Решение № 260026 от 29.10.2025, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………………./……………….2025 г. гр. В.В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12970 по описа за 2020 г. на РС-Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа искова молба, подадена от Ж.И.Д.,

ЕГН ********** против ДП „Б.с.т.“,

ЕИК *и М.И.Ж., ЕГН **********, с която към съда е отправено искане с правна квалификация по чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожността на решение от 10.01.1997 г., постановено по гр. д. № 1654/1995 г. по описа на РС-Варна и потвърждаващото го решение от 03.07.1997 г., постановено по в. гр. д. № 580/1997 г. на ОС-Варна, поради това, че повеляват изпълнение на нещо, което е неизпълнимо; на действия, които съставляват престъпления и поради несъществуване на защитимо материално право.

В исковата молба ищецът твърди, че е налице изначална невъзможност за изпълнение диспозитива на решенията, поради което е налице нищожност на същите поради липса на предмет и липса на материално право. Сочи, че решенията по гр. д. № 1654/1995 г. по описа на ВРС и по в. гр. д. № 580/1997 г. на ВОС са влезли в сила през 1998 г., но едва на 06.07.2005 г. в хода на образуваното производство по принудително изпълнение по изп. дело № 12275/2000 г. на СИС при ВРС е констатирано, че липсва реален предмет на изпълнението – предаване владението върху недвижима вещ – магазин с площ от 22.41 кв. м., находящ се на партерния етаж на сградата в *, представляващ имот пл. № *в кв. *по плана на *-ми подрайон на гр. В., доколкото имотът не съществувал.

Като последица от обявяване нищожността на решенията се претендира и обезсилване на изпълнителния лист, издаден по гр. д. № 1654/1995 г. на ВРС, евентуално прогласяване на неговата нищожност.

По същество се моли съдът да уважи предявения иск.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ДП „Б.с.т.“ е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твърди се, че с решение по гр. д. № 5435/2002 г. по описа на СРС, образувано въз основа искова молба на ищеца в настоящото производство, съдът е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.209, ал.3 ГПК (отм.) /сега чл. 270, ал.2 ГПК/, за прогласяване нищожността на решенията по гр.д. № 1654/1995 г. по описа на ВРС и по в.гр.д. № 580/1997 г. по описа на ВОС. След проведен инстанционен контрол, постановеното решение по гр. д. № 5435/2002 г. по описа на СРС е влязло в сила.

Ответникът сочи, че въз основа искова молба на Ж.Д., на същото основание, пред ВРС е било образувано гр.д. № 1927/2009 г. по описа на съда, като отново е било поискано прогласяване нищожността на решенията по гр. д. № 1654/1995 г. по описа на ВРС и по в. гр. д. № 580/1997 г. по описа на ВОС. Като недопустимо и на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, с определение

№ 16263/27.10.2009 г., производството по гр. д. №1927/2009 г. по описа на ВРС е било прекратено. Определението на първоинстанционния съд е потвърдено от Окръжен съд – Варна и същото е влязло в сила.

Според ответника, настоящото производство се явява трето по ред, като същото е образувано по иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, предявен от Ж.Д., против ДП „Б.с.т.“, за прогласяване нищожността на двете съдебни решения.

Намира, че поредното предявяване на същите искове, със същото основание, пред друг съд, е не само недопустимо, но и представлява злоупотреба с право.

В условията на евентуалност се поддържа, че предявеният иск е неоснователен, доколкото соченото от ищеца основание за нищожност би могло да бъде основание за неправилност или недопустимост на съдебните решения и би могло да бъде само основание за въззивно или касационно обжалване на същите. Сочи се, че процесните решения освен че са валидни, същите са и допустими и правилни, отделно са и изпълнени. Излага се, че решенията не са нищожни, тъй като са постановени от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, изготвени в писмена форма и подписани, и от съответните съдии, участвали при разглеждането на делата.

Актовете са разбираеми. Решенията са изразили волята на съда и отговарят на изискванията за валидност по ГПК. Породили са правните последици, присъщи на съдебния акт. Твърди се, че оплакванията в исковата молба досежно обоснованост, неправилност или недопустимост на съдебните решения, не могат да се обсъждат в настоящото производство, доколкото дори и да са порочни решенията, каквито не са, то те пораждат всички присъщи на едно съдебно решение правни последици – сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила, конститутивно действие.

По същество моли за отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М.И.Ж. не е депозирал писмен отговор и не е изразил становище по предмета на спора.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и писмения отговор и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

По възраженията за недопустимост на иска по чл. 270, ал. 2 от ГПК, на основание чл. 299, ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК:

Съгласно чл. 298 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, като влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.

В настоящия казус Районен съд – гр.

София през далчената 2002 г. е разгледал искове за нищожност на процесните решения, постановени по гр. д. № 1654/1995 г. на РС-Варна и в. гр. д. № 580/1997 г. на ОС-Варна, предявени от И.Ж.И., Д.В.И., Ж.И.Д. и М.И.Ж. против „Б. с. т.“, гр. София, по които е образувано гр. д. № 5432/2002 г. на РС-София.

Релевираните в производството по гр. д. № 5432/2002 г. на РС-София основания за нищожност обаче не са идентични на тези, които са поставени за разглеждане от настоящия съдебен състав.

РС-София е разгледал следните основания за нищожност, за които са твърдяли ищците:

- в мотивите на акатуваните решения се признава право на собственост на ответника „БСТ“ въз основа на нотариален акт, по който той не е страна, а е страна Р. д.на БСТ – гр. В.и че договорите за групов строеж и доброволна делба според мотивите е сключен между ищците и БСТ, а всъщност този договор бил между тях и РД на БСТ, т.е. поддържа се, че решенията са нищожни, заради това че съдът е постановил решение спрямо неправосубектно лице;

- в мотивите на атакуваните решения нямало анализ на доказателствата;

- съдът не е обсъдил фактическите доводи на ищците в мотивите към решението си.

