Определение № 609 от 13.11.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 609 гр. Варна, 10.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно частно наказателно дело № 20233100601392 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

Постъпила е жалба от К. С. К. /К S K, гражданин на Германия, против Определение № 1289/13.09.2023 г., постановено по ЧНД № 3763/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Постановление на Районна прокуратура – Варна от 14.07.2023 г. за прекратяване наказателното производство по ДП № 533/2022 г. по описа на 01 РУ ОД на МВР Варна, водено за престъпление по чл. 152, ал. 1 от НК.

В жалбата лицето твърди, че не е бил назначаван преводач, че изготвената в хода на ДП съдебно-медицинска експертиза е установила фактите по неправилен начин и че били допуснати нарушения при разпита на свидетелите, състоящи се в изнасяне на недостоверни данни от разпитаните свидетели и неизвършване разпит на лица, чиито показания според пострадалата биха допринесли за разкриване на обективната истина.

Счита, че приетото за установено не отговаряло на действителната фактическа обстановка. Отправя искане за отмяна и събиране на други относими доказателства.

От материалите от досъдебното производство и от постановлението на ВРП се установява следното:

К. С. К. пристигнала в Република България от Германия за почивка за Великденските празници на 05.04.2023 г. със самолет и се настанила в хостел „Йо-хохо“, находящ се в град Варна, ул. „Русе“ № 23, където предварително резервирала стая.

Настанила се в стая № 102, в която били разположени две легла, всяко от тях по два етажа. В същата стая била настанена възрастна жена – св. Д Ю С. Същата вечер, около 21:00 часа св. К. посетила бар в близост до хостела, където се запознала с момче от Холандия, който бил гост на същия хостел и се представил с името Х /установен в хода на ДП като Х Г Б/. Около 02:00 часа на 06.04.2023 г. К. и Х отишли на разходка, след която се върнали в лобито на хостела. Там се намирали св. Ж П Л, когото К. вече 1 познавала от по-рано, и св. С Ф. К. и Х отишли в нейната стая, където си почивала св.

Стък. Св. С Ф също отишъл в стаята им и легнал на втория етаж над нейното легло. К. и Х правили секс. Св. Стък изразила несъгласие от присъствието на мъж в стаята, която била само за жени, в резултат на което Х напуснал. Около 03:30 часа К. заспала, тъй като била повлияна от изпития по-рано алкохол. Събудила се и се изненадала, че св. Ф, който бил легнал по-рано на леглото над нея, бил гол в нейното легло и осъществявал полов акт с нея. Св. К. твърди, че няколко пъти му е казала да спре, което той не направил. Подразнена от действията, св. Стък също казала на двамата да спрат. К. твърди, че се опитала да избута Ф, но тъй като не успяла, се обърнала с гръб към него, при което той я хванал за кръста и вкарал половия си член в аналното отверстие. К. твърди, че изкрещяла от болка, а Ф продължил същите действия и запушил устата с ръка. Раздразнена от поведението им, св. Стък опитала да направи снимка с телефона си. Виждайки това, Ф станал от леглото, взел телефона от ръката на св. Стък и двамата започнали да се карат. Според твърденията на К., в това време в стаята влязъл св. Ж П, който изгонил Фонтен от стаята, след което заспала. На сутринта видяла Фонтен в лобито. Попитала го защо го е направил, а той започнал да се смее подигравателно, от което се почувствала обидена.

В показанията си св. Д С сочи, че пристигнала в България на 31.03.2023г. с цел туризъм. Настанила се в стая в хостел „Йо-хо-хо“, резервирана от нея предварително.

