6596 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20251100102262 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „ИНТЕР КОНСУЛТ АГРО“ ООД, с ЕИК:203421608, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.

„Бузлуджа“ № 29. ет. 2, офис 2, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 21.01.2025 г., сключен с Г. В. Г. и К.И.Р., срещу О. П. А., с ЕГН:**********, адрес:гр. София, Ул. „********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.92 ЗЗД, вр.чл.86 ЗЗД, с които се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 7, ал. 2, вр. ал. 1 от Споразумение за прекратяване на членствено правоотношение и управителни правомощия от 26.07.2024г., следните суми, представляващи неустойка за общо седем нарушения на чл. 7, ал. 1 от цитираното Споразумение, както следва:

1.

30 000 лв. (тридесет хиляди лева) за неправомерно привличане на клиента на Дружеството „Ем Джей Дериз“ ЕООД, ЕИК 131183038;

2.

30 000 лв. (тридесет хиляди лева) за неправомерно привличане на клиента на Дружеството „Маклер - Комерс“ ЕООД, ЕИК 125547473;

3.

30 000 лв. (тридесет хиляди лева) за неправомерно привличане на клиента на Дружеството „Монита“ ООД, ЕИК 126181637;

4.

30 000 лв. (тридесет хиляди лева) за неправомерно привличане на клиента на Дружеството ЕТ“Ц. З.“, ЕИК 121350834;

5.

30 000 лв. (тридесет хиляди лева) за неправомерно привличане на клиента на Дружеството „КОМПАС” ЕООД“, ЕИК 111006742;

6.

30 000 лв. (тридесет хиляди лева) за неправомерно привличане на клиента на Дружеството Нови Лозя-Еленово ЕООД, ЕИК 119612709, и

1

7.

30 000 лв. (тридесет хиляди лева) за неправомерно привличане на клиента на Дружеството Бонония Естейт ООД, ЕИК 201666651; ведно със законната лихва върху всяка от дължимите неустойки от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

Ищецът твърди, че е цесионер по Договор за цесия от 21.01.2025 г., сключен с Г. В. Г. и К.И.Р., с които е придобил вземанията на цедентите, произтичащи от процесното Споразумение за прекратяване на членствено правоотношение и управителни правомощия от 26.07.2024 г.

Ответникът и цедентите по Договора за цесия - Г. В. Г., и К.И.Р., са били съдружници в ищцовото дружество „ИНТЕР КОНСУЛТ АГРО“ ООД, ЕИК 203421608,при следите дялови квоти:

•

Г. В. Г. - 50 (петдесет) дяла с номинална стойност от 50 (петдесет) лева всеки:

•

К.И.Р. - 25 (двадесет и пет) дяла с номинална стойност от 50 (петдесет) лева всеки:

•

О. П. А. - 25 (двадесет и пет) дяла с номинална стойност от 50 (петдесет) лева всеки.

Ответникът О. П. А. е бил един от управителите на дружеството, като е имал пълен достъп до цялата база данни с клиенти на същото, включително физически адреси, електронни пощи, телефонни номера и прочие.

Поради възникнали разногласия между съдружниците, ответникът О. П. А. е изразил изрично желание да напусне съвместното дружество и да бъде освободен като управител в него за да започне да се занимава със самостоятелна дейност, през лятото на 2024 г. С оглед на това, за да уредят отношенията си съдружници в дружеството са се споразумели да преустановят съвместната си дейност в дружеството, като ответникът О. П. А. прекрати членственото си правоотношение и прехвърли всички притежавани от него дялове на останалите съдружници.

За уреждане на отношенията във връзка с прекратяване на съвместната дейност на 26.07.2024 г. е подписано описаното процесното Споразумение. Наред с другите условия за прехвърляне на дяловете на напускащия съдружник, съществена част от Споразумението е уговореното разпределение на клиентите на дружеството. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Споразумението обслужването на изчерпателно изброените в Приложение №3 към него клиенти ще бъде поето от ответника, лично или чрез трети лица, като последният, преди освобождаването си като управител на дружеството, следва да уреди прекратяване на отношенията между дружеството и тези клиенти.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от Споразумението ответникът се е задължил изрично да не извършва, пряко или непряко (чрез свързани лица, в това число и контролирано пряко или непряко от тях дружества) за собствена сметка или за сметка на което и да е друго лице или дружество, действия по привличане на клиенти на Г. В. Г. и К.И.Р., и/или на дружествотоищец, с които последните имат текущи активни договорни отношения. Клаузата обхваща всички клиенти, с които дружеството-ищец е в правоотношения и които не са описани в 2 изчерпателния списък на Приложение №3 към Споразумението.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от Споразумението в случай на нарушение на задължението по чл. 7. ал. 1. ответната страна дължи на Г. В. Г. и К.И.Р. неустойка в размер на 50 % от размера на хонорара за всеки установен и доказан случай на сключен договор за консултантски услуги с клиент, в нарушение на договореното, но не по-малко от 30 000 (тридесет хиляди) лева за всеки случай, от привлечен в нарушение на поетото задължение клиент, както и обезщетение по обшия ред за всички вреди, надхвърлящи размера на неустойката.

