Акт от 18.03.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ I- 23 18.03.2021 г. град

Бургас

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Пламена ВЪРБАНОВА мл.с. Детелина

ДИМОВА при секретаря Ани

Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Детелина ДИМОВА в.гр.д. № 39 по описа за 2021 г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна жалба, подадена от М.В.С., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, ж. к***, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, представляван от особен представител - адв. Пламен Генов против Решение № 260566/03.11.2020 г. по гр.д. №7122/2019 г. по описа на БРС, с което съдът е приел за установено на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че ответникът М.В.С. дължи на ищцовото дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.” АД-Франция, рег. № 542 097 902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, следните суми: 892,24 лева – главница по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта, активирана на 14.12.2017 год., 105,66 лева – договорна лихва за периода 01.08.-06.12.2018 год., и 46,53 лева – обезщетение за забава за периода 06.12.2018-11.06.2019 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от 27.06.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 2459/02.07.2019 год. по ч. гр. д. № 5129/2019 год. на БсРС, както и е осъдил ответникът С. да заплати на ищеца направените от последния съдебно деловодни разноски, както следва: 75 лева – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 5129/2019 год. на БсРС и 1085 лева – разноски в първоинстанционното производство.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва като неправилно, поради нарушения на материалния закон, както и като необосновано. Възразява се срещу изводите на съда относно настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като ответникът С. не бил надлежно уведомен за същата. Наред с това се сочи, че клаузите, уговарящи възнаградителната лихва по кредита и годишния процент на разходите противоречат на добрите нрави, тъй като посредством същите се стигало до неоснователно обогатяване на кредитодателя. Сочи, че ГПР в размер на 35 % надвишавал с 3,5 пъти законната лихва в размер на 10 %, а в съдебната практика било възприето становище, че нищожна е уговорка за лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Твърди се, че платената от С. възнаградителна лихва следвало да бъде върната поради начална липса на правно основание, респективно отнесена като плащане по главницата. Прави се искане за отмяна на постановеното решение в цялост и присъждане на разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна - БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.” АД-Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ като в срока по чл. 263 от ГПК процесуалния й представител юрисконсулт Николета Матева е депозирала писмен отговор. Със същия жалбата се оспорва като неоснователна като се излагат подробни доводи по въведените от въззивника възражения. Заявява, че дори и при ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, вноските с настъпил падеж са дължими и изискуеми поради настъпил падеж. Възразява срещу твърденията за нищожност на договорната клауза за възнаградителна лихва, като счита, че цитираната от въззивника съдебна практика приемаща, че лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави е неотносима към настоящия случай, тъй като същата касаела правоотношения, възникнали преди приемането на чл. 19, ал. 4 от ЗПК (в сила от 23.07.2014 г.). С цитираната норма било въведено ограничение относно максималния размер на ГПР и доколкото възнаградителната лихва съставлява компонент от ГПР, то единственото условие е същата заедно с другите компоненти на ГПР да не надвишават общо петкратния размер на законната лихва. В случая това законово изискване не било нарушено. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от назначения от съда особен представител адв. Генов, който заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение.

Въззиваемото дружество не изпраща представител, като в съдебно заседание представя писмено становище, с което заявява, че поддържа писмения отговор по жалбата, няма да сочи доказателства и претендира разноски.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са: да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси - ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Въз основа на извършена самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Пред Бургаския районен съд са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност- осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86 във вр. с чл. 240, ЗЗД и чл. 9 и сл., с които „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.” АД-Франция, рег. № 542 097 902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище гр. София, иска да се приеме за установено, че ответникът М.В.С., ЕГН **********, дължи на ищеца, а при условията на евентуалност същият да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество, следните суми: 892,24 лева – главница по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта, активирана на 14.12.2017 год., 105,66 лева – договорна лихва за периода 01.08.-06.12.2018 год., и 46,53 лева – обезщетение за забава за периода 06.12.2018-11.06.2019 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от 27.06.2019 год. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2459/02.07.2019 год. по ч. гр. д. № 5129/2019 год. на БРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че при сключване на Договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CARU-15068908/25.07.2017г. ответникът М.В.С. дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Твърди се, че търговецът е предоставил на ответника кредитна карта с максимален кредитен лимит от 1000 лева, която е активирана от кредитополучателя на 14.12.2017г.