В стаята се намирали две легла, на по два етажа всяко. На 05.04.2023 г. излязла на разходка и когато се върнала в стаята установила, че на първия етаж на другото легло е настанено непознато за нея момиче, което е направило параван от плат между двете легла. Стък легнала на нейното легло и след няколко минути чула шум, от който разбрала, че момичето не е само в леглото. Изправила се от леглото и казала, че стаята е само за жени. Тогава мъж дръпнал паравана, станал от леглото и излязъл от стаята, обут по долно бельо. Св. Стък казала на момичето (К.), че в хостела не е разрешено да приема мъже в стаята, отново легнала и заспала. По-късно същата вечер, около 02:00 часа, св. Стък отново се събудила и усетила, че на съседното легло до К. отново има мъж, който е сексуално активен. Ядосала се и станала от леглото, светнала лампата, взела таблета си от сейфа и решила да напише съобщение на рецепцията на хостела за посещенията на мъже в стаята. Към лобито я последвал мъжа от стаята, когото св. Стък виждала за първи път. Мъжът говорил френски език, от което св. Стък разбрала, че е французин. Поведението му било арогантно и заявил, че можел да ходи където си поиска и да прави секс. Св. Стък се върнала в стаята и се опитала да заспи. Около 06:15 часа отново се събудила и видяла, че същият мъж отново е в леглото на момичето и че отново правят секс. Ядосана от поведението им, св. Стък станала от леглото и опитала да направи снимка с телефона си. Виждайки това, мъжът ударил ръката , вследствие на което телефонът паднал на земята. Момичето лежало в леглото и мълчало. Мъжът се опитал да удари св. Стък, но не успял, при което последната се развикала. В стаята 2 пристигнали двама от гостите а хостела, които помолили французина да напусне стаята. Св. Стък заявява, че и двата пъти французинът правил секс с момичето, което не се съпротивлявало и не му е казвало да спре и да се махне.

Св. С Ф посочва, че е пристигнал в Република България на 22.12.2022 г. В началото на месец април 2023 г. се настанил в хостел „Йо-хо-хо“. Не отрича, че на 05.04.2023 се е запознал с К., като твърди, че същата вечер, когато се е прибрал в хостела, не е могъл да влезе в стаята си, тъй като имало проблем с вратата. На рецепцията срещнал К. и двама мъже-германци. Твърди, че момичето му е предложило да спи в нейната стая, на което той първоначално отказал, но след като тя настояла, се съгласил. Ф твърди, че легнал на леглото на втория етаж, над леглото на К., и заспал.

След известно време се събудил и разбрал, че някой прави секс на леглото под него.

След известно време вратата се отворила и Ф слязъл от леглото, като твърди, че К. му предложила да правят секс, след което двамата легнали на нейното легло и правили секс. През това време възрастна жена, която лежала на другото легло, започнала да вика на английски език. Ф твърди, че поискал да излезе от стаята, но К. му казала да изчака половин час и да се върне, защото искала отново да правят секс. Той се съгласил и след половин час се върнал в стаята, след което двамата с К. отново правили секс.

Тогава възрастната жена се развикала, че пречили, дръпнала паравана, който бил сложен между леглата им и понечила да ги снима с телефона си. Ф бутнал телефона от ръката ѝ, тъй като с К. били голи, след което се прибрал в стаята си.

От разпита на св. Ж П Л се установява, че се е запознал с К.. Твърди, че на 06.04.2023 г., около 01:30 часа си легнал. По-късно същата вечер се събудил от шум и видял, че Ф и Стък се карат в лобито на хотела като отрича да знае причината.

В ДП е разпитан и св. Ж Ж П – управител на хостел „Йо-хо-хо“, от чийто показания се установява, че отишла на работа на 06.04.2023 г. около 08:30 часа и тогава разбрала от св. Стък, че младото момиче, настанено в нейната стая, е правила секс с друг гост на хостела – Ф. Стък обяснила, че го е помолила да излезе от стаята, но Ф отказал, опитала се да го снима и той я нападнал. Св. П изчакала младото момиче – К., да се събуди, поискала обяснения за случилото се, на което К. се засмяла и казала, че се срамувала от постъпката си и иска да се реваншира като с поведението си не показвала, че има някакъв проблем. Тъй като Стък поискала да бъде обезщетена за преживявана от нея ситуация, К. заплатила нощувката. Св. П твърди, че св. Стък е споделила, че е видяла две различни момчета да правят секс с К. един след друг предната вечер.

