Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 401 от 26.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 348/2024
Вид
Определение № 401
Подписан
26.11.2024
Състав
Нестор Спасов Спасов, Радка Димова Чолакова, Антония Кирова Роглева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 401 гр. Пловдив, 26.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20245001000348 по описа за 2024 година намери следното:

Производство по реда на чл. 248 от ГПК в резултат на постъпила молба от Г*, чрез процесуалния представител юрисконсулт К. Я., за изменение на постановеното решение №359 от 17.10.2024 г. по в.т.д.№348/2024 в частта му за разноските, с която Г* е осъден да заплати на адвокат Р. М. адвокатско възнаграждение за въззивното производство на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 3 660 лв. с вкл.ДДС.

Молителят се позовава на актуалната практика на ВКС, формирана при съобразяване на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение по дела с предмет искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, според която цената на същите не е сред факторите за определяне на размера на възнаграждението за осъществено процесуално представителство. Изложил е съображенията си, че от значение за преценката относно размера на възнаграждението са фактическата и правна сложност на делото, действително извършената работа, осъществени специфични действия от адвоката, както и след анализ на посочените критерии с данните по делото, счита, че следва да бъде намален присъденият размер от 3 660 лв., а именно като се отмени за сумата над 540 лв. до 3 660 лв. В този смисъл моли да се измени постановеното решение в посочената част, съобразно изложените 1 обстоятелства.

Ответната страна Д. С. А., чрез процесуалния си представителит адвокат Р. М., е взела становище в определения едноседмичен срок, като счита молбата за неоснователна, тъй като ищцата не е станала причина за завеждане на въззивното дело. Позовава се и на правната и фактическа сложност на делото, на обема на извършената работа по подоробни съображения и моли да се остави без уважение искането за изменение на постановеното решение на основание чл.248 от ГПК.

Третото лице помагач В. Т. С. не е взел становище по подадената молба.

Съдът, след като разгледа молбата, намира, че е подадена в определения от закона срок, който е едномесечен срок от връчване на решението. Подадена е от надлежна страна срещу подлежащо на изменение или допълване постановено решение в частта му за разноските, с които е определено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ. Подлежи на разглеждане.

При разглеждането и съдът намира, че е неоснователна.

С постановеното по делото решение е определено адвокатско възнаграждение на адвокат М. за въззивното производство в размер на 3 660 лв. с ДДС за оказана безплатна правна помощ.

Видно от данните по делото, въззивното производство е образувано в резултат на подадена въззивна жаалба от Г* срещу постановеното решение по търг.дело № 285/2021 г. на Окръжен съд Пловдив в осъдителната му част, с която е присъдено на ищцата Д. С. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер над 30 000 лв. до 65 000 лв. Обжалваемият интерес е 35 000 лв.

Следва да се отбележи, че с първоинстанционното решение е уважен изцяло предявения иск на основание чл.557,ал.1,т.2,б.а от КЗ. Г* е останал недоволен от определения размер, като счита, че е завишен и немотивиран, както и от неуважаване на възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Поради тези причини е подал въззивна жалба.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор, в който са развити подробни съображения срещу оплакванията на жалбоподателя, като е цитирана и съдебна практика по аналогични случаи.

По образуваното въззивно дело е проведено едно съдебно заседание, в 2 което са взели участие представителите на страните. Адвокат М. е представила писмена молба по хода и съществото на спора и списък по чл.80 от ГПК, както и адвокат М., който е взел участие в проведеното съдебно заседание чрез преупълномощаване на адвокат Г. П., също е представил списък по чл.80 от ГПК. Видно от списъка за направените разноски от Г*, в него са посочени разноски само за ДТ и вещи лица, като не се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

При прилагане на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изчисляването на възнаграждението за оказаната безплатна правна помощ и съобразно обжалваемия интерес за въззивното производство – 35 000 лв., следва да се приложи чл.7,ал.2,т.4. В този случай възнаграждението се явява в размер на 3 450 лв., а с вкл.ДДС – 4 140 лв. Съдът е определил 3 660 лв., в която сума е включил и ДДС, т.е. под установения размер в наредбата.

При така установената фактическа обстановка по делото, преценявайки отново правната и фактическа сложност на делото, както от гледна точка на спорния механизъм на пътнотранспортното произшествие и понесената тежка механична, съчетана и комбинирана политравма, така и до извършената работа и взетото участие в производството в съответствие с наведените оплаквания във въззивната жалба, съдът намира, че не следва да изменя определеното адвокатско възнаграждение чрез намаляването му. В случая не може да се говори за очевидна непропорционалност при определяне на този размер, доколкото Г* е бил защитаван от адвокат, като няма данни за неговото възнаграждение. Предвид задължителното решение на СЕС по дело С-438/22 по преюдициално запитване, националният съд е длъжен да откаже да приложи националната правна уредба, ако се нарушава забраната по чл.101,пар.1 от ДФЕС, уреждаща правилата на конкуренцията, а в случая не се установява посочената хипотеза.

Поради изложените съображения, подадената молба се явява неоснователна и затова съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение молбата на Г*, чрез процесуалния представител юрисконсулт К. Я., за изменение на постановеното решение №359 от 3

17.10.2024 г. по в.т.д.№348/2024 в частта му за разноските, с която Г* е осъден да заплати на адвокат Р. М. адвокатско възнаграждение за въззивното производство на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 3 660 лв. с вкл.ДДС, като се намали определения размер до 540 лв. и се отхвърли над 540 лв. до 3 660 лв.

Определението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4