Решение № 205 от 24.10.2023, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Павликени, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катина Минева при участието на секретаря Венка Миланова като разгледа докладваното от Катина Минева Гражданско дело № 20234140100091 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът основава претенциите си на твърдения, че ответникът е потребител на ел. енергия с клиентски номер ***, която е доставяна в обект, с абонатен номер ***, находящ се в град П. В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество осигурява снабдяването с електрическа енергия при ОУ на потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа на "Е. С." АД, както и че между страните по делото съществуват облигационни отношения за продажба на ел. енергия, като на основание чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия част от дължимата от ответника цена е и за предоставените му от разпределителното дружество мрежови услуги. Твърди се в исковата молба също така, че през декември 2019 година е стартирала кампания за актуализиране на данните за предоставена мощност на стопанските клиенти на ищеца, тъй като електроразпределителното дружество е заявило промяна в начина за ценообразуване на услугата по предоставяне на достъп до мрежата в съответствие с предоставената и реално необходима мощност считано от 01.07.2020 година- промяната се сочи да се състои в това, че цената за достъп до електроразпределителната мрежа ще се изчислява на базата на заявената и предоставената мощност, а не за консумираната електрическа енергия. Посочва се още, 1 че съгласно т. 7.3.2 от Решение № Ц-29 от 01.07.2020 г. на КЕВР клиентите заплащат на "Е. - П. П." АД цени за мрежови услуги, като цената за достъп за небитови клиенти е 0, 02053 лв. кват/ден. Твърди се, че ответникът не е подал заявление за промяна на предоставяната му мощност в обекта и не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, поради което ищецът е начислил цена за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставяната мощност, считано от 01.07.2020 г., която за конкретния обекта е съответно до 39 кВТ, като за така начислените суми от страна на ищеца са издадени 13 фактури, съответно от 20.07.2020г., 11.08.2020г., 19.08.2020г., 21.09.2020г., 08.10.2020г., 10.11.2020г., 10.12.2020г., 08.01.2021г., 10.02.2021г., 10.03.2021г., 12.04.2021г., 10.05.2021г. и 03.06.2021г., които не са били заплатени в срок. Сочи се, че за периода от 10.12.2020г. до 31.05.2021г. ищецът в качеството на доставчик на електрическа енергия до обекта на ответника е начислил цена за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставяната му мощност.

На следващо място се твърди, че на 18.01.2017г. ищецът е издал фактура за потребена електрическа енергия, която не е заплатена от ответника. Стойността на цената за достъп за процесния период 10.12.2020г. до 31.05.2021г. и потребена електрическа енергия се сочи да е в общ размер от 305, 95 лв.. Ищецът посочва, че абонатът не е изпълнил задълженията си за плащане, въпреки настъпилата им изискуемост. Посочва, че това неизпълнение е породило правото му на обезщетение за забава в размер на 54, 21 лв., считано от падежа на всяка фактура до 07.10.2022г.

Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение за горепосочените суми по ч.гр.д. № ***г. на Районен съд *** срещу която ответникът в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК е подал възражение. Предвид изложеното отправя искане до съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 305, 95 лв., представляваща стойност на консумираната ел. енергия в процесния обект и цената за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставяната му мощност по фактури издадени в периода 18.01.2017г. – 03.06.2021г., ведно със законната лихва, както и сумата от 54, 21 лв. мораторна лихва върху нея. Претендира съдебноделоводни разноски.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез особения си представител, оспорва иска като недопустим и неоснователен. Оспорва да е титуляр на партидата на процесния ел. снабден обект, тъй като прехвърлянето на вещното право на собственост върху процесния имот не влече след себе си прехвърляне на облигационните права на вземания на предходен собственик, както и че от представените фактури по делото не се установява да е налице потребена ел. енергия за имота. Твърди се, че няма данни на името на ответницата да е разкрита партида при ищеца, както и че от проверка в ТР е установено, че ЕТ на чието име са издадени приложените към исковата молба фактури не съществува, поради което смята, че не са налице основания за начисляване на такса 2 мощност на основание § 5, ал.1 ПР на ЗТР. По тези съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представената от ищеца справка от А. по в. от *** г. и от копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № ***, н.д.

№ *** г. на нотариус *** ***г. се установява, че ответницата В. З. на основание посочения договор е собственик на процесния имот, находящ се град П., общ. ***, обл.

***. Липсва спор по делото, че в ищцовото дружество във връзка с доставката на ел. енергия в този обект е разкрита партида на името на праводателя на ответника с абонатен номер *** и с клиентски номер ***. Не е спорно, че в облигационните отношения между страните действат Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е.ОН Б. П.” АД /ОУ на ДПЕЕ/, одобрени с решение ОУ – 061/07.11.2007г. на ДКЕВР, които са публикувани в един централен и един местен ежедневник /листи 5-17 от ч.гр.д. *** г. по описа на Районен съд ***/.

