Решение № 31 от 16.06.2026, Районен съд - Попово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. П., 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Христина К. Ангелова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно наказателно дело № 20263520200069 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. И. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „***, срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от ВПД Началника на РУ в ОДМВР Т., РУ – гр. П., с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 11 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51.13 € /100.00 лв./ за нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, който в законоустановения 14-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. Н., редовно призован, не се явява лично.

Представлява се от адв. Г. Ц. от ТАК, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, алтернативно, за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Наказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Районна прокуратура – Т., ТО - П., редовно уведомена, не изпраща представител.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения:

На 29.01.2026 г. около 14.43 часа в гр. П., на ул. „***, жалбоподателят Д. И. Н. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „Е.“, с рег. № **, като бил спрян за извършване на рутинна полицейска проверка от служители на РУ – П.. При извършената проверка полицейските служители С. С. Я., С. И. С. и С. М. А. установили, че задната регистрационна табела на автомобила е замърсена. В хода на проверката жалбоподателят заявил, че е пътувал от гр. Р. до гр. П..

За констатираното нарушение свидетелят С. С. Я., заемащ длъжността младши автоконтрольор при РУ – П., съставил против жалбоподателя А. С. GA № *** г., в който квалифицирал нарушението по чл. 100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който го подписал с възражения.

Въз основа на така съставения А. било издадено обжалваното Наказателно постановление № *** г. на ВПД Началник РУ – П. към ОДМВР – Т., с което на 1 жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 11 от ЗДвП, било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51.13 € /100.00 лв./ за нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя, който в законоустановения срок депозирал жалба срещу него, с която е инициирано настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.

283 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, както и въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите С. С. Я., С. И. С. и С. М. А..

От показанията на свидетелите се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на А. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са логични, последователни и поначало непротиворечиви относно факта на спиране на автомобила за проверка и наличието на замърсяване върху задната регистрационна табела.

Свидетелите възпроизвеждат преки възприятия относно съС.ието на регистрационната табела към момента на проверката, поради което съдът ги кредитира в тази им част.

Същевременно от тези показания не се установява по несъмнен начин кога и при какви условия е настъпило замърсяването на задната регистрационна табела, дали жалбоподателят е възприел това обстоятелство преди проверката, както и дали е имал реална възможност своевременно да го установи и отстрани. Напротив, от показанията на полицейските служители се установява, че жалбоподателят е заявил още при проверката, че е пътувал от гр. Р. до гр. П. /който факт се установява от приложения по делото протокол от о.с.з проведено на 29.01.2026г. по гр.д. 566/2024г. по описа на РС – П./, но по делото не са събрани доказателства относно конкретната пътна и атмосферна обстановка по маршрута на движение на автомобила преди пристигането му в гр. П., както и относно момента и начина на настъпване на замърсяването на регистрационната табела.

Към доказателствения материал по делото е приобщен и снимков материал относно съС.ието на задната регистрационна табела на автомобила, който потвърждава наличието на замърсяване.

Приобщените към доказателствения материал писмени доказателства са относими към случая, като спомагат за изясняване на фактическата обстановка и проверка на гласните доказателствени средства. Същевременно те не преодоляват констатирания доказателствен дефицит относно субективната страна на твърдяното административно нарушение.

При така установената фактическа обстановка решаващият състав намира от правна страна следното:

При проверка на процесуалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът счита, че процесният А. и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Актът е съставен от С. С. Я. – младши автоконтрольор при РУ – П., а наказателното постановление е издадено от компетентен административнонаказващ орган – ВПД Началник РУ – П. към ОДМВР – Т., в рамките на предоставените му правомощия съгласно приложената по делото Заповед № *** г. на Министъра на вътрешните работи.

С. А. и НП са издадени при спазване на визираните в чл. 34 ЗАНН давностни срокове и съдържат изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Спазени са императивните процесуални правила при съставянето и връчването на двата административни акта. Налице е съответствие между фактическите констатации, отразени в А., и тези, възпроизведени в наказателното постановление, като на жалбоподателя е било предоставено в пълен обем правото да разбере в какво нарушение е обвинен и да организира защитата си.

