Определение № 853 от 22.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 767/2026
- Вид
- Определение № 853
- Подписан
- 22.10.2026
- В сила
- 22.10.2026
- Състав
- Албена Георгиева Палова, Мариана Илиева Димитрова, Николинка Николова Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 140а · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78а, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25 · Закон за медиацията
- чл.150, ал.2 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 853 гр. Пазарджик, 22.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Албена Г. Палова
Членове:
Мариана Ил. Димитрова
Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500767 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
С определение № 2072 постановено на 04.08.2026г. по гр.дело № 1246 по описа на Районен съд Пазарджик за 2026г. е осъден В. П. Н. да заплати по сметка на Окръжен съд Пазарджик сумата в размер на 30,68 евро – представляваща разноски за неявяване в информационна среща за процедура по медиация.
С частна жалба В. П. Н. чрез пълномощника си-адв. А. А. обжалва посоченото определение с твърдения, че е неправилно, тъй като възлагането на разноски в тежест на жалбоподателя било несправедливо. Излага подробни съображения. Моли да се отмени обжалваното определение, както и моли на основание чл.150, ал.2 от Конституцията на Република България производството по делото да бъде спряно и съдът да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на чл. 140а и чл.
78а, ал. 2 ГПК.
В законния срок е постъпил писмен отговор от „Сити Кеш“,ООД с искане обжалваното определение да бъде потвърдено. Изложени са доводи в подкрепа на изводите на съда, обосновали постановяването на обжалваното определение.
Въззивният съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и писмения отговор, намира обжалваното определение за валидно и 1 допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.дело № 1246 по описа на Районен съд Пазарджик за 2026г. е образувано по предявени от В. П. Н. против „Сити Кеш ООД, ЕИК 202531869 искове с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД .
С Решение № 860 постановено на 06.07.2026г. предявените искове са уважени.
С обжалваното в настоящото производство първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 78а, ал. 2 от ГПК страна, която не се яви без уважителна причина или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, заплаща разноските за провеждане на един час информационна среща съобразно Наредбата по чл. 25 от Закона за медиацията. Доказателства за наличие на уважителни причини по смисъла на чл. 78а, ал.2 от ГПК не били ангажирани. А, доколкото пълномощникът на ищеца е изложил съображения, че е запознат с естеството на медиацията, както и че е налице принципното му нежелание да участва в такава среща, тъй като не очаква положителен резултат ,както и поради недобросъвестното поведение на ответника, то също не могат да се приемат за уважителни причини за неприсъствие в информационната среща чрез видеоконферентна връзка с ответника, съобразно мотивите на съда.
Установява се от материалите по делото, че с определение №1533/11.06.2026г. по гр.дело № 1246/2026г. на Районен съд – Пазарджик страните са задължени да участват в информационна среща за процедура по медиация, на която не се е явил нито ищецът, нито неговият процесуален пълномощник, а причините за неявяването са неизвестни.
Правилно районният съд е приел, че в случая не се касае за задължително провеждане на медиация, а само за информационна среща, на която страните да бъдат информирани за възможността за доброволно уреждане на спора. Дори и да е вярно, че адвокатът на ищеца е квалифициран медиатор, в тази информационна среща той не може да участва като такъв и преценката му дали може да се отиде към медиация и колко ефективна ще е тя е ирелевантна и не може да се приеме за уважителна причина за неявяване.
2
По-важното в случая е, че страната не е изпълнила законно разпореждане на съд, каквото е задължаването на ищеца с определение на районния съд да участва в такава информационна среща и именно това неизпълнение е причина за присъждане на разноски.
В тази хипотеза законът предвижда разноските да бъдат възложени на неявилата се страна, поради което правилно районният съд е осъдил ищеца да заплати разноски за провеждане информационна среща за процедура по медиация в размер на 30,68 евро, представляващи възнаграждение за медиатор.Частният жалбоподател в случая е неизправна страна поради факта, че не се е подчинил на законно разпореждане на съд и не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
По искането за спиране на делото и сезиране на Конституционния съд въззивният приема следното: Искането е неоснователно. Страната е свободна да прави собствена интерпретация на правните норми, но това не може да породи задължение за съда да приеме тези интерпретации за правилни и по повод на тях да сезира Конституционния съд.
Съдът прилага закона съобразно неговия смисъл и дух, съобразявайки се само с официалното тълкуване на нормите от институциите, които са оправомощени да го правят. Процесуалният пълномощник на ищеца в качеството си на адвокат не е измежду лицата (физически или юридически) на които е вменено задължението и имат право по закон за правят автентично тълкуване на законовите норми. Преценката на настоящия въззивен състав е, че районният съд правилно е приложил закона, а искането за спиране на делото се явява неоснователно. Както беше посочено по-горе, възлагането в тежест на ищеца на разноски за неявяване на информационна среща е пряк резултат от неизпълнение на законно разпореждане на съд, а не наложена санкция, предвидена със закон, което изключва твърдяната противоконституционност в изложения от частния жалбоподател смисъл.
В обобщение – частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно постановено следва да бъде потвърдено. Въззивният съд изцяло се присъединява към мотивите, изложени в него и препраща към тях.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2072 постановено на 04.08.2026г. по гр.дело № 1246 по описа на Районен съд Пазарджик за 2026г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на делото и сезиране на Конституционни съд с искане за установяване на противоконституционност на чл. 140а и чл. 78а, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4