Решение № 814 от 20.05.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. ВЕ.ко Търново, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕ.КО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20244110100205 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Б. И. Б., в която се излагат твърдения, че с постановление * е привлечен като обвиняем по досъдебно производство *. Изтъква се, че с решение *ищецът е признат за невинен в извършване на престъплението и е оправдан.

Твърди се, че от воденото срещу него наказателно производство, той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се преживян стрес и безпокойство, които са се отразили неблагоприятно на психоемоционалното и здравословното му състояние. Навеждат се доводи и за причинени имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1500 лв. С оглед изложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25000 лв., обезщетение за имуществени вреди в размер на 1500 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2023г. до окончателното изплащане на задълженията, както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК представя отговор, в който оспорва основателността на исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по основание и размер като алтернативно излага доводи, че същата е прекомерна. С оглед изложеното, отправя искане за отхвърляне на предявения иск за заплащане на обезщетение в размер на 25000 лв. или за частичното му уважаване.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ.

1

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

С постановление *и на основание чл. 212, ал. 1 от НПК е образувано досъдебно производство *. В хода на разследването ищецът е привлечен като обвиняем с *******.

Постановлението е предявено на Б. Б. *като му е наложена мярка за неотклонение „Подписка”. Прокурорът установил, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК като с постановление **********предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. С решение * ищецът е признат за виновен в извършване на престъплението като е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. В хода на въззивното обжалване са установени съществени нарушения, които са довЕ. до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на неговия защитник, поради което с решение * първоинстанционното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане на *. С решение * районният съд достигнал до извод, че деянието не съставлява престъпление и признал ищеца за невинен. Съдебният акт е потвърден *. В хода на досъдебното и съдебното производство Б. Б. упълномощил защитник като между страните липсва спор, че е заплатил 1500 лв. за адвокатско възнаграждение. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че след привличането на ищеца като обвиняем е настъпила промяна в поведението му. Той станал раздразнителен и избухлив, страдал от безсъние и изпитвал притеснения за изхода на делото и за здравословното си състояние. След инцидента Б. Б. ограничил контактите си с околните, а част от неговите познати започнали да го отбягват и да отказват да общуват с него.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Спрямо ищеца е повдигнато и поддържано незаконно обвинение в извършване на престъпление, след като същият е признат за невинен и оправдан с влязло в сила решение *.

Това обуславя наличието на предпоставки на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника да му заплати обезщетение за причинените вреди от тези незаконосъобразни действия, които са ограничили правото на Б. Б. на спокоен живот и са довЕ. до отрицателни за него последици.

При претендирана отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на ищеца е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална реализация и др./, като при установяване на останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан по основание.

Следва да се посочи, че търсещият обезщетение не следва да установява всяко свое конкретно негативно изживяване и след като претенцията му е доказана по основание, тя не може да бъде отхвърлена като неоснователна поради липсата на доказателства за размер й, а следва да се приложи разпоредбата на чл. 162 от ГПК. Предвид неоснователното обвиняване в извършване на престъпление, ищецът е търпял неимуществени вреди в досъдебното и съдебното производство. Те се изразяват в психически страдания, стрес и притеснения във 2 връзка с неоснователно повдигнатото обвинение и страха от осъждане. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи, поради което не е необходимо и ангажиране на допълнителни доказателства за установяването им.

Настъпването на вреди в имуществената сфера на ищеца не се оспорва от ответника като извършването на разходи за заплащане на адвокатско възнаграждание е обусловено от воденото срещу Б. Б. наказателно производство. От изложеното се достига до извод, че са налице елементите от фактическия състав обосноваващи отговорност на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, поради което предявените искове са доказани по основание.

Както беше посочено, ищецът със сигурност е претърпял неимуществени вреди от изживян стрес и душевни страдания от незаконно предприетата наказателна репресия, която е нарушила нормалния му начин на живот, пораждайки негативни психични изживявания, притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение и страх от осъждане, които са обичайни за всеки човек поставен в подобна ситуация. В същата насока са и събраните гласни доказателства като засягането на личната сфера на Б. Б. е започнало от момента, в който спрямо него са извършвани действия по разследването, а не от формалното му привличане в качеството на обвиняем. Следва да се посочи, че ищецът не е осъждан и за първи път е привлечен към наказателна отговорност, което увЕ.чава интензитета на усещането му за накърнено лично достойнство и чувство за справедливост. Поради изложеното с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът съпоставяйки характера и интензитета на увреждането, който е бил най-силен от предявяване на постановлението за привличане на ищеца като обвиняем до постановяване на съдебното решение, с което делото е приключило, начинът и обстоятелствата, при които то е извършено и продължителността на наказателното производство от две години и шест месеца, намира че обезщетението за претърпени неимуществени вреди за сумата от 7000 лв. е справедливо.

Обезщетение над този размер е прекомерно и не отговаря на горепосочените критерии предвид обстоятелството, че отражението на наказателното производство върху характера и душевното спокойствие на ищеца съответства на обичайното в подобни случаи като не е установена трайна промяна на психоемоционалното му състояние или други неблагоприятни изменения на здравето. Производство е водено за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, приключило за относително кратък срок, през който на ищеца е наложена най-леката мярка за неотклонение, която не е възпрепятствала възможността да напуска предЕ.те на страната, а съдебното производство се е развило в процедура по освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. С оглед изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Б. Б. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 лв., като претенцията за разликата от 7000 лв. до 25000 лв. е неоснователена и следва да бъде отхвърлена.

Ищецът е претърпял и имуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство тъй като е направил разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение в общ размер на 1500 лв., поради което претенцията по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ в тази част е основателна и следва да бъде уважена в претендирания размер.

3

Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. по тълк. д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС, от влизане в сила на решението, с което ищецът е признат за невиновен, ответникът е изпаднал в забава и следва да бъде осъден да заплати на Б. Б. законната лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, считано от 07.03.2023г. до окончателното изплащане на задълженията.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавни такси в размер на 12,80 лв.

Процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. чл.

2, ал. 5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат *сумата от 1450 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, ВЕ.котърновският районен съд

РЕШИ:

Осъжда *, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на Б. И. Б. с ЕГН: ********** *, сумата от 7000 лв. /седем хиляди лева/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от обвинение в извършване на престъпление *по досъдебно производство *, за което е признат за невинен с решение по *, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2023г. до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 12,80 лв. /дванадесет лева и осемдесет стотинки/, представляващи направени по делото разноски, като отхвърля предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в частта за разликата от 7000 лв. до 25000 лв.

Осъжда *, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат *, сумата от 1450 лв. /хиляда четиристотин и петдесет лева/ за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване, пред ВЕ.котърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – ВЕ.ко Търново: _______________________ 4