Определение № 319 от 13.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 319 гр. Велико Търново, 12.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Димо Колев

Любка Милкова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20244100500146 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 248 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Й. И. К. и К. К. К., двамата от гр. Г. Оряховица, подадена чрез пълномощника им адв. К. А. от ВТАК против определение № 1712/28.12.2023г. по гр.д. № 1049/2023г. на ГОРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за изменение на решение № 695/03.11.2023г. по гр.д. № 1049/2023г. на ГОРС в частта за разноските, представляващи присъденото адвокатско възнаграждение.

В частната жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поради неправилност на извода на районния съд, че не е налице прекомерност на присъдените на ищците адвокатски възнаграждения, с оглед правната и фактическа сложност на делото. Изтъква се обстоятелството, че процесуалния представител на ищците е изследвал и навел еднакви факти по отношение на правата им в собствеността, за установяването на които е направил едни и същи доказателствени искания. Акцентира се, че разглеждането на делото пред първата инстанция е приключило с решение при признание на иска, поради което вложените от пълномощника на ищците усилия за защита на техните права и интереси са се оказали в пъти по – малки от обичайните такива. В тази връзка и при позоваване на тълкувателните разяснения дадени с т. 3 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК се счита, че положените усилия за защита несъответстват на размера на адвокатския хонорар, поради което е налице прекомерност на същия.

Отделно от това се сочи, че заплатения от ищците адвокатски хонорар не отговаря на критериите на чл. 36 ал. 2 ЗАдв., тъй като не е справедлив и обоснован, доколкото не е 1 съответен на обема и сложността на извършената дейност и на величината на защитавания интерес. Предвид на това се поддържа становището, че адекватен на положените усилия е хонорар в размер на 500 лв. за всеки от ищците, а условията на евентуалност в размер на по 1000 лв. По тези съображения се отправя искане до ВТОС да отмени обжалваното определение и да измени съдебното решение в частта на присъдени в полза на ищците разноските за адвокатско възнаграждение като същото бъде намалено до сумата от 500 лв. за всеки от тях.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК насрещната страна по жалбата не е депозирала отговор по същата.

Великотърновският окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира следното от фактическа страна:

Предмет на гр.д. № 1049/2023г. по описа на ГОРС е положителен установителен иск за собственост, с които ищците искат да се приеме за установено по отношение на ответниците, че са собственици на 2/6 ид. части от поземлен имот с идентификатор ***. В процеса ищците са били представлявани от един пълномощник и съгласно сключените между тях договори за правна защита и съдействие от 15.05.2023г., за изготвяне на исковата молба и за представителство по делото, всеки от тях му е платил в брой сумата от 1500 лв. С отговора на исковата молба ответниците са признали иска и след нарочно за това искане от пълномощника на ищците, съдът е уважил предявената претенция с решение при признание на иска по чл. 237 ГПК, като е осъдил първите да платят на всеки от последните по 1500 лв. – адвокатско възнаграждение.

В срока за обжалване на това решение жалбоподателите са подали молба с правно основание чл. 248 ал. 1 ГПК с искане за изменението му в частта за разноските, с намаляване на присъденото в полза на всеки от ищците адвокатско възнаграждение от 1500 лв. на 500 лв., поради прекомерност. В срока по чл. 248 ал. 2 ГПК насрещната страна по частната жалба не е подала отговор, а с обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, като е приел, че присъдения адвокатски хонорар в размер на 1500 лв. за всеки от ищците не е прекомерен.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, която има интерес да обжалва определението на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Непредставянето на списък на разноските по чл. 80 ГПК от частните жалбоподатели до приключване на устните състезания пред първата инстанция не засяга допустимостта на жалбата им, тъй като същата е насочена срещу присъдените в полза на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

2

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.

Отговорността за разноски в гражданското съдопроизводство е специфичен вид безвиновна отговорност, с деликтен характер, която се подчинява единствено на правилата на ГПК. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция. Съгласно чл. 78 ал. 1 ГПК платеното от ищеца възнаграждение за един адвокат следва да му се репарира /заплати/ от ответника, когато предявеният срещу последния иск е уважен. Ако това възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, по искане на страната, съдът може да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения размер в Наредба № 1/09.07.2004г. /арг. чл. 78 ал. 5 ГПК и чл. 36 ЗАдв./.

Според решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, постановено по преюдициално запитване на СРС, обаче, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101 § 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Като ограничаваща конкуренцията и по арг. от чл. 633 ГПК, предвид задължителната обвързаност на националните съдилища от решенията на СЕС, приложението на Наредба № 1/09.07.2004г. следва да се откаже от същите при решаване на въпроса за основателността на възражението по чл. 78 ал. 5 ГПК. В тази връзка уредените в тази наредба минимални прагове на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори и не обвързват съда при извършване на преценката му за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.

