Решение № 863 от 29.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. Варна, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20243100500939 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 29202/09.04.2024 год. на „Уникредит Бубланк“ АД, ЕИК 831919536, срещу Решение № 3897/29.11.2023 г., постановено по гражданско дело № 862/15.03.2024 год., постановено по гр.д. № 7448/2023 год. на ВРС – 50-ти състав, което са прогласени за нищожни по иска на С. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ******, срещу „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр.

София, р-н Възраждане, ул. „Света Неделя“ № 7, клаузите на точка 1.9 от раздел IV /„банката едностранно и автоматично по нейна преценка преиздава Картата със същият номер, нов срок на валидност и нов ПИН при изтичане на валидността й, като същата може да се получи от Оправомощения държател след 10-то число на месеца, в който изтича валидността на старата карта. В случай отказ от преиздаване, оправомощения държател следва да уведоми Банката писмено, в свободен текст, минимум два месеца преди изтичането на валидността на Картата/, точка 1.2.6 от раздел V изречение второ за думите „... дължимите такси, комисионни и лихви" и изречение трето относно думите „... всичките си задълженията към Банката..." , точка 1 от раздел VIII /„За промени в настоящите Общи условия Банката следва да уведоми оправомощения държател в срок не по-малко от два месеца преди датата, на която промените влизат в сила, чрез съобщения във филиалите на УниКредит Булбанк АД, както и чрез публикуването им на интернет страницата на Банката.

Предвижданите промени Оправомощеният държател може да получи при поискване на хартиен носител на гишетата на Банката“/, и точка 2 от раздел VIII /„Банката уведомява 1

Оправомощения държател за всяко изменение в Общите условия по сключения договор на сайта на Банката. Когато не е съгласен с измененията в Общите условия ,Оправомощеният държател може да откаже от договора, без да посочва причина и без да дължи обезщетение или неустойка, или да продължи да го изпълнява при действащите преди изменението Общи условия. Оправомощеният държател упражнява правото си по предходното изречение, като изпраща до Банката писмено уведомление в едномесечен срок от публикуването на сайта на Банката. Измененията в Общите условия обвързват Оправомощеният държател по договора, когато Оправомощеният държател е уведомен за тях при условията на изречение 2 и не е упражнил правото си по изречения 3 и 4 от тази точка“, в частта, в която е предвидено, че уведомяването се извършва на сайта на банката и от публикуване на сайта на банката от „Общи условия за банкови карти за физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти" на „УниКредит Булбанк" АД, на основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като дружеството е осъдено да заплати и разноски по делото.

Твърди се от въззивника, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Конкретните оплаквания са за неправилна преценка от страна на първоинстанционния съд на доказателствата по делото като се твърди, че ищецът се е запознал и се е съгласил с процесните общи условия, което е видно от представения договор № CPIR-302-00180-2016 за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни документи. Сочи се, че подписвайки договора, същият е декларирал не само, че се съгласява с общите условия, но и че е запознат със същите и ги приема, с което са изпълнени изискванията на чл.147а, ал.2 ЗЗП. В допълнение, съдът не е обсъдил и доводите на ответника в отговора на исковата молба, че в чл.6.2 от договора ищецът е декларирал, че му е запознат и прима в целия обем пред договорна и договорна информация, предоставена му от банката, която декларация съответства на чл16 ЗЗД, съответно на чл.298 от ТЗ за договорите при общи условия. Съвкупната преценка на представените доказателства и декларативните изявления на ищеца сочи на индивидуална договореност на общите условия. Неправилна, според въззивника, е и преценката на съда за недобросъвестност при регламентиране на отношенията между страните по делото, довела до извода му за неравноправност на клаузата на т.1.9 от Общите условия. Твърди се, че съдът не е съобразил спецификата на сключените индивидуални договори между страните, които предполагат съществуването на трайни и продължителни договорни отношения между страните. С посочената разпоредба се сочи, че не се променя съществен елемент от сключените договори, нито накърнява правата на ищеца като потребител, респективно не противоречи на чл.143 и следв. ЗЗП или чл.10 и следв. от ЗПК. Излага се, че оспорената клауза на т.1.2.6 на раздел V не е неясна и тълкуването й по правилата на чл.20 ЗЗД не обосновава извода, че същата е неравноправна и че е относима към всички вземания на банката. Същата, от една страна, позволява на потребителя да се освободи от обвързаността си спрямо банката едностранно и без да обосновава искането си за това, а от друга предотвратява неоснователното обогатяване на потребителя и свързаното с него обедняване на банката.

