Решение № 733 от 20.10.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 733 гр. Перник, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20261720101958 по описа за 2026 година

Предмет на делото са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че Н. Т. М. е била потребител на топлинна енергия, доставяна от него в апартамент № 22, находящ се в гр. ******, аб. № 315312. Сочи, че в периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. е доставил в имота топлинна енергия на стойност 2073,64 лева (1060.24 евро), която не е заплатена. Поддържа, че поради изпадането на Н. Т. М. в забава, за нея възникнало и задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на 364,49 лева (186.36 евро) за периода от 15.08.2023 г. до 03.10.2025 г. Н. Т. М. не заплатила на „Топлофикация София” ЕАД и възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната енергия в размер на 38,77 лева (19.82 евро) за периода от м.02.2023 г. до м.04.2024 г., както и обезщетение за забава върху него в размер на 9,59 лева (4.90 евро) за периода от 15.04.2023 г. до 03.10.2025 г. Ищецът сочи, че Н. Т. М. е починала, поради което счита, че за възникналите за нея задължения следва да отговарят наследниците й по закон - ответниците Е. Г. К. и Л. Г. Б. при квоти по ½ за всяка от тях. С оглед на тези обстоятелства „Топлофикация София” ЕАД моли да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да му заплатят разделно – при квоти по ½ за всяка от тях сумите 1060.24 евро (2073,64 лева) – стойност на топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, обезщетение за забава в размер на 186.36 евро (364,49 лева ) за 1 периода от 15.08.2023 г. до 03.10.2025 г., 19.82 евро (38,77 лева) - възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.02.2023 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово разпределение в размер на 4.90 евро (9,59 лева) за периода от 15.04.2023 г. до 03.10.2025 г.

Ответниците Е. Г. К. и Л. Г. Б. оспорват предявените искове. Твърдят, че са се отказали от наследството на Н. Т. М., както и че са подали молби до Софийски районен съд за вписване на направените от тях откази в особената книга на съда.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Нелбо“ АД не взема становище по основателността на предявените искове.

Районен съд - Перник, след преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

За да бъдат уважени исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване възникването и съществуването на облигационно правоотношение между него и Н. Т. М. по договор за доставка на топлинна енергия в рамките на заявения период, по силата на което се е задължило да достави на Н. Т. М. топлинна енергия в процесния имот, а последната е поела задължение да я получи и да заплати цената й; реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност; както и че ответниците Е. Г. К. и Л. Г. Б. са наследници по закон на Н. Т. М. и следва да отговарят за задълженията й при квоти – по ½ за всяка от тях.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Освен по силата на закона въз основа на посочените предпоставки и норми от ЗЕ, правоотношението по договор за доставка на топлинна енергия със съответното топлоснабдително предприятие би могло да възникне и по волята на страните чрез сключване на договор за това. В процесния случай като писмено доказателство по делото е прието копие от молба – декларация от 1996 г. на Н. Т. М. до „Топлофикация София“ АД за откриване на партида за имот - апартамент № 22, находящ се в гр. ******, ет.

2

6. Със същата Н. Т. М. е заявила желание да бъде открита партида на нейно име по отношение на процесния имот, по която да бъде начислявана стойността на ползваната топлинна енергия. Следователно чрез молбата-декларация Н. Т. М. е отправила до „Топлофикация София” ЕАД предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия, което е било прието от насрещната страна, доколкото топлопреносното предприятие е доставяло топлинна енергия в имота, видно от заключението на съдебнотехническата експертиза. Въз основа на съвпадението на двете насрещни изявления съдът намира, че между ищеца и Н. Т. М. е възникнало валидно облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия в процесния апартамент, по силата на което последната е била задължена да заплаща на „Топлофикация София” ЕАД стойността на ползваната енергия. От прието копие от заповед от 16.04.2025 г. на кмета на Район „****“, Столична Община се установява, че в апартамент № 22, находящ се в гр. ******, ет. 6, представляващ общинско жилище, е настанена Д.К.А. заедно с двете й деца. Видно от заявление-декларация с вх. № Г-8497/ 27.05.2025 г. последната е отправила искане до изпълнителния директор на „Топлофикация София” ЕАД да бъде открита партида на нейно име, по която да се начислява стойността на ползваната в имота топлинна енергия. Въз основа на тези обстоятелства се налага извод, че в рамките на исковия период от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. потребител на топлинна енергия в процесния имот е била Н. Т. М. и за нея е възникнало задължение да заплати в полза на ищцовото дружество стойността на ползваната енергия.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните и се кредитира от настоящия състав като компетентно и обективно дадено, е видно, че в периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. в апартамент № 22, находящ се в гр. ******, ет. 6, е доставена топлинна енергия на стойност 2809.92 лева.

