Определение № 1066 от 16.03.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1066 гр. Варна, 16.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. П.

Членове:

Невин Р. Шакирова

Николай Св. С. като разгледа докладваното от Ирена Н. П. Въззивно частно гражданско дело № 20223100502594 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана от Р. П. Д. и Д. И. Д. частна въззивна жалба вх.№268946/07.10.2022г. по описа на ВРС. В заглавната част на жалбата е посочено, че същата е подадена срещу Решение №260390/02.09.2022г. по гр.д. №9403/19г. по описа на ВРС, ХХХV-ти състав.

Същевременно в обстоятелствената част на жалбата е посочено, че предмет на обжалване е решението, с което е оставена без уважение молбата вх.

№265365/18.05.2022г. за допълване и поправка на ОФГ в Решение №260011/07.01.2022г. по гр.д. №9403/19г. по описа на ВРС, ХХХV-ти с-в. В петитума на жалбата въззивниците чрез процесуалния си представител също са посочили, че искат отмяна на Решение №260390/02.09.2022г. по гр.д.

№9403/19г. по описа на ВРС, ХХХV-ти състав, като въззивната инстанция допусне до делба и посочения от тях обект. Съдът, като е констатирал, че е налице противоречие между индивидуализирания в заглавната част и в петитума на жалбата съдебен акт и описания в обстоятелствената част, е оставил производството без движение. Посочил е, че с атакуваното от въззивниците Решение №260390/02.09.2022г. ВРС е допуснал поправка на ОФГ в постановеното Решение №260011/07.01.2022г. досежно фамилното име на ответника Д., както и досежно притежаваната от Р. Д. квота. Молбата на Д.и по чл.247 ГПК е уважена изцяло и липсва отхвърлителен диспозитив.

Предвид изложеното намерил депозираната срещу цитираното решение въззивна жалба за нередовна, доколкото при така наведените твърдения и формулираното искане на въззивниците не става ясно в коя точно част се обжалва постановеното решение /предвид факта, че искането по чл.247 ГПК е изцяло удовлетворено/ и кое решение се обжалва /предвид разминаването между обстоятелствена част и петитум на жалбата/. Не става ясно и предвид формулирания петитум дали въобще се обжалват някое от решенията по 1 чл.247 и чл.250 ГПК или се твърди незаконосъобразност на постановеното основно решение, изразяваща се посочените пороци срещу допълнителните решения. Оставил жалбата без движение, като е указал на въззивниците да конкретизират предмета на обжалване и да обосноват правния си интерес от депозираната срещу решението по чл.247 ГПК жалба /предвид факта, че искането им е изцяло удовлетворено/.

С молбата от 27.01.2023г. въззивниците отново са посочили, че обжалват Решение №260390/02.09.2022г. по гр.д. №9403/19г. по описа на ВРС, ХХХVти състав, с което е оставена без уважение молбата им за допълване. Изрично е формулиране искане за отмяна на цитираното

Решение

№260390/02.09.2022г. в отхвърлителната му част. Настоящият състав с определение №604/14.02.2023г. изрично е посочил на въззивниците, че с атакуваното от тях Решение №260390/02.09.2022г. ВРС се е произнесъл по молба вх. №265365/18.05.2022г., депозирана от Драгаеви, като изцяло е уважил депозираната молба за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното Решение №260011/07.01.2022г. по гр.д. №9403/2019г., както и е поправил фамилното име на ответника, както и е добавил квотата за Р. Д..

Посочил е, че липсва отхвърлителен диспозитив. Обърнато е внимание на въззивниците, че молба за допълване на Решение №260011/07.01.2022г. по гр.д. №9403/2019г. въобще не е разглеждана с атакувания съдебен акт, такава е разгледана и оставена без уважение с Решение №260389/02.09.2022г. на ВРС. Въззивният състав е дал последна възможност на жалбоподателите тази нередовност на жалбата да бъде отстранена, като точно и ясно се индивидуализира обжалвания съдебен акт.

В указания срок е депозирана молба от Р. и Д. Д.и чрез процесуалния им представител адв. К., с която се уточнява, че се обжалва Решение №260390/02.09.2022г.

Жалбата е недопустима.

Видно е от преписката по делото, че по молба вх. №265365/18.05.2022г., депозирана от Драгаеви, ВРС се е произнесъл с два акта. С Решение №260390/02.09.2022г. по гр.д. №9403/2019г. ВРС е уважил депозираната молба за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното Решение №260011/07.01.2022г. по гр.д. №9403/2019г., като е поправил фамилното име на ответника Д., както и е добавил квотата – ½ ид.ч. за Р. Д..

Отхвърлителен диспозитив атакуваният съдебен акт не съдържа. С него съдът не се е произнесъл по молбата за допълване на Решение №260011/07.01.2022г. По молбата с правно основание чл.250 ГПК ВРС се е произнесъл с Решение №260389/02.09.2022г. Същото обаче неколкократно и упорито е посочвано от процесуалния представител на въззивниците, че не е предмет на обжалване, а се иска отмяна на №260390/02.09.2022г. Последното не е със соченото от въззивниците съдържание. Липсва отхвърлителен диспозитив, отмяна на който се иска. С атакувания съдебен акт молбата на въззивниците изцяло е уважена. Предвид горното и съставът приема, че не налице правен интерес от обжалване на съдебния акт, с който искането на 2 въззивниците е удовлетворено. Други основания за обжалване на решението, с което е допусната поправка на ОФГ.

Затова и подадената жалбата се явява недопустима. Образуваното по нея производство следва да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по депозирана от Р. П. Д. и Д. И. Д. чрез процесуален представител адв. К. частна въззивна жалба срещу Решение №260390/02.09.2022г. по гр.д. №9403/19г. по описа на ВРС, ХХХV-ти състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред АС Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3