Решението на РС-София е потвърдено с решение от 10.01.2007 г., постановено по в. гр. д. № 2564/2005 г. на СГС.

Въззивното решение на СГС е повтърдено с решение от 18.11.2008 г., постановено по касационно гр. дело № 3048/2007 г. на ВКС.

В конркетния случай по гр. д. № 12970/2020 г. на РС-Варна настоящият съдебен състав е сезиран с искове за нищожност на решенията, предявени от Ж. Д.против Държавно предрпиятие „БСТ“ и М.Ж., поради това че:

- решението е постановено при липса на защитимо материално право;

- решението повелява изпълнение на действие съставляващо престъпление;

- решението повелява изпълнение на нещо, което е неизпълнимо.

Т.е. между двете производства е налице тъждество между страните и искането, но не и на основанията на искането за нищожност, поради което и възраженията на ответника за недопустимост са несъстоятелни.

Производството по гр. д. № 1927 по описа за 2009 г. на

РС-Варна е заведено също по искове на Ж.Д., И.И. и Д.И. против Д. п.„БСТ“ и М.Ж. за прогласяване нищожността на процесните решения, но същото е прекратено с влязло в законна сила определение № 16263/27.10.2009 г., на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК, заради заведеното по-рано във времето гр. дело № 5435/2002 г. на РС-София, коментирано по-горе.

Крайният извод на съда е за допустимост на производството по настоящото дело.

По основателността на предявените искове по чл. 270, ал. 2 от ГПК:

Законодателят не е посочил изрично конкретните пороци, съставляващи основанията за нищожност на съдебното решение, но те са изяснени не само от правната доктрина, а и от трайно установената и последователна съдебна практика, включително задължителната такава – т. 8 и т. 15 от ППВС № 1/10.11.1985 г., Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно постановление № 1/29.09.2016 г. на ОСС на ГК и ТК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС, както и в казуалната практика на ВС и ВКС - Решение № 73/18.05.2015 г. по гр.д. № 5113/2014 г. на ВКС, III г.о., Решение № 668/15.11.2010 г. по гр. д.

№ 1790/2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 123/04.04.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС, І г.о. и др. Съгласно тази константна съдебна практика, за да е нищожен съдебният акт, постановен по гражданско дело, той трябва да страда от толкова сериозен порок, нарушаващ съдоустройствените или процесуалните норми, установяващи изискванията за неговата валидност, че изцяло да е лишен от законова опора и да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение, определение или разпореждане. Така, нищожност на съдебния акт е налице при постановяването му от ненадлежен орган (несъдебен орган или макар и изхождащ от името на съд – от лице или лица, които нямат съдийска правоспособност) или от съд, действал в ненадлежен състав (еднолично вместо от съдебен състав или ако в съдебния състав е участвало лице, нямащо съдийска правоспособност); ако е постановен изцяло извън правораздавателната власт на съдилищата в страната; когато не е съставен в писмена форма или е в писмена форма, но е неподписан и липсата на подпис (подписи) се дължи, не на пропуск или на обективна невъзможност за полагането му, а на отказ на съдиите, образуващи мнозинство, да го подпишат; при абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, т.е. преодоляна по реда на чл. 251 от ГПК, или по реда на чл. 247 от ГПК; когато решението повелява изпълнение на нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и технически постижения на съвременната цивилизация или повелява изпълнение на действие, което съставлява престъпление или и изобщо, ако е несъвместимо с основите на правопорядъка.

Съгласно удостоверение за наследници на И.Ж.И. с изх. № 44/19.06.2020 г., издадено от с. В.и удостоверение за наследници на Д.В.И. с изх. № АУ052621/17.06.2020 г., издадено от общива В., ищцата Ж.И.Д. и ответникът М.И.Ж. са деца и законни наследници на починалите съпрузи.

С влязло в законна сила решение от 10.01.1997 г. по гр. д. №

1654/1995 г. на РС-Варна, И.Ж.И., Д.В.И., Ж.И.Д. и М.И.Ж. са осъдени на предадат на Р. д.„Б. с. т.“ – гр. В.владението върху собствения му недвижим имот - магазин с площ 22.41 кв., със сервизни помещения, находящ се на партерния етаж на сграда в *, представляващ имот с пл. № *в кв. *по плана на *-ми подрайон на гр. В., на основание чл. 108 от ЗС.

Горепосоченото решение е потвърдено с решение от 03.07.1997 г., постановено по в. гр. д. № 580 по описа за 1997 г. на ОС-Варна.

Въз основа на решението е издаден изпълнителен лист от 19.08.1997 г.

Въз основа на изп. лист е образувано изп. дело № 12275/2000 г. по описа на СИС при РС-Варна, което е прекратено поради липса на предмет на изпълнение.

Прекратителният акт на държавния съдебен изпълнител е постановен въз основа на удостоверение изх. № АГ1-9400-М-112 от 31.05.2004 г. на Район „О.“, Община В., от което е видно, че към датата на завеждане на изп. дело по кадастрален план, одобрен със Заповед № 300-4-47 от 01.10.2003 г. на ИД на Агенция по кадастъра към МРРБ, имот идентичен с този, който е предмет на предаване на владението, не съществува.

В конкретния случай съдебните решения са постановени от надлежен орган; в рамките на правораздавателната власт на съда; в писмена форма; подписани са от съдиите; изразената в тях воля е напълно разбираема; волята на съда не е несъвместима с основите на установения правов ред и с нея не е разпоредено изпълнение на действие, което противоречи на добрите нрави или основните начала на правото.