Решение № 155 от 25.05.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ № 123

№ 155 гр. С., 25.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Гражданско дело № 20241870100241 по описа за 2024 година

С.ският районен съд е сезиран с искова молба от Н. Х. К., ЕГН **********, срещу В. Л. Х., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за пропуснати ползи от субсидии от ДФЗ за 2020 г. в размер на 146,56 евро и за 2022 г. в размер на 139,72 евро, както и обезщетение за нанесените му преки имуществени вреди в размер на наложената му санкция за 2021 г. в размер на 236,45 евро, ведно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира се и заплащане на мораторна лихва в размер на 51,13 евро за периода от 01.01.2021 г. до 28.02.2024 година.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че с Решение № 160 от 13.10.2023 г. по гр. д. № ***/2020 г. по описа на РС – С., е признато за установено по отношение на ответника В. Л. Х., че клаузата за срока на договор за наем от 09.10.2015 г. е нищожна, в частта за срока над три години, както и че ищецът Н. Х. К. е собственик на ПИ с идентификатор 61922.***.65 по КККР на село Р., с предназначение – земеделска земя - нива, с площ 1500 кв. м., в местността „Д. М.“, 7-ма категория, с номер по предходен план № ****65 на селото и както и на 2/3 ид. части от правото на собственост на следния ПИ: с идентификатор № 61922.***.53 по КККР на село Р., земеделска земя – нива, 7-ма категория, с площ 2000 кв. м., в местността „Д. М.“, с номер по предходен план № ****53 на селото. Твърди се още, че с посоченото решение съдът е осъдил ответника на основание чл. 108 ЗС да предаде 1 владението върху процесните имоти.

Ищецът твърди, че с писмо от 12.03.2020 г., получено от В. Х. на 26.03.2020 г. е уведомил ответницата, че желае да обработва посочените имоти и да се прекрати договора за наем от 09.10.2015 г., сключен за шест години, с един от съсобствениците на описаните по - горе имоти - В. С. П.. Тъй като договорът не бил доброволно прекратен и имотите не били предоставени на ищеца, същият не успял да ги заяви за подпомагане пред Държавен фонд земеделие (ДФЗ), поради което предявил и иск, но до приключване на делото имотите не му били предадени.

Твърди се още в исковата молба, че с неправомерните си действия, изразяващи се в заявяване за ползване на собствените на ищеца имоти, ответникът Х. го е лишила от възможността да регистрира процесните имоти в ОСЗ –С. и да заяви същите за стопанските 2020 г., 2021 г. и 2022 г., както и да получи полагащите се субсидии. Според ищеца за него са налице пропуснати ползи за 2020 г. и за 2022 г., съответно в размер от 146,56 евро и от 139,72 евро (след допуснато изменение на иска), както и имуществена вреда в размер на 236,45 евро, представляваща наложената му през 2021 г. санкция, поради дублиране на заявените имоти с ответника.

С тези аргументи по същество е поискано от съда да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение, поради пропуснати ползи, изразяващи се в субсидиите от ДФЗ за 2020 г. и 2022 г., обезщетение за нанесените преки имуществени вреди, изразяващи се в наложената на ищеца имуществена санкция за 2021 г., и двете дължащи се на неправомерното заявяване за ползване от ответника на собствените на ищеца имоти, както и мораторна лихва на основание чл. 86 ЗЗД в размер на 51,13 евро за периода от 01.01.2021 г. до 28.02.2024 година.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че е сключен договор за наем от 09.10.2015 г. с В. П. за срок от 6 година, както и че с Решение № 160 от 13.10.2023 г. по гр.д. № ***/2020 г. по описа на РС – С., клаузата на договора в частта за срока над 3 години е обявена за нищожна.

Ответникът не оспорва и че до края на стопанската 2021-2022 г. е обработвал отдадените му под наем земи, но след влизане в сила на посоченото решение, вече не ги обработва и не препятства по никакъв начин ищеца. По същество на исковете за пропуснатите ползи се позовава на постановките на Тълкувателно решение 3 от 13.01.2023 г. по тълк.д. № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС, както и на обстоятелството, че субсидии се дължат при реално направени разходи за поддръжка и обработване на имотите, като адресатите на подобна финансова помощ следва да отговорят на редица изисквания. Намира за неоснователен и искът за репариране на преките имуществени вреди на ищеца, доколкото последният е знаел, че не обработва процесните имоти, а спорът по отношение на тях все още е бил висящ в РС –С., но въпреки това, с пълната увереност, че не отговаря на всички изисквания е подал заявление за подпомагане, включващо и площите на процесните имоти.

В проведеното последно открито заседание по делото ищецът, 2 представляван от адв. А., поддържа предявените искове, като ги счита за доказани и основателни. В предоставената възможност за реплика адв. А. посочва, че претенцията не касае самата субсидия, получена от ДФЗ, а обезщетение за лишаване от ползването на имотите, чийто размер е определен съобразно предоставената финансова помощ.

Ответникът, представляван от адв. М., изразява становище за неоснователност на претенциите, като поддържа доводите, изложени в отговора на исковата молба.

И двете страни претендират разноски в производството.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 160 от 13.10.2023 г. постановено по гр. д. № ***/2020 г. по описа на РС – С. е признато за установено по предявения от ищеца в настоящото производство иск, че уговорката за срок в Договора за отдаване на земеделска земя под наем, касаещ процесните два имота, а именно имот № ****65, с площ 1,500 дка и идентификатор 61922.***.65 по КККР на с. Р., и имот № ****53, с площ 2,000 дка и идентификатор 61922.***.53 по КККР на с. Р., сключен между трето за настоящия спор лице и ответника по делото – В.

