Решение № 7739 от 30.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7739 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110148196 по описа за 2024 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от „Топлофикация София” ЕАД, ... срещу Р. Д. К., в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на следните суми: 5 062,01 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 02.05.2024 г. до изплащане на вземането, 683,16 лева – мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 16.04.2024 г., както и суми за дялово разпределение:

54,93 лева – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 02.05.2024 г. до изплащане на вземането и 11,93 лева – мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 16.04.2024 г. По така подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 26637/2024 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът подал възражение против издадената заповед, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за предявяването на установителен иск.

При така изложените факти и като поддържа, че ответникът, като потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр.

1

София, ..., абонатен № 213677, е потребявал топлинна енергия в периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., която не е заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът Р. Д. К. дължи следните суми: 5 062,01 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 02.05.2024 г. до изплащане на вземането, 683,16 лева – мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 16.04.2024 г., както и суми за дялово разпределение: 54,93 лева – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 02.05.2024 г. до изплащане на вземането и 11,93 лева – мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 16.04.2024 г.

В исковата молба са налице твърдения, че о тветникът - ползвател на имота, описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна енергия през периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г . и съответно е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца, същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия през исковия период, но задължението не е погасено. Сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия „Техем сървисис“ ЕООД, съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са 2 били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Р. Д. К. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни по подробно изложени съображения. Оспорва наличието на договорни правоотношения между страните. Оспорва да е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Поддържа, че ищецът не ангажира доказателства, че Общите условия са публикувани съгласно изискванията на ЗЕ, от което следва, че същите не са влезли в сила и не пораждат действие.

Твърди липса на валиден договор между страните, както и на ликвидно и изискуемо вземане. Оспорва за исковия период да е бил титуляр на партидата за процесния имот. Счита, че не е изпаднал в забава за плащане на дължими към топлопреносното предприятие суми. Твърди, че не са представени доказателства за ежемесечно публикуване на дължимите суми за ТЕ на интернет страницата на ищцовото дружество. Оспорва редовността на водените от ищеца счетоводни книги. Твърди, че не се доказва нито, че претендираната сума съответства на дела му от стойността на дължимата от етажните собственици цена, нито че за определянето й са спазени изискванията на чл. 139 и сл. ЗЕ. Оспорва дължимостта на лихва за забава.

Счита за неоснователна и недоказана твърдяната суброгация между ищеца и ФДР.

Третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД взема становище за основателност на исковете, както и че е водил надлежно топлинно счетоводство.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното гр.д. № 26637/2024 г. по описа на СРС, 90 състав, от ищеца на 02.05.2024 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ..., абонатен № 213677.

3

По отношение на собствеността на процесния недвижим имот е представен договор за дарение на недвижим имот от 23.07.1992 г., от който е видно, че ответникът Р. Д. К. е придобил собствеността на имота, в качеството на дарен, а дарителя .. си е запазил вещното право на ползване на имота. От представеното от Столична община препис – извлечение от акт за смърт титуляра на правото на ползване .. същия е починал на 14.06.2002 г. От тези данни е видно, че собствеността на процесното жилище принадлежи на ответника Р. Д. К., а вещното право на ползване на титуляра му .. е погасено със смъртта му. Затова съдът намира, че именно между страните по делото е възникнало валидно договорно правоотношение при Общи условия между страните за доставка от страна на ищеца на топлинна енергия през процесния период 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г . и възражението на ответника за липса на договорно правоотношение е неоснователно.

О т неоспорената съдебно – техническа експертиза и писмените доказателства, представляващи главни отчети и индивидуални справки за ТЕ, подписани от ответника, издадени от третото лице – помагач, които съдът кредитира, се установява, че справката на фирмата за дялово разпределение – „Техем сървисис“ ЕООД, съдържа данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за имота, като изчисленията са правени съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна енергия за сградна инсталация и за отопление, но не и за битова гореща вода, тъй като такава доставка не е имало, както и съответните изравнявания за периоди по ФДР. В имота на ответника е имало три броя отоплителни тела и 1 бр. щранг – лира в банята. Отоплителните тела са били с ИРРО с радио-отчет, като топлинната енергия от отоплителните уреди е начислявана по реален отчет на разпределителите. Не е имало узаконен водомер за топла вода и тя е начислявана на база едно лице.

От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, с уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът не е платил начислените суми за процесния период, като начислени от ищеца по фактури и след корекции по изравнителни сметки и при съобразяване с действащия за периода ЗДДС, са суми в размер на 5 070.86 лв. главница и лихви в размер на 679.54 лв.

4

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Исковете са частично основателни.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е било проведено успешно доказване, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се 5 намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Техем сървисис“ ЕООД.

В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид липсата на оспорване от страна на ответника на основанието на иска и дължимостта на претендираните вземания. Съдът кредитира неоспорената ССЕ относно размера на дължимите суми. Същите са в размер на 5 070.86 лв.

- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., но доколкото се претендира по – нисък размер - 5 062,01 лв., искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 5 062,01 лв. В тази насока съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, за това, че ищецът претендира заплащането на топлинна енергия в твърдените количества, тъй като видно от заключението на съдебно – техническата експертиза начисляването на топлинната енергия е осъществявано по реален отчет на уредите, а топлата вода е начислявана на база един човек, поради липса на узаконен водомер за топла вода.