С възражението по чл. 78 ал. 5 ГПК страната, която понася отговорността за разноски в производството, повдига въпроса дали насрещната страна е надценила труда да своя адвокат, уговаряйки адвокатското възнаграждение в размер, съществено надвишаващ обичайния и разумния за защита по конкретното дело. Това възражение е основано на доводи за неположена от правоимащата страна дължима грижа с уговарянето на прекомерно висок хонорар, поради липсата на съответствие между направения разход с действителната фактическа и правна сложност на делото /арг. чл.

83 ал. 2 ЗЗД/. Това несъответствие не може да бъде изведено само поради факта, че производството не се е развило напълно или в отклонение от очакваното т.е. само поради обстоятелството, че не са се осъществили всички предвидени процесуални действия, за които е заплатено възнаграждение за процесуално представителство. В тази хипотеза хонорара може да се редуцира на основание чл. 78 ал. 5 ГПК като прекомерен, само ако още към момента на договарянето му е бил несъответен на 3 очакваната фактическа и правна сложност на делото.

В случая уговореното и платено от всеки от ищците адвокатско възнаграждение е в размер на 1500 лв., като представените договори за правна защита и съдействие от 15.05.2023г., в частта на отразеното плащане в брой, имат характер на разписка /т. 1 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК/. Този размер на хонорара съответства на минимално предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. размер – чл. 7 ал. 5 вр. §1 и чл. 2 ал. 5 от нея. По изложените по – горе съображения, при възражение за неговата прекомерност, съдът не е обвързан от предвидените в този подзаконов нормативен акт минимални прагове, но същите могат да му служат за ориентир за справедливия и обоснован размер на следващото се адвокатско възнаграждение, при отчитане на фактическата и правна сложност по делото.

При съобразяване на предмета на делото – положителен установителен иск за собственост на идеални части от поземлен имот, вида и количеството на свършената работа- проверка и проследяване на извършените със спорното право прехвърлителни сделки, считано от 1959г. насам, изготвяне и депозиране на искова молба и процесуално представителство в едно съдебно заседание, както и обема на подлежащите на установяване факти, очертаващи придобивното основание на ищците, при отчитане, че същото е идентично за всеки от тях и че за доказването му са достатъчни само вече представените писмени доказателства, съдът намира, че размер на адвокатското възнаграждение от 1500 лв. е непропорционален на извършената работа и несъответен на фактическата и правна сложност на делото. Налице е прекомерност по см. на чл. 78 ал. 5 ГПК за горницата над 1000 лв. до уговорения и платен размер от 1500 лв. по всеки един договор за правна услуга.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че справедливият и обоснован размер на следващото се на пълномощника на ищците възнаграждение по всеки договор за правна защита и съдействие е в размер на 1000 лв. Обстоятелството, че исковият процес е приключил пред първоинстанционния съд в едно открито заседание, без провеждане на съдебно дирене и с решение при признание на иска само по себе си не е достатъчно да обоснове по – голяма прекомерност на уговорения и платен размер на адвокатския хонорар от вече отчетената от въззивния състав. Както се посочи и по – горе от значение за справедливия размер на дължимото от ответниците адвокатско възнаграждение е очакваната и предвидима фактическата и правна сложност на делото към момента на договарянето му.

Мотивиран от горното, настоящият състав на ВТОС намира, че обжалваното определение по чл. 248 ГПК следва да бъде отменено като неправилно и че следва да измени постановеното по делото решение в частта за разноските относно присъденото в полза на всеки от ищците възнаграждение за един адвокат като осъди ответниците да заплати на всеки от тях сумата от по 1000 лв. за адвокатски хонорар или общо сумата 4 от 3000 лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1712/28.12.2023г. по гр.д. № 1049/2023г. на ГОРС, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на Й. И. К. и К. К. К. за изменение на постановеното по делото решение № 695/03.11.2023г. в частта за разноските, ВМЕСТО което постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 695/03.11.2023г. постановено по гр.д. № 1049/2023г. на ГОРС в частта за разноските относно присъденото полза на всеки от ищците адвокатско възнаграждение КАТО

ОСЪЖДА Й. И. К., ЕГН: ********** и К. К. К., ЕГН: **********, двамата от гр.

Г. Оряховица, *** вх. А, ет. 1, ап. 1 ДА ЗАПЛАТЯТ на всеки от Н. Х. Д., ЕГН: **********, И. В. Д., ЕГН: ********** и Й. В. Й., ЕГН: **********, тримата от гр. Г. Оряховица, ***, вх. А СУМАТА от по 1000 лв. /хиляда лева/ - платено възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78 ал. 5 вр. ал. 1 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5