Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 88 от 24.02.2023, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 57/2023
Вид
Решение № 88
Подписан
24.02.2023
В сила
24.02.2023
Състав
Петър Христов Маргаритов, Зоя Стоилова Шопова, Мария Анастасова Славчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.67, ал.3 · Закон за държавния служител
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 142, ал. 1 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.142,ал.1,т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 142, ал. 1 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178 ал.1 т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179,ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187,ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 10 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187,ал.1 и 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 188, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
  • чл.5,ал.4 · Конституция на Република България
  • чл. 6 · Конституция на Република България
  • чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Смолян, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Мария Ан. Славчева

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Петър Маргаритов Въззивно гражданско дело № 20235400500057 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258и следващи от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, чрез юрисконсулт Св. Ст. срещу решение № 262 от 01.11.2022 год. , постановено по гр.дело № 656/2022 г. по описа на Районен съд – Смолян.

Поискано е въззивния съд да постанови решение , с което да отхвърли предявените исковете от Юл. К. Счита ,че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи. Изложени са доводи, че ищецът Ю.

К. няма право да търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 за периода от 05.12.2019 г. до 11.07.2022г. Посочено е , че в периода са действали няколко посочени наредби, уреждащи въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за 1 отдих и почивките на държавните служители в МВР. С изменението на ЗМВР с ДВ бр.60/07.07.2020 г. законодателят ясно и точно е разписал спорните текстове в чл. 187 от ЗМВР, като е посочил, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица .За тези служители нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че след като в Наредбите от 2019 г. и 2020 г. липсва изрична норма, съответстваща на чл.

31,ал. 2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, е налице законова празнота, поради което субсидиарно приложение следва да намери НСОРЗ.С постановяване на своето решение е допуснато нарушение на ЗНА, който не е приложен с оглед неговата основна функция. Според жалбоподателя съдът не е съобразил промените в ЗМВР, обнародвани в ДВ,бр.60/07.07.2020 г., които детайлно разписват този въпрос .Коментирано е Решение на СЕС от 24.02.2022 г. по преюдициално дело С- 262/2020г.,като са изложени доводи, че в законодателството са предвидени мерки за защита на служителите от МВР, като е предвидено допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основен платен годишен отпуск, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск , обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение, по-благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата продължителност, почивки в работния ден, междудневна почивка, междуседмична почивка и почивка в празнични дни при условия и по ред. В Наредбата по чл. 187, ал. 10 от ЗМВР е предвидено ,че на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3 от ЗМВР се полага безплатна храна и ободряващи напитки. Твърди се, че тези трудови и социални права,които законодателят е въвел за тази група служители са резултат именно от специалния им статут, който се различава от общия на служители по КТ. Те имат за основна цел формирането на основни мерки за защита ,които да обезпечат и преодолеят особената тежест на полагания от тях труд, с което са изпълнени основните изисквания на Директивата за формирането на такива други мерки за защита на правата на тези служители. Посочено е ,че във втората част на решението на СЕС е обърнато внимание на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейският съюз, като същите следва да се тълкуват в смисъл, че се допуска определената в законодателството на 2 държавата членка нормална продължителност на труда от 7 часа по реда на общото трудово законодателство да не се прилага за работниците от публичният сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако е основана на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Тъй като СЕС признава наличието на обективни такива обстоятелства като обезщетение и компенсационни механизми и др., предвидени за обезпечаване на законово определената продължителност на работното време през нощта, то причините обосноваващи работното време от 22.00 до 06.00 часа през нощта са налице и обосновано определени при вида на функциите на изпълнение на тези специални задължения. Твърди се , че разпоредбата на чл.

2, ал. 1 от ЗМВР, регламентира дейността на МВР да насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. Признатата законодателна целесъобразност позволява прилагането на различен метод на правно регулиране на работно време, трудово възнаграждение и задължения на работниците и служителите по трудови правоотношения по реда КТ и ЗМВР.

При предвидени механизми за заплащане на положен труд над нормата,а именно на извънредният труд , то съотнасянето на положеният нощен труд от 8 часа към по-малка продължителност от 7 часа е в противоречие е така постановеното решение на Съда на ЕС. Направен е извод , че при предвидената продължителност на нощния труд ,която е компенсирана и обезщетена с ясни механизми и овъзмездена чрез неговото заплащане, то е недопустимо преобразуването на нощният труд в дневен с коефициент 1.143 в извънреден труд .В тази връзка е поискано въззивният съд отмени обжалваното решение и бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.Във въззивната жалба не се съдържат нови доказателствени искания.