Предвид изложеното съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят отмяна на наказателното постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 100, ал. 4, т. 1 ЗДвП, за това че не е поддържал регистрационната табела на управляваното от него моторно превозно средство чиста.

От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на проверката 2 задната регистрационна табела на автомобила е била замърсена. Това обстоятелство се потвърждава както от свидетелските показания на полицейските служители, така и от приобщения по делото снимков материал.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние, което е извършено виновно. Следователно за ангажиране на административнонаказателната отговорност следва да бъде установено не само наличието на обективните признаци на нарушението, но и виновното поведение на дееца.

В случая по делото липсват доказателства относно това кога е настъпило замърсяването на регистрационната табела, при какви условия е възникнало същото и дали жалбоподателят е възприел или е могъл да възприеме това обстоятелство преди извършване на проверката. Безспорно се установява, че жалбоподателят е пътувал от гр. Р. до гр. П. за участие в о.с.з по гр.д. 566/2024г. по описа на РС – П., като не са събрани доказателства относно конкретната пътна обстановка и атмосферни условия по маршрута му. Не е установено дали замърсяването е настъпило непосредствено преди проверката или в поранен момент, нито дали водачът е имал реална възможност своевременно да установи и отстрани това замърсяване.

Свидетелските показания на полицейските служители установяват единствено съС.ието на регистрационната табела към момента на проверката, но не съдържат данни относно знанието на водача за това съС.ие и относно негово виновно бездействие. Не се установява и жалбоподателят умишлено да е управлявал автомобила със замърсена регистрационна табела с цел възпрепятстване на идентификацията на моторното превозно средство.

Независимо от констатацията за наличие на обективните признаци на нарушението, съдът намира, че в процесния случай не е налице кумулативно необходимата субективна страна на вмененото административно нарушение, тъй като при наличните факти не би могло да се вмени във вина на жалбоподателя, че не е почистил регистрационната табела преди извършването на проверката, както и да се приеме по несъмнен начин, че същият е съзнавал конкретното съС.ие на задната регистрационна табела към момента на управление на автомобила. Липсата на доказателства относно знанието на водача за настъпилото замърсяване мотивира извод за отсъствие на необходимия интелектуален момент на вината.

В този смисъл не се установява жалбоподателят умишлено да е управлявал моторното превозно средство със замърсена регистрационна табела, нито да е проявил непредпазливост, доколкото по делото липсват доказателства, че е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпилото съС.ие на табелата.

Съдът намира, че е налице фактическа грешка по смисъла на чл. 14, ал. 1 НК вр. чл. 11 ЗАНН, изразяваща се в липса на съзнание относно конкретен елемент от фактическата обстановка, включен в състава на административното нарушение, а именно – степента на замърсяване на регистрационната табела по време на движението на автомобила.

Българската правна система не допуска обективно ангажиране на административнонаказателна отговорност, тъй като съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е само онова деяние, което е извършено виновно. Следователно за реализиране на административнонаказателна отговорност следва да бъдат доказани както обективните признаци на нарушението, така и субективното отношение на дееца към извършеното деяние, каквото в настоящия случай не е установено по несъмнен и категоричен начин.

Съдът констатира, че макар административнонаказателното производство да е проведено без допуснати съществени процесуални нарушения, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, като е ангажирал отговорността на жалбоподателя при недоказана субективна страна на нарушението.

По изложените съображения атакуваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

По разноските:

Жалбоподателят, в чиято полза е изходът на делото, не е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Воден от горното, съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** г., издадено от ВПД Началника на РУ в ОДМВР – Т., РУ – гр. П., с което на жалбоподателя Д. И. Н., с ЕГН **********, с адрес гр.

Р., ул. „***, за нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 11 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51.13 € /100.00 лв./ РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Т. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4