Процесната клауза създава баланс в отношенията между страните и е в пълно съответствие с 2 изискванията за добросъвестност. Излага се и че текстът на т.1 на раздел VIII също не страда от посочените в решението пороци, като изводът на съда е направен без д а се държи сметка за текста на т.2 от същия раздел, даващ възможност на страната да се откаже от договора или да го продължи да го изпълнява при действащите преди изменените Общи условия. Що се касае до оспорената разпоредба на т.2 от същия раздел, се излага, че ищецът е поел задължение да следи за промени в приложимите общи условия, публикувани на интернет страницата на банката като е дал и изрично съгласие да бъде обвързан с тях. Твърди се, че оспореният текст е в пълно съответствие с чл.147б ЗЗП и след като с декларацията си по чл.6.6 от индивидуално сключения договор, потребителят се е съгласил със съдържанието на клаузите на т.1 и 2 от раздел VIII, последните са индивидуално уговорени и не са неравноправни поради горното. В обобщение, оспорените клаузи отговорят на императивните изисквания на ЗП, изискуемата писмена форма е спазена, както и не противоречат на чл.16 ЗЗД, съответно чл.298 ТЗ. Настоява за отмяна на обжалвания първоинстанционен акт и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна С. Г. С. депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Излага, че декларативния характер на текста на чл.6.2 от договора не предполага индивидуално договоряне на общите условия, още повече, че такива с доставерна дата на съставяне, автор и съдържание не са представи по делото. Поддържа се недействителност на оспорените текстове като се твърди, че т.1.9 не отговаря на изискването за балансиранот и равнопоставеност на страните, т.1.2.6 е неясна и двусмислена, а т.1 и т.2 – неравноправни. Моли за потвърждаване на съдебното решение.

В с.з. по същество, въззивникът, с писмена молба, поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на съдебното решение и отхъврляне на предявения иск.

В с.з. по същество, въззиваемият поддържа доводите и моли за потвърждаване на съдебното решение.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл.236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявените искове и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в 3 жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението.

Претенцията си за прогласяване нищожността на клаузите на точка 1.9 от раздел IV, точка 1.2.6 от раздел V, точка 1 от раздел VIII и точка 2 от раздел VIII от „Общи условия за банкови карти за физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти" на „УниКредит Булбанк" АД, ищецът обосновава с получането на процесните Общи условия по повод водено срещу него от ответника „Уникредит Булбанк“ АД дело. Същият твърди, че посочените клаузи не са индивидуално договорени като част от договорното правоотношение между страните и са неравноправни.

Не е спорно между страните, че на 22.08.2016 год. между страните са сключени Договор за кредитна карта № CCIR302-00180-2016 год. и Договор за кредита карта CPIR302-00180- 2016 от 22.08.2016 год., сключени при Общи условия. Ответникът представя Общи условия, които не са подписани от ищеца, но се позовава на декларативното изявление на ищеца за познаването им и приемането им в чл.1 от Договор за кредита карта CPIR-302-00180- 2016 от 22.08.2016 год., както и на изявлението му в чл.6.2 от същия договор, че е запознат с целия обем преддоговорна и договорна информация, предоставена от банката и сдържащите се данни и изисквания в общите условия на за банкови карти на физически лица.

Спорни между страните са дали процесните клаузи са индивидуално договорени между страните и валидността на клаузите относно преиздаването на нова кредитна карта, възможностите на прекратяване на договорната връзка и начина на обвързване на потребителя с нови Общи условия.

Към датата на сключване на процесните договори приложим е Закона за платежните услуги и платежните средства /отм., бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г./, както и на Закона за защита на потребителите /в сила от 10.06.2006 год../, по който длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР и се ползва от потребителската закрила и при сключени договори за кредит. Съдът съобразява и § 1 ДП ЗЗП, според който при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите, какъвто е именно ЗЗП.

Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при наличието на които такава уговорка може да е неравноправна, сред които чл. 143, т. 10 и т.14 ЗЗП: налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора и предоставя изключително право на търговеца да тълкува клаузите на договора. Клаузите на договорите, предлагани на потребителите също така, съгласно изискването на чл.147 ЗЗП, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като при съмнение обаче съдът има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за потребителя начин /чл.147, ал.2 ЗЗП/, във връзка с всички останали клаузи на договора.

4

В чл. 146 ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Общата потребителска закрила в чл. 146 ал.1 ЗЗП предвижда, че неравноправни клаузи в договори между потребители и доставчици няма да са обвързващи за потребителя; договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи /Решение на СЕС по дело C-618/10 Banco Espanol de Credito от 14 юни 2012 година/. Тази закрила обаче е обусловена от две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от съюза система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика /включително и при финансова услуга/ от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.