Решение № 139 от 08.03.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Русе, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20234520202281 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Национална Електронна Кантора“ ЕООД , управлявано и представлявано от Стилиян Пламенов Стилиянов до Районен съд - гр.Русе против наказателно постановление № 18-2300067 от 12.09.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Русе, с която се иска същото да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Наказаното дружество, редовно призовано, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща процесуален представител, който претендира за неоснователност на жалбата, съответно изразява становище за потвърждаване на наказателното постановление.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.06.2023г. била извършена проверка по документи по спазване на трудовото законодателство във връзка с дейността на наказаното дружество. Бил съставен протокол за извършена проверка № ПР 2319967/27.06.2023г. с т.7, от който било дадена задължително предписание работодателят да начисли трудово възнаграждение на М.С.И. на длъжност „юрисконсулт“ за осем работни дни за месец февруари 2023г. , съгласно чл.128 т.1 от Кодекса на труда (КТ), като бил даден срок за изпълнение до 18.07.2023г.

Препис от протокола бил връчен на юрисконсулт на дружеството.

1

С оглед проверка изпълнение на дадените предписания била извършена последваща проверка на дружеството на 16.08.2023г., която констатирала, че даденото в т.7 предписание не било изпълнено. За тази проверка бил съставен протокол за извършена проверка № ПР 2328197/18.08.2023г., който бил връчен на юрисконсулт на дружеството.

Тъй като към датата на проверката в АНО не е постъпвала жалба против дадените с протокол за извършена проверка № ПР 2319967/27.06.2023г. , вкл. и по т.7 за констатираното нарушение св.В. Д., инспектор в Дирекция “Инспекция по труда“, съставила АУАН против дружеството, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по чл.415 ал.1 от Кодекса на труда му наложил административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил в развилото се съдебно производство.

В съдебно заседание процесуалния представител на дружество представя доказателства, че всъщност даденото предписание № ПР 2319967/27.06.2023г. е обжалвано пред непосредствено по-горестоящия административен орган, в случая изпълнителният директор на ИА „Главна инспекция по труда“. С решение, на основание чл.97 ал.1 от АПК, на този орган от 18.07.2023г. жалбата е отхвърлена, като неоснователна. От посоченото решение и доколкото по-горестоящият орган се е произнесъл по същество става ясно, че жалбата е допустима, т.е. същата е подадена в срока по чл.84 ал.1 от АПК. При това положение съдът намира, че действително даденото предписание по т.7 от ПР 2319967/27.06.2023г. е обжалвано, но това не променя извода за съставомерност на извършеното административно нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ, който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 лв. до 10 000 лв., т.е. изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение. В случая основното възражение 2 на защитата се изразява в това, че ПАМ е не влязла в сила, тъй като е обжалвана. Това възражение не е основателно и не може да бъде споделено, защото не държи сметка за разпоредбата на чл. 405 изр. 2 от КТ, съгласно която о бжалването (на ПАМ) не спира изпълнението на принудителната административна мярка. Доколкото по делото не са представени никакви доказателства, че изпълнението на ПАМ е спряно от компетентния съд, на основание чл.166 от АПК, съдът намира, че както към момента на издаване на наказателното постановление, така също и към настоящия момент предписанието подлежи на изпълнение. От тази гл.точка и въпреки оспорването пред по-горестоящия административен орган наказаното дружество е следвало да изпълни даденото му с т.7 предписание, т.е. да изплати трудовото възнаграждение на М.С.И. за 8 работни дни.

Предписанието било дадено на работодателя по реда на чл.404 ал.1 т.1 от КТ, за отстраняване на допуснато нарушение на трудовото законодателство, а именно такова по чл.128, т.2 от КТ, от компетентните контролни органи и при спазване изискванията на закона, и като такова подлежало на изпълнение, доколкото предварителното изпълнение не било спряно по реда на чл.166 от АПК.

Само за пълнота следва да се посочи, че в настоящото производство съдът няма правомощие да се произнася по законосъобразността му в рамките на инцидентния съдебен контрол.

Поради това съдът намира, че даденото с т.7 от Протокол № 2319967/27.06.2023г. задължително предписание не било изпълнено, с оглед на което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството за това нарушение.

Административнонаказващият орган правилно е определил и субекта на адми‐ нистративното нарушение, а именно дружеството - работодател. Ето защо след като предписанието е адресирано до дружеството – работодател следва да се ангажира именно неговата отговорност, която е безвиновна и обективна, като се определя и налага вида административно наказание “имуществена санкция”.

Съдът намира, че АНО неправилно е определил размера на наказанието “имуществена санкция”, като не е наложил такова в минималния размер на предвиденото в закона. Това е така, защото не е отчетено обстоятелството, че нарушението на трудовото законодателство е извършено за първи път; този извод се налага, доколкото АНО не сочи никакви доказателства в обратна посока. В този смисъл съдът намира, че наказанието „имуществена санкция„ следва да бъде намалено от 2 000 лв. на 1 500 лв.

Няма никакво основание и за приложението на превилегирования състав по чл.415в ал.1 от КТ, тъй като на практика липсват всички предпоставки за приложението на тази разпоредба, вкл. и тази, че нарушението не е отстранено веднага след установяването му – възнаграждението на служителката не е изплатено дори към настоящия момент.

Поради това, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено единствено в частта относно размера на наказанието.

3

При такъв изход на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски и сложността на делото на основание чл. 63д, ал.4 ЗАНН жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 80 лв. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ, вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр. чл.63д, ал.5 ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. с ал.7 т.2 пр.1 вр. чл.63д, ал.4 ЗАНН‚ съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 18- 2300067/12.09.2023г. на Директора на Инспекция по труда – Русе, с което на основание чл. 41 5 ал.1 от КТ на „Национална електронна кантора“ ЕООД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 000 лв., като я намалява на 1 500 лв.

ОСЪЖДА „Национална електронна кантора“ ЕООД да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София сумата 80 (осемдесет) лева разноски по делото.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Русе.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4