Въз основа на изложеното съдът приема, че в тежест на Н. Т. М. е възникнало задължение за заплащане в полза на „Топлофикация София” ЕАД на сумата 2809.92 лева.

Видно от прието удостоверение за наследници № РОК25-ТД26-712/1/ 17.11.2025 г., издадено от Столична Община, Район ****, Н. Т. М. е починала на 09.06.2024 г., нейният едноутробен брат Г.М.М. е починал на **** г. и същият е оставил като свои наследници по закон дъщерите си Е. Г. К. и Л. Г. Б.. Следователно на основание чл. 10, ал. 2 ЗН ответниците са заместили своя баща при наследяването на Н. Т. М., като за тях е възникнала възможността да приемат или да се откажат от оставеното от нея наследство. От приетите като писмени доказателства по делото копия от съдебно удостоверение № 54257/ 01.06.2026 г. и съдебно удостоверение № 41932/ 27.04.2026 г., издадени от Софийски районен съд, се установява, че в особената книга на съда са вписани завени от Е. Г. К. и Л. Г. Б. откази от наследството на Н. Т. М. под номер 1076/ 01.06.2026 г. и номер 836/ 22.04.2026 г. Заявленията, с които са направени отказите от наследство, са подадени в хода на настоящото производство, след депозирането на исковата молба, но същите следва да бъдат взети предвид на основание чл.

235, ал. 3 ГПК. Следователно ответниците не са универсални правоприемници на Н. Т. М., както се твърди от ищеца, съответно не са придобили правата и задълженията, които са били 3 включени в оставеното от нея наследство, включително задължението за заплащане стойността на топлинната енергия, ползвана в периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. в апартамент № 22, находящ се в гр. ******, ет. 6.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че от ангажираните по делото доказателства е видно, че не са налице кумулативните предпоставки на предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ за по ½ от сумата 1060.24 евро (2073,64 лева) – стойност на топлинна енергия, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.

Поради неоснователността на исковете за стойността на топлинната енергия, неоснователни се явяват и исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за по ½ от сумите 186.36 евро (364,49 лева) - обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.08.2023 г. до 03.10.2025 г., 19.82 евро (38,77 лева) - възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.02.2023 г. до м.04.2024 г., както и обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово разпределение в размер на 4.90 евро (9,59 лева) за периода от 15.04.2023 г. до 03.10.2025 г. Поради това тези искови претенции също подлежат на отхвърляне.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати ответниците сторените от тях съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. От негово име е заявено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатения от тях адвокатския хонорар, което съдът намира за основателно.

Съгласно посочената норма ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, като при преценката за прекомерност прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Според приетото в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 , задължително за съдилищата на основание чл. 633 ГПК, и в актуалната практика на ВКС, формирана след постановяването му (Определение № 50015/ 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/ 2022 г. на ВКС, І т.о. и Определение № 343/ 15.02.2024 г. по т.д. № 1990/ 2023 г. на ВКС, ІІ т.о.), съдът е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от действителната фактическа и правна сложност на делото, характера на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа. В процесния случай от представените от ответниците договори за правна защита и съдействие се установява, че всяка от тях е заплатила в полза на процесуалния си представител – адв. П. адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро. Предмет на делото са субективно пасивно и обективно кумулативно съединени искове, чиято обща цена е 1271.32 евро (2486.49 лева) - по 1243.25 лева (635.66 евро) срещу всяка от ответниците по отделно. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, като предявените искове се явяват неоснователни въз основа на единствено заявеното от ответниците възражение – че са се отказали от наследството на Н.

Т. М., за което са ангажирали доказателства, а от отказите от наследство не са оспорени от 4 ищеца. Защитата и на двете ответници срещу предявените искове е идентична, като съдържанието на подадените от тяхно име отговори на исковата молба е еднакво. В проведените открити съдебни заседания процесуалният представител на Е. Г. К. и Л. Г. Б. не се явил, но същият е взел своевременно писмено становище по спора преди всяко от тях.