Определение № 10228 от 20.04.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10228 гр. София, 20.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело № 20221110105061 по описа за 2022 година

Предявен е иск от СП. Р. СП., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к."Разсадника", бл. 25, вх. Е, ет. 5, ап. 129, чрез адв. Н., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Иван Денкоглу” № 7, ет.5, ап.9, за осъждане на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул.

„Балша“ № 17, ап. 1, представлявано от Борислав Николчев, сумата от 51,79 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 304492/21.07.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.02.2022г., до окончателното й изплащане, от която сумата в размер на 7,70 лв., представляваща неоснователно заплатена възнаградителна лихва и сумата от 44,09 лв., представляваща неоснователно заплатена неустойка.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

С исковата молба са представени следните документи, които се иска да бъдат приети като писмени доказателства: договор за предоставяне на потребителски кредит № 304492/21.07.2020г., преддоговорна информация/стандартен европейски формуляр, общи условия, платежно нареждане, разписка, изд. от „Изи Финанс“ ЕООД.

Правят се искания на основание чл.190 от ГПК да бъде задължено ответното дружество да представи в оригинал всички налични документи, свързани с договор за потребителски кредит № 304492/21/7/2020 г., включително, а именно самият договор за потребителски кредит № 304492/21/7/2020 г. и свързаните с него стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /преддоговорна информация/, погасителен план, Общи условия, както и справка от счетоводството на ответника за всички извършени плащания /в това число платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните книги/, от страна на лицето СП. Р. СП. по договор потребителски кредит № 304492/21/7/2020 г.

Иска се да бъде назначена и съдебно-счетоводна експертиза.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.

Правят се искания по чл. 183 ГПК за задължаване на ищеца да представи в оригинал следните документи: представеното по делото пълномощно, договора за кредит,както и платежните нареждания по погасяване на кредита.

Прави се искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

1

Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:

Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба документи като относими към предмета на спора. Основателно, с цел изясняване на делото от фактическа и правна страна, се явява и искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

Доколкото ответникът твърди липсата на сключен договор между страните, по доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК съдът ще се произнесе след като вземе предвид становището на ответника в тази насока.

Основателни са исканията на ответника за задължаване на ищеца да представи в оригинал пълномощно по делото, както и платежни нареждания по погасяване на кредита, като неоснователно се явява искането за задължаване на ищеца да представи договора за кредит в оригинал.

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявен е иск от СП.

Р. СП., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к."Разсадника", бл. 25, вх. Е, ет. 5, ап.

129, чрез адв. Н., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Иван Денкоглу” № 7, ет.5, ап.9, за осъждане на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, представлявано от Борислав Николчев, сумата от 51,79 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 304492/21.07.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.02.2022г., до окончателното й изплащане, от която сумата в размер на 7,70 лв., представляваща неоснователно заплатена възнаградителна лихва и сумата от 44,09 лв., представляваща неоснователно заплатена неустойка.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че 21.07.2020 г. страните са сключили договор за потребителски кредит № 304492, за сума в размер на 350.00 лв., като ищецът е погасил предсрочно изцяло сумата по кредита в размер на 401,79 лв.

Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД като противоречащ на законоустановените императивни правила. В тази насока се излагат съображения, че по отношение процесния договор не е спазена предвидената в закона форма – чл.10, ал.1 вр.чл.22 от ЗПК. Договорът бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишния процент на разходите по кредита, който е посочен само като процент, а не е описана подробно методиката за формирането му, като това противоречало на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал.

2 и ал. 4 ЗПК. Аргументира се становище и че посоченият ГПР в договора не е реалния, който в действителност е 281.83 %.

2

Ищецът оспорва клаузата от договора, предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение на задълженията и предвидената неустойка при неизпълнението й. В тази насока твърди, че е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок банкова гаранция или двама поръчители, отговарящи на всички изисквания, посочени в договора, поради което е налице нищожност на договора по смисъла на чл.26, ал.2 пр.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че процесния случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Позовава се на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, в която изрично се сочи, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин. В този смисъл се обосновава извод, че уговорената неустойка противоречи на преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК.

Отделно от това ищецът изразява мнение, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. В този смисъл е цитира т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д.№ 1/2009 г. на Върховния Касационен съд.

Развиват се съображения, че в случая е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, доколкото в чл.33, ал.1 от ЗПК е предвидено, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.

Според ищеца, с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди и подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК, като по този начин се кумулира неустойка за забава с мораторна лихва, което е недопустимо.

В исковата молба се твърди, че непредставянето на обещани обезпечения, съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение, а в случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Ищецът обяснява, че по този начин формулирано задължението навежда на извода, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение.

Отделно от това поцесната клауза за неустойка се оспорва като неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите, доколкото същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така сочи, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

3

По отношение ГПР, в исковата молба се обяснява, че в нарушение на императивното правило на чл.19, ал.1 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК , ответното дружество не е включило в ГПР разходите за заплащане на неустойка в размер на 49,84 лв., което би увеличило неговия размер от 48.44 % на 281.83 %. Поради това ищецът сочи, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, което води до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Ищецът се позовава на чл.19, ал.4 от ЗПК, според която разпоредба ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а в случая е налице превишение на тези размери, поради което на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, тези клаузи в договора, които водят до по-високи размери на ГПР, са нищожни.

Ищецът твърди, че с тези действия „Изи Финанс“ ЕООД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.

Ищецът обяснява, че обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се установява на база изискванията на единната формула, залегнала в Директива 2008/48/ЕО, транспонирана в ЗПК, поради което същата има нормативно значение.

Сочи, че начислената „неустойка“, попада в изискванията на Директивата – тя е предвидим разход, който обуславя сключването на договора при тези условия и би следвало да е предварително заложен и размерът й да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР.

С оглед на това се аргументира становище, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Отделно от това се отбелязва, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.

Ищецът излага доводи, че процесния договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, поради нищожност на клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ поради противоречие с добрите нрави. Според ищеца определеният от кредитодателя размер на възнаградителната лихва, в който се включва и начислената „неустойка“ , е изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми.