Присъда № 144 от 29.06.2022, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 29.06.2022 г. ПО НОХД №

6965/2021г., ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, Н.О., X-ти НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

От Районна прокуратура – Пловдив е внесен обвинителен акт по досъдебно производство № 151/2020 г. по описа на 04-то РУ при ОД на МВР – Пловдив, пр. пр. № 3749/2020 г., по описа на Районна прокуратура – Пловдив, срещу И.Н.И., ЕГН ********** за извършено от него престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 3-то вр. ал. 1 от НК, за това, че на 28.04.2020 г. в гр.Пловдив, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост.

Производството по делото е преминало по общия ред.

В хода на съдебните прения, представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Счита, че фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, се е доказала в хода на съдебното производството, като от правна страна е бил осъществен съставът на престъплението, за което е било повдигнато обвинението. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание „лишаване от свобода“ при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, изтърпяването на което да се отложи с изпитателен срок.

Предлага вещественото доказателство по делото – диск със запис, да се върне на свидетелката П..

Защитникът на подсъдимия – адв. А., намира, че в хода на производството не са се установили фактите и обстоятелствата, залегнали в обвинителния акт и очертаващи рамките на обвинението. Сочи, че извършените действия не покриват състава на чл. 325, ал. 2 от НК. Намира, че е възможно да са се осъществили други престъпления, сред които обида или повреждане на чужда вещ, но не и процесното престъпление. Прави анализ на събраните доказателства, като счита, че целта на действията на подсъдимия не е била да нарушава обществения ред. Посочва, че липсва квалифицираният елемент на престъплението, за което е повдигнато обвинението, като фактите не сочат и на наличие на всички обективни и субективни елементи на основния състав на престъплението. Моли подсъдимият да бъде признат за невиновен. Алтернативно моли да се приеме, че е налице престъпление по основния състав, при което съдът да приложи разпоредбата на чл. 78а от НК и да освободи подсъдимия с налагането на административно наказание.

Подсъдимият И. в хода на производството дава обяснения, като представя своите възприятия за процесните обстоятелства и за отношенията си с Отдел „Закрила на детето“ и КСУДС. В правото си на лична защита оспорва описаните в обвинителния акт факти, като прави анализ на събраните в хода на производството доказателства. Намира, че с извършените действия 1 не е демонстрирал явно неуважение към обществото, нито същите са се отличили с изключителен цинизъм и дързост. Моли съда да приеме, че извършеното не покрива квалифицирания състав и да бъде освободен от наказателна отговорност с прилагането на чл. 78а от НК, да бъде наказан по УБДХ или да бъде приложен чл. 9, ал. 2 от НК. В правото си на последна дума посочва, че всеки трябва да отговаря за действията си и че поведението му е било провокирано от неработещия Отдел „Закрила на детето“, поради което счита, че извършеното от него е дребно хулиганство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият И.Н.И. е роден на **** г. в ***, с постоянен адрес в ***, с настоящ адрес в ***, б., български гражданин, с висше образование, работещ, неженен, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********.

На 28.04.2020 г. следобяд, на ул.“Неофит Бозвели“ № 38 в гр.Пловдив, пред входа на двора на сградата на „Комплекс за социални услуги за деца и семейства/КСУДС/“ – Община Пловдив , пред сградата на комплекса, се намирали служителките на КСУДС - свидетелките А.Н.С., М. Р. В., Л.Л.М. и Р.С.Д. и ползвали следобедната си почивка. Докато четирите свидетелки разговаряли помежду си, забелязали към тях да се движи подс. И.Н.И., който като ги видял, без да бъде провокиран, започнал крещейки да ги обижда и ругае с цинични реплики: „Така ли работите бе, *** долни мръсни! Ще ви *** майката! Какво ми лапате тези цигари, ще ми лапате ***! Марш да работите, ще ми лапате ***!“. Посочените обиди и ругатни, отправени към четирите свидетелки, подсъдимият повторил на висок глас многократно , докато стигне до тях, след което ги подминал и директно нахълтал в сградата на КСУДС.

Свидетелките А.Н.С., М. Р. В., Л.Л.М. и Р.С.Д. останали силно изненадани, дълбоко възмутени и огорчени от арогантното и цинично поведение на подсъдимия, като св.М., която работила на рецепцията на комплекса, споделила на колежките си, че подс. И.Н.И. често посещавал КСУДС и се държал винаги конфликтно и агресивно. Обидите и ругатните, отправени от подс. И., били чути и от св.Ц.П. Б.-Ч., *** в „Отдел закрила на детето“, която по същото време се намирала вътре във фоайето на първия етаж на сградата КСУДС.

След като подсъдимият нахлул във фоайето през отворената входна врата на сградата на КСУДС, се насочил директно наляво към PVC врата с армирано стъкло, водеща към втория етаж, която се отваряла само от служителите чрез служебна карта. Подсъдимият дръпнал силно външната дръжка на вратата и я изкъртил, като дръжката отхвръкнала настрани. Св.Ч. обяснила на подс. И., че на втория етаж не може да се качи, тъй като не е 2 разрешено за граждани, при което подсъдимият се опитал безуспешно да влезе в друга стая, намираща се във фоайето на сградата. През цялото време св.Ч. се опитвала да разговаря спокойно с подс. И. , но той продължил с агресивното си поведение. Тръгнал заплашително към св.Ч. и започнал на висок глас да я обижда с думите: „ ***, ще ти *** майката!“. Св.Ч. се опитала да набере по мобилния си телефон, за да повика за помощ полиция, но подс.

И. се насочил към нея с ръце към раменете й. Св.Ч. успяла да се обърне, излязла навън и отишла при свидетелките С., В., М. и Д., последвана от подсъдимия. Св.Ч., изплашена, притеснена и възмутена от поведението на подсъдимия, казала на колежките си да се обадят за помощ на телефон 112.

Св. А.С. направила безуспешен опит да позвъни от мобилния си телефон на 112, тъй като подс. И. се опитал да й вземе от ръката мобилния апарат.

Св.С., св.В., св.М. и св.Д. влезли вътре в сградата на КСУДС, като с тях влязъл и подсъдимият. Св.С. и св. В. се насочили към вратата, водеща до втория етаж, и отворили същата с чип. В този момент, в близост до вратата била и хигиенистката – св. Д.И.В., която също чула силните гласове. Св. В. отворила вратата, след което св.С. и св. В. влезли, преди подс. И. да ги достигне. Св. В. и св. С . пробвали да затворят вратата, но подсъдимият се опитал да осуети този техен опит, като подложил пръстите си, опитвайки се да им попречи. Св.С. и св.В. успели да затворят вратата, при което подс.И. ударил с ръка стъклото на вратата, счупил го и си тръгнал, а св. С. и св. В., притеснени, възмутени и изплашени, разказали за случилото се на св.Н.А.В. – П. – *** на „Комплекс за социални услуги за деца и семейства/КСУДС/“Община Пловдив, която подала сигнал в полицията.

На място пристигнали полицейски служители при 04 РУ при ОДМВР гр.Пловдив. Бил извършен оглед на местопроизшествие и съставен фотоалбум. Впоследствие св. П. предоставила 1 бр. оптичен носител CD-R , марка „НР“, съдържащ запис от 28.04.2020 г. от охранителните камери , разположени в сградата на Комплекс за социални услуги за деца и семейства/КСУДС/“-Община Пловдив, приобщен като веществено доказателство по делото.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка, настоящият състав прие за безспорно и категорично установена след съвкупен анализ на всички събрани в хода на производството доказателства и доказателствени средства: обясненията на подсъдимия И.; показанията на разпитаните в хода на производството свидетели:

Р.С.Д. – дадените в съдебно заседание показания и показанията на свидетелката, дадени пред орган на досъдебното производство и прочетени при условията на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК,

3

А.Н.С. – дадените в съдебно заседание показания и показанията на свидетелката, дадени пред орган на досъдебното производство и прочетени при условията на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК,

М. Р. В. – дадените в съдебно заседание показания и показанията на свидетелката, дадени пред орган на досъдебното производство и прочетени при условията на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК,

Ц. П. Б. - дадените в съдебно заседание показания и показанията на свидетелката, дадени пред орган на досъдебното производство и прочетени при условията на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК Д.И.В. - дадените в съдебно заседание показания,

Л.Л.М. – дадените в съдебно заседание показания и показанията на свидетелката, дадени пред орган на досъдебното производство и прочетени при условията на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК,

Н.А.В.. – дадените в съдебно заседание показания и показанията на свидетелката, дадени пред орган на досъдебното производство и прочетени при условията на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК,

Момчил Деянов К. – дадените в съдебно заседание показания, Н.И.И.. – дадените в съдебно заседание показания; от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства – Протокол за оглед на веществени доказателства от 22.06.2020г. с приложен към него албум със снимкови файлове, Протокол за оглед на местопроизшествие от 28.04.2020г. ведно с албум за посетено местопроизшествие и разпечатки на снимки, Писмо от КСУДС изх. № РД-30-789/05.05.2020г., 2 бр. фактури, справка за съдимост, характеристична справка, медицинска документация, писмо изх. № СЛ/Д-РВ/1413-031/09.06.2022г. от Агенция „Социално подпомагане“, ведно с копие на досието на Н.И.И..; както и от приобщеното чрез оглед веществено доказателство – оптичен носител, находящ се на л. 34 от ДП.

Съдът внимателно обсъди всички събрани в хода на процеса доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като на първо място анализира обясненията на подс. И.. В обясненията му, дадени в съдебно заседание от 09.05.2022г., се съдържат данни за предходните отношения на подсъдимия с институциите, където е било осъществено процесното деяние, за каквито отношения разказват и свидетелите К. и Н.И., и които се установяват и от досието на сина на подсъдимия И.. По отношение на деятелността на подсъдимия на процесната дата 28.04.2020г., същият в обясненията си заявява, че е имал уговорена среща с представител на Отдел „Закрила на детето“, като влязъл и изругал 1-2 пъти. Не отрича, че е дръпнал вратата, но сочи, че не е целил да изтръгне дръжката, а тя просто е останала в 4 ръката му. Посочва, че е забелязал една от свидетелките, като не я е удрял, нито я е обиждал, а само й е поискал сметка защо другите не работят. Твърди, че свидетелките са прещипали ръката му, докато се е опитвал да се качи при началника им, поради което се афектирал и от болката ударил вратата. В обясненията си от 29.06.2022г. сочи, че е отишъл да пусне писмена молба, като при виждането на неработещи служителки се разгневил. Отрича да е посягал, като сочи, че е търсел обяснения на висок тон, след което е ударил вратата поради прещипването на пръстите му.

По отношение на обясненията на подсъдимия И. следва да се има предвид, че същите имат двояка природа – те представляват както доказателствено средство, така и средство за защита, което налага тяхната обективност да бъде преценявана внимателно чрез съпоставка с останалите събрани обективни находки по делото и подробния им анализ. В случая, съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в цялост, доколкото същите в определени части се явяват изолирани и се опровергават от останалите събрани в хода на процеса доказателства.

Така на първо място, по отношение на твърдението на подсъдимия в обясненията му от 09.05.2022г., че е имал уговорена среща с представител на Отдел „Закрила на детето“, същото се опровергава от показанията на свидетеля К., а и от по-нататъшните обяснения на подсъдимия. Св. К. заявява, че към процесната дата е отговарял за срещите на подсъдимия и детето му, като достъпът до сградата тогава е бил силно ограничен за граждани и такива са били приемани само при спешен случай с дете и необходимост от спешно настаняване. Отделно от това се констатира неубедителност и непоследователност в обясненията на самия подсъдим, който в обясненията си от 29.06.2022г. заявява, че е отишъл лично в отдела да пусне писмена молба, а не че е имал някаква предварително уговорена среща, за която и не казва с кое конкретно лице е била.