Определение № 560 от 01.08.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 560 гр. Перник, 31.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500381 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, чрез пълномощника му юрк. Н. Т., срещу Определение № 1448 от 30.04.2024г., постановено по ч. гр. д. № 5563/2023г. по описа на РС – Перник.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, първоинстанционният съд не е взел предвид фактическата и правна сложност на производството, поради което неправилно е присъдил разноски в размер на 450 лева. В тази връзка сочи, че обемът на заповедното дело сам по себе си не може да обуслови фактическа и правна сложност, а още по – малко може да обуслови полагане на действителен труд, за който да се дължи адвокатско възнаграждение. Сочи се, че единственото процесуално действие, извършено от процесуалният представител по заповедното дело е подаването на възражение. Сочи се още, че е неприложима разпоредбата на чл. 7 ал. 7 НМРАВ, както и че съдът не е обвързан от предвиденото в Наредбата по отношение на адвокатското възнаграждение. В тази насока се сочи съдебна практика, включително и на СЕС. В заключение се сочи, че подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК е основание за започване на исков процес, като по възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а само даване на указания по чл. 422 от ГПК. Сочи се, че заповедното производство е уредено като едностранно, нямащо самостоятелен характер и е само формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправна защита на длъжника. Поради това и именно защото с подаденото възражение не се разрешава материалноправен спор, дори и когато заявителят не предяви установителен иск по чл. 422 от ГПК, то и възнаграждението на адвоката на длъжника не следва да се определя спрямо материалния интерес в заповедното производство. Счита, че в случая приложима е разпоредбата на чл. 6 ал. 1 т. 5 от 1

НМРАВ, поради което разноските в заповедното производство за адвокатско възнаграждение не следва да са повече от 200,00 лева.

В срока по чл.276 от ГПК, насрещната страна е депозирала отговор, в който изразява становище за недопустимост на подадената частна жалба, а след това – и за неоснователност на същата. Сочи се, че молбата за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските е недопустима, тъй като страната не е представила списък по чл. 80 от ГПК. На следващо място се развиват доводи за неоснователност на частната жалба, като се сочи, че съдът правилно е приложил нормата на чл. 78 от ГПК и е присъдил разноски в тежест на заявителя. Сочи се още, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 6 т. 3 от НМРАВ. В подкрепа на изложените съображения се сочи обилна съдебна практика. В заключение се сочи, че при определяне и присъждане на възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА и при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност, съдилищата са обвързани от предвидените в Наредбата минимални размери.

Окръжен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и направените с частната жалба оплаквания, намира същата за основателна по следните съображения:

Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена срещу акт, подлежащ на обжалване и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, е допустима. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на длъжника за недопустимост на молбата за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските, респ. на разглежданата понастоящем частна жалба, доколкото липсата на представен списък по чл. 80 от ГПК би препятствало упражняването на правото да се иска изменение на съдебният акт в частта за разноските, но само по отношение на разноските, присъдени в полза на самия заявител. В настоящия случай, такива не са присъдени, а исканото изменение касае присъдените в полза на длъжника разноски, което прави искането, респ. и настоящата жалба, процесуално допустими.

С обжалваното съдебно определение първоинстанционният съд е осъдил заявителя да заплати на адв. К. Б. сумата от 450,00 лева - разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и защита на длъжника по делото.

С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на заявителя за намаляване на възнаграждението на адв. К. Б. за оказаната безплатна правна помощ на длъжника, като е намерил за неоснователно възражението за прекомерност, релевирано от заявителя.

Настоящия съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото намира, че неправилно съдът е оставил без уважение направеното възражение за прекомерност, респ. за присъждане на разноски до сумата от 200,00 лева, като съображенията за това са следните:

Най-напред следва да се изясни, че съгласно константната и непротиворечива съдебната практика, в производството по издаване на заповед за изпълнение, правилото на чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения не се прилага, като дължимото се адвокатско възнаграждение следва 2 да бъде определено върху материалният интерес, при редуциране на размера по силата по силата на чл. 7 ал. 7 от Наредбата. Т.е. в настоящия случай материалният интерес възлиза на 3 198,07 лева, при което адвокатското възнаграждение, изчислено по реда на чл. 7 т. 7 от НМРАВ възлиза на 459,90 лева, както е изчислен и от първоинстанционния съд.

За да намери релевираното възражение за прекомерност за основателно, Пернишкият окръжен съд съобрази решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.07.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.

Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /в същия смисъл е определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, относими по аналогия и в настоящия случай/.

В случая се касае за проведено заповедно производство, по което изначално фактическата и правна сложност не могат да бъдат високи. Именно поради характера на производството и целта на същото – единствено да се установи дали вземането е спорно или не, законодателят е предвидил бланкетно възражение от страна на длъжника, освобождавайки го от задължението да ангажира доказателства или да излага твърдения, в подкрепа на оспорването си.

Предвид горното, съдът намира, че справедливият размер на спорното адвокатското възнаграждение в настоящия случай възлиза на 200,00 лева, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено за горницата над присъдената сума от 200,00 лева.

Мотивиран от горното, Окръжен съд-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1448 от 30.04.2024г., постановено по ч. гр. д. № 5563/2023г. по описа на РС – Перник в частта, в която съдът е оставил без уважение 3 молба с рег. № 6662 от 26.03.2024г. с правно основание чл. 248 ГПК, подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Определение № 840 от 11.03.2024г., постановено по ч. гр. д. № 5563/2023г. по описа на РС – Перник, поправено с Определение № 1448 от 30.04.2024г., постановено по същото дело в частта, в която „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е осъдено да заплати на адв. К. Б. адвокатско възнаграждение за разликата над 200,00 лева до присъдените 450,00 лева за оказана безплатна правна помощ и защита на длъжника по делото, на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4