Решение № 1093 от 01.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1093 гр. София, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20241100900421 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Образувано е по молба на „Р.“ ЕООД, ЕИК *******, с която се твърди, че не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки, произтичащи от търговската му дейност и публични задължения към НАП, поради което моли съда да открие производство по несъстоятелност спрямо него.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

За да се открие производство по несъстоятелност, следва да са налице предпоставките, посочени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а именно: 1. молба от лице, посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Н.А.П. за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл.

608 ТЗ или свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4.

Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.

От събраните писмени доказателства се установява, че ответникът е търговско дружество, спрямо което може да се открие производство по несъстоятелност. Съгласно представените доказателства (удостоверение за наличие на публични задължения и справка за задълженията към НАП до 15.03.2024г) дружеството има изискуеми и непогасени публични задължения в общ размер на 303 438,64 лева, от които 170 081,07 главница и 133 357,57 лихва, с падеж на най-старото задължение от 25.03.2015г. А към „Е.“ АД е посочено 1 задължение в размер на сумата от 10 603,20 лева. Задълженията са посочени като изискуеми, непогасени и свързани с търговската дейност на молителя.

Следователно налице са изискуеми и непогасени задължения от вида, посочен в чл.

608, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Следва да се даде отговор на въпроса, неплатежоспособен ли е молителят. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:

Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемото задължение от горепосочения вид, като това състояние не е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл.608 ТЗ вид. В настоящия случай се твърди спиране на плащанията по изискуемите по-горе парични задължения. Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от представените към молбата за откриване на производството по несъстоятелност писмени доказателства, както и от служебно събраните такива включително обявените в Търговския регистър финансови отчети. По делото не са представени първични счетоводни записвания за осчетоводените активи за нито един от изследваните финансови периоди от 2014г до 2024г. въпреки изрично предоставената за това възможност на молителя. Няма представени нито инвентарни описи (за касовата наличност, суровините, материалите), извлечения от банковите сметки за наличност, нито са представени доказателства (договори, стокови, складови разписки, товарителници, фактури) установяващи осчетоводените вземания от трети лица съконтрагенти на молителя. Счетоводните записвания сами по себе си не могат да ги установяват, освен по изключение, ако се установи редовното водене на книгите, тъй като са едностранно съставени от молителя. За да са редовно водени книгите, следва вярно да отразяват информация от първичните счетоводни документи. След като последните не се представят, съдът не може да извърши проверка нито лично, нито чрез вещо лице за редовността на воденото счетоводство и следователно не може да ползва отразените в тях данни за активите на дружеството, за което и да е финансова година. Но дори да се възприеме за достоверна информацията отразена в тях, коефициентите за обща ликвидност за нито една от счетоводните години не надвишава установения в практиката минимален положителен индекс. За изчисляване на коефициентите съдът взема осчетоводените краткотрайни активи, от които изключва единствено записите „...разход за бъдещ период“, тъй като срещу това записване не се доказва реално съществуващо вземане, касова или банкова наличност, суровина, готов продукт или придобиване на дълготраен актив (последното и само по себе не следва да се взема предвид за определяне на платежоспобността на дружеството), които да могат да се осребрят (или пряко да се използват) за покриване на текущите задължения на дружеството. От краткосрочните вземания на дружеството за 2023 г и 2024г следва да се изключат и вземанията от 2 съконтрагенти в размер на 182 хиляди лева, тъй като сам молителя признава в молбата за откриване на производството по несъстоятелност, че тези вземанията са станали изискуеми през 2015г, поради което не са текущ активи нито за 2023г, нито за 2024г (не са възникнали в рамките на текущата счетоводна година, а са вземания, които са станали изискуеми и не са би платени на падежа още през 2015г, поради което не следва да се вземат предвид при определяне на коефициента за ликвидност за 2023г. и 2024г.) След корекцията на посочените активи се установява, че за 2023г и 2024г дружеството няма активи, а само пасиви и коефициентът му за ликвидност е 0.0000; за 2022 г краткотрайните активи са в размер на 392 хил.лева, а краткосрочните задължения в размер на 394 хиляди лева или коефициента за обща ликвидност за 0,9949; за 2021 г краткотрайните активи са в размер на 437 хил.лева, а краткосрочните задължения в размер на 674 хиляди лева или коефициента за обща ликвидност е в размер на 0,6484; за 2020 г - краткотрайните активи са в размер на 340 хил.лева, а краткосрочните задължения са в размер на 636 хиляди лева или коефициента за обща ликвидност е в размер на 0,4654; за 2019 г –краткотрайните активи са в размер на 1096 хил.лева, а краткосрочните задължения в размер на 1462 хиляди лева или коефициента за обща ликвидност е в размер на 0,7497; за 2018 г - краткотрайните активи са в размер на 954 хил.лева, а краткосрочните задължения са в размер на 1077 хиляди лева или коефициента е в размер на 0,8858; за 2017 г краткотрайните активи са в размер на 685 хил.лева, а краткосрочните задължения са в размер на 710 хиляди лева или коефициента е в размер на 0,9648; за 2016 г краткотрайните активи са в размер на 826 хил.лева, а краткосрочните задължения са в размер на 968 хиляди лева или коефициента е в размер на 0,8533; за 2015 г краткотрайните активи са в размер на 755 хил.лева, а краткосрочните задължения са в размер на 795 хиляди лева или коефициента е в размер на 0,9497, а за 2014 г краткотрайните активи са в размер на 934 хил.лева, а краткосрочните задължения са в размер на 1351 хиляди лева или коефициента е в размер на 0,6913. Следователно дори и без да се проверяват обявените данни за наличните краткотрайни активи се установява, че дружеството още от 2014 годината до подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност е неплатежоспособно, тъй като не може да покрива текущите си пасиви с текущите активи.

Състоянието е трайно и необратимо, тъй като 2022г дружеството не разполага с работници и не реализира приходи от търговската си дейност. Налице е следователно неплатежоспособност като икономическо понятие. Това с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо ответника е налице неплатежоспособност и като юридическо основание за откриване на производство по несъстоятелност.

Поради изложеното молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.

Относно началната дата на неплатежоспособността:

С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът 3 следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му. Стойностите на показателите за ликвидност сочат, че още към 31.12.2014 г. дружеството не е било в състояние да покрива краткосрочните си парични задължения. А от справката на НАП се установява и че първото изискуемо парично задължение, което длъжникът не може да погаси е с падеж 25.03.2015 г.

С оглед изложеното началната дата на неплатежоспособност следва да се определи на 25.03.2015 г.

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:

С определение от 05.03.2024 г., съдът е определил сумата от 5 000 лева, за покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и на всички кредитори на „Р.“ ЕООД, ЕИК ******* в едноседмичен срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да представят доказателства за това, че дружествотодлъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението са указани изрично и последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената сума. Определението на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на 06.03.2024г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече едноседмичният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Срокът е изтекъл на 13.03.2024, като до постановяване на съдебното решение не са представени доказателства за внасяне на определената сума по сметка на СГС или такива, удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат да се покрият разноските за производството.

В настоящия случай по делото няма данни за налични парични средства в каса. Няма данни за средства по банкови сметки. С оглед на това съдът намира, че следва да постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Р.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление на дейността: град София, ж.к. „*********.

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 25.03.2015 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Р.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление на дейността: град София, ж.к. „*********.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Р.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление на дейността: град София, ж.к. „*********.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Р.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и 4 адрес на управление на дейността: град София, ж.к. „*********.

СПИРА производството по т.д. № 421/2024 г. по описа на СГС, VI-7 състав.

УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5