Ответникът е нарушил горепосочените задължения по споразумението в посочените седем случая, поради което и се предявяват настоящите искове.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника О. П.

А., с който е изразил становище, че така предявените обективно съединени искове са допустими, но следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

На първо място оспорва процесните разпоредби на чл. 7. ал. 1 и чл. 7. ал. 2 от Споразумението от 26.07.2024 г. за нищожни. Поддържа, че разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Споразумението е нищожна на основание чл. 15, ал. 2 във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗЗК.

Оспорва разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от процесното споразумение за нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като противоречи на императивната разпоредба на чл. 48, ал. 1 от КРБ ограничавайки неприкосновеното конституционно право на труд на ответника, като му се забранява да полага труд по отношение на определени лица и във определени случаи.

Оспорва разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Споразумението от 26.07.2024г. е нищожна, защото противоречи на морала по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД във връзка с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тьлк. д. № 1/2009 г., ОСТК, с който тълкувателен акт е прието, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

На самостоятелно основание и в случай че съдът не сподели възраженията на ответника за нищожност на клаузите на чл. 7, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от процесното споразумение, ответникът счита, че уговорената в чл. 7, ал. 2 неустойка се явява прекомерна с оглед на евентуалните вреди за кредитора. Поддържа, че вреди поради неизпълнението на чл. 7, ал. 1 от споразумението изобщо не биха настъпили за цедентите или за дружеството, защото дали клиентите ще сключват нови сделки с дружеството или цедентите зависи изцяло от волята на тези клиенти, а не от действията на ответника, т.е. самите клиенти на базата на мнението им за професионалните качества решават с кого да работят. Поради това ответникът заявява възражение по чл. 92, ал. 2 ЗЗД за прекомерност неустойката по чл. 7, ал.

2 от споразумението.

На самостоятелно основание поддържа, че не е бил изпълнен фактическият състав на договорната норма на чл. 7. ал. 1 от споразумението, поради което не следва да бъде 3 ангажирана отговорността на ответника по чл. 7. ал. 2 от същото споразумение. Счита, че неизпълнение на чл. 7. ал. 1 от споразумението не е налице по отношение на нито едно от лицата визирани в исковата молба.

Твърди, че за да бъде изпълнена хипотезата на анализираната разпоредба на чл. 7, ал.

1 от Споразумението е необходимо кумулативното наличие на следните фактически елементи - предпоставки, а именно:

1.

Активно и съзнателно поведение насочено към привличане на клиенти;

2.

Тези клиенти, към които е насочено поведението по привличане да са клиенти на „ИНТЕР КОНСУЛТ АГРО“ ООД и/или на втората страна към момента на привличането, за което да са налице неприключили и действащи договорни отношения.

Излага конкретни възражения за липса на горепосочените две кумулативни предпоставки по отношение на посочените в исковата молба дружества.

По отношение на дружествата „Бонония Естейт“ ООД и „Нови Лозя - Еленово“ ЕООД лисвала каквато и да било връзка с ответника или с дружеството „Грант Консултинг“ ЕООД, в което ответникът е едноличен собственик и управител едва считано от 15.10.2024 г.

На следващо място, отношенията между „Грант Консултинг“ ЕООД от една страна и дружествата „Ем Джей Дериз“ ЕООД „Маклер Комерс“ ЕООД, обективирани в посочените договори са възникнали преди сключването на процесното Споразумение, което има действие занапред.

По отношение на останалите дружества ответникът сочи, че съществуващите сделки между тях и „Грант Консултинг“ ЕООД са били сключени изключително и само по инициатива и по желание на самите дружества, а не поради привличането им от страна на ответника. Освен това смята, че облигационните отношения на тези пет търговеца с ищцовото дружество са били прекратени или преустановени към датите, на които същите са сключили договори с дружеството „Грант Консултинг“ ЕООД. Също така липсвала пряка връзка между ответника и „Грант Консултинг“ ЕООД към датите, на които договорите с „Ем Джей Дериз“ ЕООД, „Маклер Комерс“ ЕООД, „Монита“ ООД, ЕТ „Ц. З.“ и „Компас“ ЕООД са били сключени.

В свое становище по отговора на исковата молба ищецът заявява, че договорите с клиентите се прекратявали едва с отчитане на проекта пред ДФЗ (отчитане на разходите и изплащане на финансирането от фонда), а не с подписването на представените от ответника протоколи.

На следващо място „ИНТЕР КОНСУЛТ АГРО“ ООД заявява, че договорите с „Ем Джей Дериз“ ЕООД „Маклер Комерс“ ЕООД нямат достоверна дата и не доказват, че са сключени преди ответникът да е напуснал ищцовото дружество, както се твърди в исковата молба.

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените обективно кумулативно съединени искова са 4 допустими и следва да се произнесе по съществото на делото.

По основателността:

Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че О. П. А., Г. В. Г., и К.И.Р. са били съдружници в „ИНТЕР КОНСУЛТ АГРО“ ООД. На 26.07.2024 г. между О. П. А. от една страна и Г. В. Г., и К.И.Р. – от друга е сключено споразумение за прекратяване на членствено правоотношение и управителни правомощия.