От представените по делото писмени доказателства - извлечение за фактури и плащания към 10.01.2023г. /листи 33-36 от делото/, справка за потребление /листи 3839 от делото/, извлечение от сметка към 13.10.2022 г. /лист 37 от делото/ и 13 броя фактури издадени в периода 18.01.2017 г. - 03.06.2021 г. се установява, че ищцовото дружество е начислило по партидата на имота общо сумата от 305, 95 лв. като стойност на потребена ел. енергия и такса достъп до разпределителна мрежа на база предоставена мощност за периода 04.12.2017г. - 14.05.2021г., както и сумата от 54,21 лв. – мораторна лихва. За тези суми ищецът се е снабдил със заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от *** г., по ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд ***, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.

От заключението на вещите лица по приета от съда комплексна съдебно – техническа и счетоводна, кредитирано като компетентно и обективно дадено се установява, че абонат с клиентски номер *** и за обект № ********** /ЕТ „Д. - Д. С."/ има непогасени задължения към „Е. П. П." АД във връзка с издадени фактури за потребена ел. енергия в общ размер на 305,95 лева, като цените, които са приложени при остойностяване на потребената ел. енергия са съгласно утвърдени от КЕВР цени за съответните периоди на потребление /Решения на КЕВР/. Вещото лице М. е посочила, че към 07.10.2022 г. размерът на мораторната лихва е на стойност 53,70 лв., а към 13.10.2022 г. дължимата мораторна лихва е на стойност 54,21 лева. Видно от заключението е, че при извършена проверка на място на адреса на потребление в гр. П. е установено, че имотът е с прекъснато електрозахранване - електромера е демонтиран.

Вещото лице инж. Н. е установило, че в изнесеното електрическо табло на стълба пред 3 имота са инсталирани само два монофазни електромера, същото обстоятелство е установило вещото лице и при проверка по документи при ищцовото дружество.

Видно от заключението е, че за периода от 14.12.2016 г. до 07.10.2020 г. на обекта е бил инсталиран електромер *** тип *** с фабричен №***, като през този период не е имало потребление от абоната; за периода от 08.10.2020 г. до 14.05.2021 г. на обекта е бил инсталиран електромер *** тип *** с фабричен №***, като през този период също не е имало потребление от абоната. Вещото лице е установило, че на 14.05.2021г. електромер *** тип *** с фабричен №*** е бил демонтиран, с което е прекратено електрозахранването на обекта, поради неплащане на мрежовите услуги. В протокола за демонтаж е записана стойността на предпазителите (присъединителните съоръжения на база на които се определя предоставената мощност) АП 3х50А. С оглед посочената стойност и съгласно Наредба №6/24.02.2014г. реалната предоставена мощност, която операторът на разпределителна мрежа е осигурявал на клиента за ползване на границата на собственост на електрическите съоръжения вещото лице е установило, че е в размер на 31 кВт, като с оглед на това е дал заключение, че претендираната мощност в размер на 39 кВт не е определена в съответствие с Общите условия на Договорите за пренос на електрическа енергия през разпределителните мрежи на „Е.

С." АД. Реално предоставената мощност, която операторът на разпределителна мрежа „Е. С." АД гр. *** е осигурявал на клиента с клиентски №*** и абонатен №**********, с адрес на потребление гр. П. за ползване на границата на собственост на електрическите съоръжения съобразно прието и неоспорено от страните заключение е 31 кВт. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че за процесния период имотът е бил захранен с ел. енергия, но не е установена консумация на такава.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.

В случая ищецът основава претенцията си на твърдения, че през исковия период между страните по делото е съществувало продажбено правоотношение за доставка на ел. енергия, тъй като ответникът е била титуляр на вещното право на собственост по отношение на процесния обект на потребление. В тази насока е и константната съдебна практика, намерила израз в Решение № 205/28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. на III г.о., на ВКС, съгласно която, страна - купувач по продажбеното правоотношение 4 респ. длъжник на цената на потребената ел. енергия е собственика или носителя на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, ако друго не е уговорено с крайния снабдител. Подобно изключение в случая не се твърди, а и по делото не се доказва наличието на сключен индивидуален договор за доставка на ел. енергия между крайния снабдител и друго лице, вкл. ответника, различно от собственика на имота, за което да е налице дадено от последния съгласие в нотариално заверена форма /арг. чл. 6 ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ/. Следователно през процесния период 04.12.2017г. - 14.05.2021г. краен клиент на ел. енергия и такса достъп до разпределителна мрежа на база предоставена мощност по смисъла на ЗЕ и длъжник на цената й е собственикът на имота, находящ се в гр. П.. Неизпълнението на задължението на ответника като нов титуляр на правото на собственост да заяви това обстоятелство по реда и в срока по чл. 17 т. 3 от ОУ, поради което през исковия период партидата на имота се е водела на праводателя му, не може да отрече съществуването на продажбено правоотношение за доставка на ел. енергия между страните по делото.

Ответникът не може да черпи права от недобросъвестното си поведение и като носител на правото на собственост върху електроснабдения обект има качеството на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1 т. 41б от ДР на ЗЕ и на чл. 4, ал. 1 ОУ. Част от договорното съдържание на облигационната връзка между страните са публично известните ОУ, доколкото са спазени изискванията на чл. 98а ал. 3 ЗЕ за публикуването им в един централен и един местен всекидневник и предвид разписаното в чл. 98а ал. 4 ЗЕ, което е в отклонение от общото правило на чл. 298 ТЗ, че те влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.