На 06.04.2023 г. бил извършен оглед на местопроизшествие на стая № 102 на хостел „Йо-хо-хо“, находящ се в град Варна, ул. „Русе“ № 23, при който били иззети веществени доказателства.

В хода на ДП е назначена съдебно-медицинска експертиза за установяване наличието на травматични увреждания по К., както и причините за тях, от която се 3 установило, че е получила ожулвания в областта на влагалището и ръба на девствената ципа, кръвонасядания по десния горен и долните крайници, обусловили в своята съвкупност чувство на болка и страдание. Не е установено наличие на сперматозоиди.

Липсват следи от травматични увреждания в областта на заднепреходното отверстие.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, прокуратурата е достигнала до извода, че не е налице доказано извършено престъпление от С Ф, поради което е прекратила наказателното производство на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК като е приела, че са налице данни, че между свидетелите К. и Ф на посочената дата и място е осъществен полов акт, но за употребяване на сила и заплаха от страна на Ф за осъществяването му, липсват други доказателства в тази насока освен твърденията на К..

Постановлението на обвинението е обжалвано пред Районен съд – Варна, който го е потвърдил с Определение № 1289/13.09.2023 г. – предмет на настоящата проверка.

След извършена служебна проверка на обжалвания акт и собствен анализ на събраните по делото доказателства, предвид изложената правилно възприета фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че изводът на прокурора и на първоинстанционния съд, че не са налице достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл. 152, ал. 1 от НК, е правилен.

Изпълнителното деяние на престъплението включва извършването на полов акт чрез форма на принуда – сила или заплашване. Освен показанията на К., която безспорно е пристрастна, не се установяват никакви други данни, подкрепящи тезата , че спрямо нея е била упражнена принуда за осъществяване на полов акт. Настоящият състав дава вяра на показанията на св. Стък, тъй като свидетелката не се е познавала нито с К., нито с Ф и няма причина да сочи обстоятелства, които не съответстват на истината. Разказът е последователен и логичен, като се подкрепя и от показанията на св. Ж П Л и св. П относно конфликтът между нея от една страна и К. и Ф от друга, породен от присъствието на мъж в стаята.

Съдът намира твърденията на К. за наличие на насилие за оборени, с оглед изложеното от св. Стък и св. П. Първата от тях категорично посочва, че във всичките полови сношения, които К. е имала през посочената вечер и на които свидетелката неволно е присъствала, К. не е проявила съпротива, не е отблъсквала партньорите си с думи или поведение, нито след някое от посещенията при нея е изглеждала притеснена или обидена, а втората заявява, че при срещата с К. на следващата сутрин, момичето е било засмяно и засрамено от поведението си като дори е предложила да се реваншира и е заплатила нощувката на св. Стък като компенсация за преживяното.

При извършената въззивна проверка се установява, че в хода на досъдебното производство са били събрани всички относими към обвинението доказателства, от които не може да се изведе категоричен и несъмнен извод, че Ф е извършил 4 престъплението. Не са установени нарушения при разпита на свидетелите като при всеки един е бил назначаван преводач в съответствие с изискванията на чл. 142, ал. 1 от НПК. Поради това, съдът намира твърденията за недоказани.

По отношение на изложените в жалбата твърдения за диагностицирано посттравматично стресово разстройство, съдът намира, че предвид липсата на данни за упражнена към К. принуда, липсва причинно-следствена връзка между събитията, случили се през вечерта на 05.04.2023 г. срещу 06.04.2023 г. и евентуалното нарушение на душевното здраве на К..

Съдът намира, че наведените в жалбата оплаквания, касаещи извършените действия по разследване, са неоснователни, тъй като показанията на предходни сексуални партньори на лицето не биха спомогнали за разкриване на обективната истина за процесния момент. Обичайното поведение на пострадала от престъплението „изнасилване“ не е елемент нито от субективната, нито от обективната страна на деянието, поради което установяването на същото е неотносимо.