Х., е нищожна в частта й за срок над три години от сключване на договора.

Със същото решение на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на ответника в настоящото производство, че ищецът Н. К. е собственик на поземлен имот с идентификатор 61922.***.65 и на 2/3 идеални части от поземлен имот с идентификатор 61922.***.52, а ответникът В. Х. е осъдена да предаде владението върху посочените имоти.

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че в процесния период от 2020 г. до 2022 година, ответникът, в качеството й на земеделски стопанин е обработвала процесните имоти и ги е заявявала за подпомагане към ДФЗ, за което е получила субсидия.

Не се спори, че през процесния период ищецът също е регистриран като земеделски стопанин, като за 2020 г. и за 2022 г. в подадените от него заявления за подпомагане не са посочени процесните имоти.

Установява се, че ищецът е заявил процесните имоти за стопанската 2021 година. Съгласно изложеното в становището на ДФЗ, прието като писмено доказатеслтво по делото, по отношение на процесните имоти е установено застъпване с имоти, декларирани от ответника по делото, като след прилагане на процедурата по чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. застъпените площи са разрешение в полза на ответника на правно основание – вписан договор за наем, тъй като за ищеца не са били предадени от МЗХ данни за рагистрирано правно основание. Видно също така от становището на ДФЗ е, че във връзка със установеното застъпване, на ищеца е наложена санкция в размер на 178,46 лева, прихваната от изплатената сума на ищеца по заявлението за следващата кампания през 2022 година.

3

От приложените уведомителни писма и документация, свързана с отпусканите субсидии (които писмени доказателства съдът не намира за необходимо да обсъжда поотделно), се установява, че през процесния период в заявленията на ищеца са налични и други недопустими площи, т.е. такива земи, за които не се полага подпомагане, дължащи се на установени от ДФЗ застъпвания, но с други имоти.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетеля на ищцовата страна, а именно – Е. В. К.а – майка на ищеца и В. Х.

К. – брат на ищеца, чиито показания съдът прецени при условията на чл. 172 ГПК, предвид вероятната им заинтересованост от изхода на делото.

И двамата свидетели в показанията си посочват, че ищецът е регистриран земеделски стопанин, като първоначално е обработвал единствено чужди земи, след което е станал собственик на процесните имоти, но не ги е обработвал до 2024 година. Според свидетелите през порцесния имот земите се обработвали от В. В. – зет на ответника В. Х., като и двете разпитани лица свидетелстват, че не са виждали ответника в самите земи.

Свидетелят К. посочва още, че ищецът е уведомил, включително писмено както В. Х., така и В. В., че желае сам да обработва собствените си ниви.

По делото са приети заключенията по допуснатите съдебно-техническа и допълнителна такава експертизи.

Според основното и допълнителното заключение, полагащите се субсидии за процесните имоти за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. са съответно – 286,65 лева, 284,00 лева и 273,26 лева. По отношение на въпросите били ли са заявени процесните имоти и от кого и получавани ли са субсидии за пях, вещото лице посочва, че през 2020 г. и 2022 г. имотите не са били включени в подадените от ищеца заявления. През 2021 година ищецът е включил в заявлението си процесните имоти, но поради установено застъпване с площи завени от ответника субсидия от ищеца не е получена, а площите са разрешени в полза на В. Х. на правно основание – вписан договор за наем. По отношение на застъпваните площи на ищеца е наложена санкция в размер на 178,46 лева, прихваната с изплатената сума от кампанията през 2022 година. В таблична форма в заключението са представени данните за предоставените на ответника субсидии през стопанските 2020 г., 2021 г. и 2022 година. При изготвяне на заключението вещото лице се е позовало и е анализирало наличната информация от ДФЗ, включително приетите като писмени доказателства по делото уведомителни писма и заявления.

Други относими към спора доказателства не са събрани.

С оглед приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно изложените от ищеца фактически обстоятелства, предявените главни искове са с правна квалификация по чл. 45 ЗЗД.

За основателността на претенцията за непозволено увреждане е необходимо установяването на всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а именно - 1/. деяние (действие или бездействие), 2/. вреда, 3/. противоправност на деянието, 4/. вина и 5/. причинна връзка 4 между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.

Съгласно нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, а останалите предпоставки от гореочертания фактически състав от обективна страна следва да бъдат установени от ищеца.

В настоящия случай се установява релевираното от ищеца поведение на ответника, а именно, че през 2020 г. и 2022 г. В. Х., като земеделски стопанин, е заявила процесните имоти за подпомагане. Въпреки това, настоящият състав на съда не намира това поведение за противоправно, още по-малко от тези действия на ответника, като единствена причина, да са се породили вреди за ищеца.

Следва да се посочи, че право да получават субсидии за земеделски имоти имат не техните собственици, а лицата, които обработват земята, регистрирани са като земеделски стопанин и отговарят на редица други условия (напр. изпълняват изискванията за опазване на околната среда и стандартите за добро земеделско и екологично състояние). Иначе казано – правото на собственост не обуславя във всички случаи получаване на субсидии, защото подпомагането е насочено към активния земеделски стопанин, който от своя страна извършва различни по вид земеделски дейности в субсидираните имоти.