Решение № 77 от 30.05.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. София, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка Н. Нинова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Светослав Н. Николов при участието на секретаря Радиана Д. Андреева в присъствието на прокурора З. Ив. К. като разгледа докладваното от Недялка Н. Нинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221800600186 по описа за 2022 година Производството е по чл. 318 и сл. НПК, образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Е. П. от САК – защитник на подсъдимия М. М. Я. срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 132/21 г. по описа на районен съд – С..

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия М. М. Я. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 НК, затова че на 19.03.2020 г., пред двора на къща, намираща се в гр. С., на ул. „З.“ № 390, като е размахвал нож, се е заканил с убийство на Д. М. П. с думите: „Ще те убия!“ и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, за което при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да се изтърпи при първоначален общ режим.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Д.

М. П. сумата в размер на 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от заканата с убийство, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2020 г. и до окончателното плащане.

С присъдата на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски – 40 лв. за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, платими в полза на РС – С..

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият и неговия защитник, който в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал жалба. С жалбата и допълнително 1 писмено изложение към нея се предявява искане за отмЯ. на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при условия на евентуалност да се постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение и да бъде оправдан или да се измени присъдата, като изпълнението на наложеното с нея наказание се отложи по реда на чл. 66, ал. 1 НК.

Твърди се, че присъдата е постановена в противоречие с материалния закон, тъй като анализа на събрания доказателствен материал налага извод за недоказаност на обвинението. На следващо място се поддържа, че първият съд е изградил своите фактически констатации и изводи, поставени в основата на извода му за виновността на подсъдимия, в резултат на превратно тълкуване на доказателствата и частично игнориране на доказателствени материали. Поддържа се, че събраните свидетелски показания, тълкувани в действителния им смисъл, налагат извод за обективна и субективна несъставомерност на деянието по чл. 144, ал. 3 НК. В подкрепа в жалбата е изложен анализ на събраните свидетелски показания, въз основа на който се прави извод, че деянието на подсъдимия в конкретната фактическа обстановка не е било от естество да възбуди основателен страх у пострадалата за нейния живот, а само я е ядосало. Твърди се да е останало неясно дали заканата е била насочена срещу имота и живота на съпруга на пострадалата или срещу нея. Твърди се още, че първоинстанционният съд е пренебрегнал противоречия между свидетелските показания, както и такива между показанията на свидетелите, дадени в съдебното следствие и тези, дадени от тях на досъдебното производство, които са останали неотстранени, което прави „недостъпно“ и „скрито“ вътрешното убеждение на съда по въпросите по чл. 301 НПК и релевира отменителните основания по чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т. 1 НПК.

Оспорен като неправилен е изводът на първоинстанционния съд за липса на настъпила реабилитация на подсъдимия по предходните му осъждания, поради което е постановил наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи ефективно. В тази връзка се излагат твърдения за настъпила реабилитация по чл. 86, ал. 1, т. 1 НК за първото осъждане на подсъдимия (по н.о.х.д. № 46/13 г. на РС – С.) и такава по чл. 88а, ал. 1, вр. чл.

82, ал. 1, т. 5 НПК за второто осъждане на подсъдимия (по н.о.х.д. № 152/15 г. на РС – С.), като се поддържа че реабилитацията на подсъдимия по предходните му осъждания прави приложима разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК и в такъв смисъл е поискано изменение на присъдата.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Софийска окръжна прокуратура изразява становище за законосъобразност на постановената присъда, като счита депозираната жалба за напълно неоснователна. Намира, че авторството на деянието е доказано от събраните доказателства по делото, които обстойно са били анализирани от първия съд.

Счита, че наложеното наказание е правилно определено, като изразява 2 несъгласие със становището на защитника за настъпила по реда на чл. 88а НК реабилитация. В тази връзка посочва, че реабилитацията по този текст би настъпила на 18.02.2021 г. – след извършване на деянието. С тези аргументи моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Защитникът - адв. П., моли за отмЯ. на присъдата поради допуснати от първия съд нарушения на материалния и на процесуалния закон, изтъкнати в жалбата. Моли за изменение на присъдата в частта относно наказанието – с приложение на чл. 66, ал. 1 НК поради настъпила пълна реабилитация спрямо обвиняемия.

Подсъдимият М. Я. поддържа становището на своя защитник. В последната си дума заявява, че е невинен.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

От събраните и надлежно проверени в хода на проведеното съдебно следствие в първоинстанционния съд доказателства е установено следното:

Пострадалата Д. М. П. живеела заедно с В.Т.Ш. и двете си деца – М. и Я. Венциславови, в къща, находяща се в гр. С., ул. „З.“ № 390. В началото на 2020 г. в къща срещу тяхната се настанил подсъдимият М. М. Я.. Често се случвало подсъдимият да обижда и псува пострадалата Д. П. без причина.

На 19.03.2020 г. пострадалата Д. П. била в двора на къщата си и простирала изпрани дрехи. Подсъдимият М. Я. започнал да я псува и обижда, без свидетелката П. да е предизвикала по някакъв начин това. Малко по-късно на същия ден свид. П. посрещнала гости – свидетелките Н.Т.Й. и Анета Ш..