Срещу подадената въззивна жалба е депозиран отговор Ю. К. чрез адв.П. , като в отговора е взето становище, че решението на РС-Смолян е законосъобразно и правилно.Поискано е потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител

.Постъпило е писмено становище/защита / от гл.юриск.Ст. ,който поддържа 3 изцяло въззивната жалба по подробни изложения в нея .Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.

Въззиваемият Ю. К. ,редовно призован ,не се явява като вместо него се явява адв.П.. Същата оспорва жалбата по подробни съображения , изложени в писмено становище .Претендира разноски за въззивната инстанция по представен списък по чл.80 ГПК.

Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима .

Разгледана по същество ВЖ е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение по гр.дело 656/2022г по описа на РС-Смолян са уважени предявените искове от Ю. К. срещу ГД ПБЗН, като ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР във връзка с чл. 187 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД сума в размер на 2 496,03 лева- допълнително възнаграждение за положен и незаплатен извънреден труд за периода от 10.12.2019г. до 11.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 11.07.2022г.. до окончателното изплащане на сумата, както и 366,59 лева-обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положен нощен труд за периода от 10.12.2019г. до 11.07.2022г. Присъдени са и разноски в размер на 450 лева в полза на ищеца и разноски в полза на РС-Смолян в общ размер на 299,84 лева .

По делото не е спорно ,че Ю. К. е работил в структура на ГД ПБЗН със статут „държавен служител“ по смисъла на чл.142,ал. 1 т. 1 от Закона за МВР.

В периода от 09.12.2019г до 11.07.2022г същият е заемал длъжността „Водач на специален автомобил Първа степен“ в Районна служба ПБЗН - П. при ГДПБЗН МВР.

К. е полагал труд на смени, всяка с продължителност от 12 часа, съгласно изготвени месечни графици, при сумирано отчитане на работното време. От 10.12.2019 год. до 31.12.2019 год. е получавал основно месечно трудово възнаграждение за длъжност 890,00 лева; от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. 979,00 лева; от 01.01.2021 г. до 01.06.2022 г. -1126,00 лева; от 01.07.2022 г. до 11.07.2022 г. - 1351,00 лева.

От назначената СИЕ в хода на първоинстанционното производство се установява, че за периода от 09.12.2019 г до 11.07.2022 г., Ю. К. е положил 4 общо 1233 часа нощен труд, които са му заплатени заедно с дневния, без същите часове нощен труд да са превръщани в дневни по реда , предвиден в нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ .Ако се приложи преизчислението на тези часове в дневни, то К. е следвало да получи допълнително възнаграждение за 176 часа, равняващи се на общо 2496,03 лева по часовите ставки за отделните месеци. Размерът на законната лихва за забава върху дължимото допълнително възнаграждение за всеки отчетен период е в размер на 366,59 лева до момента на предявяване на иска .

Не е спорно , че ответникът в първоинстанционното производство не е извършил посоченото преизчисляване и на К. не са заплатени посочените по- горе суми .

Въззивният съд намира, че решението на районният съд следва да се потвърди, предвид следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които по т.3 на чл. 178, ал. 1 ЗМВР е и възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя от министъра на вътрешните работи. В ал.3 от чл.187 от ЗМВР е посочено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени -сумирано за период от три месеца. Според ал.7/предишна ал.5/ на чл.187 ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

В разпоредбата на чл.31,ал.2 от отменената Наредба № 8121з07/11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 1,143. В Наредби № 8121з-592/25.05.2015г. и № 8121з776/29.07.2016г., както и в издадената впоследствие Наредба № 8121з36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г. липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен .Наредба №8121з5 407/11.08.2014 г. е отменена с приемането на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г.. Наредба №8121з- 592/25.05.2015 г. от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016г., обнародвано на 29.07.2016г. Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е отменена изцяло с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм.д. №8601/2019 г. на ВАС.

С изменението на ЗМВР/ ДВ бр.60/07.07.2020г./в нормата на чл.187,ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период. Нощен е трудът от 22.00 часа до 6.00 часа. Приета е нова ал.4 на чл.187, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работното време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1 .

Съгласно разясненията в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Същото следва да е относимо и за служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Съгласно цитираната по- горе разпоредба на чл.179,ал.1 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. В тази връзка и в разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР е регламентирано, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.