Кредитният лимит се усвоявал посредством транзакции, осъществени чрез издадената кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент.

Ищецът заявява, че съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за ответника е възникнало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.

Твърди, че кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.08.2018 г., на която дата е извършено последното от страна на ответника плащане, поради което кредиторът е блокирал използването на картата. Тъй като ответникът не е погасил задължението си, включително и след изпратена до него покана, ищецът е депозирал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и в законоустановения срок, дружеството е предявило настоящите искове с искане за установяване спрямо длъжника дължимостта на претендираните с исковата молба суми, а в условията на евентуалност- за осъждането му да заплати задълженията, произтичащи от договора за револвиращ потребителски кредит.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез назначения му от съда особен представител - адв. Пламен Генов е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който исковете се оспорват като неоснователни, с аргументи, че не е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по револвиращия кредит, както и че клаузите, уговарящи договорната лихва и годишния процент на разходите противоречат на добрите нрави. Възнаградителна лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва била нищожна, поради което платените от ответника суми по погасяване на тази лихва като платени без основание следва да бъдат отнесени като плащане по главницата.

С доклада по чл. 146 от ГПК, съдът е разпределил доказателствената тежест по делото като е указал, че в тежест на ищеца е да докаже валидното възникване и съществуване на задълженията за плащане по договора за кредит, както и техния размер, а ответникът следва да докаже възраженията си за нищожност и завишен размер на договорната лихва и ГПР.

Въз основа на изявленията на страните и събраните доказателства, районният съд е приел за безспорни обстоятелствата, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение на основание сключения между тях договор за револвиращ кредит чрез издаване на кредитна карта, като е посочил, че страните не се оспорили автентичността на положените подписи.

От съдържанието на чл.12 от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CАRU-15068908/25.07.2018 г. страните са договорили освен усвоения кредит за потребителски цели в размер на 2000 лева, на кредитополучателят да бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева, задълженията по която възникват само след активирането й. Всяка трансакция с кредитната карта се потвърждава чрез въвеждане на ПИН и представлява усвояване по кредита. Според чл.16 от договора, за ползването на кредитния лимит кредитополучателят се задължава да заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредита, както и такси за ползване на картата, като техният размер ще бъде визиран в приложението по т.2.1 от договора, а според чл.19 от същия, кредиторът може да преразглежда техните стойности всеки месец. Уговорено е право на кредитора да блокира картата при неплащане на една или повече месечни погасителни вноски, а в случай, че не последва престиране на дължимото в рамките на два месеца от последното плащане, той има право да приложи разпоредбата на чл. 3 от договора и да начисли обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Според чл. 24 от договора, с подписването му кредитополучателят е потвърдил, че е запознат, разбира и приема условията на договора, екземпляр от който ответникът е декларирал, че е получил.

По делото е приложено Приложение към договора от 25.07.2017 г. /л.36 от делото на БРС/, носещо подписа на служител на кредитора, съгласно което кредиторът отпуска на кредитополучателя М.В.С. револвиращ кредит в размер на 1000 лв.. Приложението съдържа и съществените елементи от договорното правоотношение за отпускане на револвиращия кредит - главница, лихвен процент на договорната лихва, такси за теглене и обслужване, размер на обезщетението за забава и др. По делото е представена товарителница на МиБМ Експрес ООД № 919121715501051 от дата 13.12.2017г., с която от БНП Париба Пърсънъл Файненс до М.В.С. е изпратена пратка, получена лично от ответника на 14.12.2017г. на посочения от него адрес.