Определение № 85 от 29.02.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 85 гр. Смолян, 29.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500051 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК.

С Определение № 9/09.01.2024 г. по гр. д. № 131/2023 г. Д. районен съд е отхвърлил молбата да измени по реда на чл. 248 от ГПК Решение № 118/09.11.2023 г. по гр. д. № 131/2023 г. на РС – Д. в частта относно разноските.

Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев, представлявано от управител Д.М.М..

В частната жалба се сочи, че по делото са предявени и разгледани от съда два иска – установителен и осъдителен; съгласно разпоредбата на чл.

7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е задължен да определи възнаграждение по всеки един от исковете. Прави се позоваване на чл. 2 ал. 5 от НМРАВ и цитирана практика на ВКС.

С частната жалба се иска да бъде отменено обжалваното определение и вместо него са постанови отхвърляне на молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските.

В срок е депозиран писмен отговор от ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, чрез ст. юрк. М.К., с който иска частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

В отговора се изразява становище, че съдът е отчел фактическата и правна сложност на делото и е определил възнаграждение, което е справедливо и обосновано по смисъла на чл. 36 от ЗА.

В отговора се прави позоваване на практика на ВКС и на СЕСРешение по дело С-438/22 от 25.01.2024 г.

1

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

От Д. Р. Х. по гр. д. № 131/2023 г. са предявени срещу „Файненшъл България“ ЕООД искове да се признае за установено в отношенията между страните, че сключения между тях договор за предоставяне на поръчителство е нищожен, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 77, 41 лева – получена без правно основание въз основа на недействителен договор за предоставяне на гаранция.

С Решение № 121/10.11.2023 г исковете са уважени, като ответникът е осъден на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА да заплати на адв. Д.М.М.

– Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“, сумата от 480 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на Д. Р. Х..

С молба по чл. 248 от ГПК адвокат Д.М.М. е поискал изменение на решението в частта за разноските, като се съобрази, че отговорността на ответника за адвокатско възнаграждение по два предявени и два разгледани иска е в размер на 960 лева с ДДС като по всеки иск минимума е 480 лева с ДДС, по която молба съдът се е произнесъл с обжалваното определение.

Настоящата инстанция счита определението по чл. 248 от ГПК за законосъобразно и обосновано.

Както се посочи по-горе, предявени са два иска – установителен и осъдителен. В тази връзка следва да се посочи, че за да се произнесе по осъдителния иск на така предявеното основание, съдът най-напред разрешава въпроса за действителността/недействителността на договора между страните, макар и само в мотивите.

В настоящия случай осъдителния иск всъщност включва в себе си установителния. Същественото е, че защитата по така предявените два иска е една и съща. И двата иска се основават на недействителност на договора за гаранция между страните, поради което и осъществяваната защита е една и съща. Става въпрос за едно правоотношение, произтичащо от един и същи договор. Предвид разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от НМРАВ следва да се взема в предвид характера на исковете и тяхната обусловеност и свързаността на фактическите състави за установяване на отделните вземания, характера на съединяването. В този смисъл Определение № 1087/20.11.2023 г. по ч. т. д. № 1202/23 г. І т.о. на ВКС.

Поради това и като се отчете, че делото няма практическа и правна сложност, предвид размера на материалния интерес, както и предвид обстоятелството, че процесуалния представител на ищцата не се е явявал в съдебно заседание, в случая претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева е прекомерно завишено, поради което е законосъобразно да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

2

Този извод съответства на новата съдебна практика както на Върховен касационен съд, така и на СЕС – решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС.

С оглед гореизложеното настоящата инстанция счита, че законосъобразно и обосновано е отказано присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9/09.01.2024 г. по гр. д. № 131/2023 г. на Д. районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3