Решение № 4710 от 28.10.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 3710/2024
- Вид
- Решение № 4710
- Подписан
- 28.10.2024
- Състав
- АНГЕЛ ФЕБОВ ПАВЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 61 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 335, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 4710 гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20241110203710 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Б.У.И.“ ООД срещу наказателно постановление (НП) № НП-37 от 30.01.2024 г., издадено от Г.Т., заместник-министър на земеделието и храните, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 2, ал. 3 вр. ал. 1 и ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 3, ал. 2, изречение първо от ППЗОЗЗ на основание чл. 41, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ е наложена имуществена санкция в размер на 1204 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението и присъждане на разноски, като се твърди липса на административно нарушение и се възразява срещу довода за увреждане на хумусния слой на съответната земеделска земя. Административнонаказващият орган намира НП и АУАН за съобразено със закона, намирайки за извършено соченото в акта и постановлението административно нарушение, претендирайки потвърждаването на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на МЗХ.
От писмените доказателствени материали, приобщени към доказателствената съвкупност въз основа на определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, от приетите като доказателства в хода на съдебното следствие заповеди съответно от 29.06.2023 г. и от 04.07.2023 г., както и от предявените в съдебно заседание на съответните процесуални представители скици/схеми (визираната тук доказателствена съвкупност се явява напълно достатъчна за изясняване на делото, включително като досежно релевантната за решаването му фактическа обстановка същата съвкупност е безпротиворечива и липсват каквито и да било основания за съмнение досежно автентичността и достоверността й), се установява по несъмнен начин освен оправомощаването с писмени заповеди на министъра на земеделието и храните на актосъставителя и наказаващия орган съответно за съставяне на АУАН и за издаване на НП от вида на процесните такива още извършеното строителство без промяна на статута на земята по съответния ред съгласно посоченото в НП, включително това, че е построена сграда с предназначение да бъде промишлена такава със съответното разрешаване на строителството (по реда на ЗУТ). Изложеното означава, че наказващият орган правилно е стигнал до извод за извършване на административно нарушение и 1 санкционирането на въззивника се явява законосъобразно, като наложената имуществена санкция, която е съвсем близка до предвидения в закона минимум, при всяко положение не се явява непропорционална на извършеното нарушение, имайки предвид и обема на осъщественото застрояване, съобразявайки и съответно приложимата за хипотезите по чл.
83 от ЗАНН (каквато е настоящата) уредба по чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН (на още по-силно основание не е налице и хипотеза по чл. 28 от ЗАНН). Разрешаването на строителството по реда на ЗУТ няма как да замести липсата на промяна на статута на земята по реда на ЗООЗ.
Визираното разрешаване по реда на ЗУТ в случая е само една от изискуемите законови предпоставки за правомерност на строителството и не води до недопустимо подвеждане на въззивника. Осъщественото застрояване не е извършено и в хипотеза по чл. 2, ал. 4 от ЗООЗ (в които хипотези практически не е налице промяна на предназначението на земята).
Осъществяването на строителство като процесното (извън хипотезите по чл. 2, ал. 4 от ЗООЗ, независимо съобразно коя редакция на визираната разпоредба, както е в случая) на сграда с промишлено предназначение логически няма как да означава нищо друго освен извършване именно на промяна в предназначението на земеделската земя, визирана в чл. 2, ал. 3 от ЗООЗ (в който смисъл е налице и напълно ясно обвинение).
Съществени нарушения на процесуалните правила (вземайки аргумент от уредбата по чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) в случая не се откриват.
Така при извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не намери основания за отмяна или за изменение на обжалваното НП, поради което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН следва постановлението да бъде потвърдено, при който изход на делото нормативно установено основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя не е налице, а съобразно чл.
63д, ал. 4 и ал. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН и вр. чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, имайки предвид и конкретния извършен от съответния участвал по делото процесуален представител на административно-наказващия орган труд, както и действителната правна и фактическа сложност на настоящото делло, то в полза на Министерство на земеделието и храните, изхождайки от действителния смисъл на уредбата по чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, който действителен смисъл определено не е свързан с изключване от приложното поле на съответната разпоредба на масовата хипотеза на участие на самия наказващ орган като страна в производството пред районния съд съобразно чл. 61 вр. чл.
58д от ЗАНН, следва да се присъди (в тежест на въззивниката) сумата от 90 лева – разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Горното е това, което е релевантно за настоящото произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното наказателно постановление № НП-37 от 30.01.2024 г., издадено от Г.Т., заместник-министър на земеделието и храните.
Осъжда горепосоченото дружество-жалбоподател да заплати на Министерство на земеделието и храните сумата от 90 лева – разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски по делото в полза на горепосоченото дружество-жалбоподател.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3