Решение № 1150 от 13.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1150 гр. Пловдив, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330107060 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Т. М. Г. чрез нейния пълномощник адв. К. К., срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. В исковата молба се излага, че между ищцата, в качеството на заемател, и първия ответник, в качеството на заемодател, е бил сключен договор за потребителски кредит № **** за сумата от 500 лева. Твърди се, че ведно с него е бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник, по силата на който ищцата е следвало да заплати допълнителна сума от 200 лева. Ищцата поддържа, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като в него не е посочен по ясен начин Годишният процент на разходите (ГПР) и начинът на неговото изчисляване, което е в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от същия закон.

Допълнително се изтъква, че договорената възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като значително надвишава допустимите според съдебната практика размери спрямо законната лихва. По отношение на клаузата за поръчителство се твърди, че тя представлява заобикаляне на закона и е нищожна, тъй като чрез нея се цели събиране на суми, които по същество следва да са включени в ГПР, като по този начин се надвишава законовият таван на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Въз основа на 1 тези твърдения ищцата претендира осъждането на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД да възстанови сумата от 10 лева като недължимо платена лихва, а „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да възстанови сумата от 20 лева като недължимо платена такса за поръчителство, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

След анализ на събраните по делото доказателства и предвид изложените от ищцата съображения, съдът намира предявените искове за основателни. От фактическа страна се установява наличието на валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит, който обаче страда от пороци, водещи до неговата частична или пълна недействителност. На първо място, съдът приема, че клаузата за възнаградителна лихва противоречи на принципа на добрите нрави. В съдебната практика е наложено разбирането, че когато размерът на възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, тя се явява прекомерна и морално недопустима. В настоящия случай договорената лихва надвишава тези граници, което я прави нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а тъй като нищожната клауза е несъществуваща, то не е спазено изискването на ЗПК за ясно посочване на лихвения процент в договора.

По отношение на недействителността на целия договор на основание чл.

22 от ЗПК, съдът намира, че в документа липсва достатъчна яснота относно компонентите, формиращи ГПР, и начина на неговото изчисляване. Това е императивно изискване на закона, чието неизпълнение води до недействителност на договора за кредит, при която потребителят дължи връщане само на чистата сума на кредита, но не и лихви или други разходи.

Особено внимание следва да се обърне на клаузата за предоставяне на поръчителство. Съдът счита, че тя е уговорена в заобикаляне на закона.

Условията, при които заемателят е длъжен да представи обезпечение в изключително кратък срок или да заплати висока такса на посочено от кредитора трето дружество, създават прекомерна тежест за потребителя. Тези разходи по своето естество са свързани с обслужването на кредита и следва да се включат в ГПР, но чрез отделянето им в самостоятелен договор с друго юридическо лице се цели изкуствено понижаване на ГПР под законовия лимит от петкратния размер на законната лихва. Това представлява 2 нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 33 от ЗПК, който ограничава санкциите при неизпълнение само до законната лихва за забава.

Тъй като основанията за плащане на процесните суми — за лихва към заемодателя и за поръчителство към обвързаното с него дружество — са нищожни, получените по тях плащания се явяват лишени от основание.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Ето защо претенциите за възстановяване на сумите от 10 лева и 20 лева са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху тях. При определяне на държавната такса съдът прилага намалението от 15%, тъй като исковата молба е подадена по електронен път чрез Единния портал за електронно правосъдие.

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати на Т. М. Г., ЕГН *******, сумата от 67,78 евро, представляваща недължимо платена сума по нищожна клауза за възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № ****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба — 16.04.2025 г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати на Т. М. Г., ЕГН *******, сумата от 348,26 евро, представляваща недължимо платена сума по нищожна клауза за поръчителство по договор за предоставяне на поръчителство към договор за кредит № ****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.04.2025 г. до окончателното изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3