Трите седнали на двора да пият кафе. Когато ги забелязал, подсъдимият М. Я. започнал да вика и обижда П., крещял и я заплашвал, че ще запали къщата , че ще убие нея и мъжа . В отговор на въпроса на свид. П. какво иска от нея, подсъдимият М. Я. влязъл в къщата си, веднага излязъл оттам, държейки в ръката си нож и застанал пред вратата на къщата . Размахвайки ножа и посягайки с него към пострадалата, подсъдимият отново се заканил, че ще я убие, което в съчетание със замахванията му с ножа възбудило у свидетелката П. страх, че ще осъществи заканата. Подсъдимият М. Я. размахвал ножа с движения, като че ще наръга пострадалата, като единствено ги деляла дворната врата на къщата. За да защити себе си и децата си, които се намирали в двора, пострадалата П. взела брадва и застанала на вратата.

Междувременно подсъдимият продължавал да се заканва. Пострадалата държала брадвата в готовност за защита. Тогава на мястото пристигнал свидетелят Т.Ш., който успял да хване размахващия ножа подсъдим и му го отнел. Подсъдимият се върнал в къщата си, взел брадва и отново се насочил към двора на П.. Тогава свид. Ш. заедно със свидетелките Й. и Ш., се намесил отново, като с общи усилия успели да отблъснат подсъдимия в неговия двор.

Подсъдимият не спирал да крещи „Ще те убия“ и гледал заплашително към пострадалата. На място пристигнали полицейски служели, като 3 междувременно подсъдимият Я. се скрил.

Няколко дни по-късно подсъдимият напуснал квартирата си и отишъл да живее на друго място.

Подсъдимият М. М. Я., с ЕГН: **********, е роден на ******** г. в гр.

С., българин, български гражданин, неженен, не работи, без образование, реабилитиран по предходните му осъждания.

От справката за съдимост на подсъдимия /л. 51-52 от ДП/ е видно, че М.

М. Я. е бил осъждан както следва:

Със споразумение № 28 от 18.02.2013 г. по н.о.х.д. № 46/2013 г. по описа на Районен съд – С., одобрено и влязло в сила на 18.02.2013 г. подсъдимият М. Я. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.

339, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години. За това престъпление подсъдимият Я. е бил реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК (по право) към 18.02.2016 г..

С присъда № 20 от 21.04.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 152/2015 г. по описа на Районен съд – С. подсъдимият М. Я. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, за което му е наложено наказание пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 месеца, изразяваща се в явяване и подписване на Я. пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2 пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 месеца. Така наложеното наказанието е било изтърпяно на 27.04.2017 г. За това престъпление подсъдимият Я. е бил реабилитиран на 27.04.2019 г. на основание чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 НК.

Изложената фактическа обстановка, установена идентично и от първоинстанционният съд, се припокрива изцяло с фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се доказва от събраните и проверени в хода на проведеното пред първия съд съдебно следствие доказателства и доказателствени източници. Първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото при стриктно съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата.

Първият съд е дал правилна оценка на събраните гласни доказателствени източници, които е обсъдил детайлно, в съответствие на действителното им съдържание, без да допуска извращаването им.

Правилно първият съд е дал вяра на показанията на пострадалата свидетелка Д. П., която последователно и в детайли пресъздава възникването и развитието на инцидента и значимите обстоятелства, при които се е случил.

Пострадалата П. е конституирана като граждански ищец в съдебното производство, което предполага нейната заинтересованост от изхода на 4 делото, но това не следва да се отчита като безусловно основание, дискредитиращо нейните свидетелски показания. Това обстоятелство изисква показанията да бъдат подложени на внимателен анализ и съпоставени с останалите доказателствени източници, след което да се прецени тяхната обективност и достоверност. В настоящия случай, за да постави в основаната на своите фактически констатации и изводи показанията на пострадалата, районният съд ги е проверил и анализирал внимателно, отделно и във връзка с останалите доказателствени източници, а именно с показанията на останалите свидетели и конкретно - Т.Й.Ш. и Н.Т.Й.. Последните също свидетелстват за обстоятелствата, прехождащи и съпътстващи случая, а показанията им кореспондират помежду си.

От друга страна, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил показанията на свидетелката МариЯ. М. Я.а – сестра на подсъдимият, тъй като съдържат данни за един по-късен спрямо конфликта момент. Нещо повече – показанията на Я.а се отличават с пълна липса на конкретика относно място, време и обстановка до степен на негодност да бъдат проверени чрез съпоставката им с други доказателствени източници.

Обясненията на подсъдимия Я. също не могат да бъдат кредитирани, тъй като твърденията на Я. се явяват изолирани от останалите доказателства, израз на правото му да изгради защитна теза, като отрича извършеното деяние. Обясненията на подсъдимия не намират опора в показанията на свидетелите, на които съдът напълно дава вяра, и които са категорични, че подсъдимият е обиждал пострадалата и е отправял заплахи към нея. В тази част обаче обясненията му не могат да бъдат приети за достоверни и поради това правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд.