Определение № 3092 от 17.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3092 гр. София, 17.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20248002102944 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

С решение № 1577 от 13.12.2023 г. по гр.д.№ 1470/2023 г. на Пловдивски окръжен съд е потвърдено решение № 260004/02.03.2022 г., постановено по гр.д. № 874/2019 г. на Районен съд – Карлово, с което е признато за установено по отношение на Р. Р. С., С. Р. С. и Х. Ш. С., че ищците К. С., Х. С., . Т., Б. Й., всички граждани на Република Турция, са собственици по реституция и наследство с права за всеки един от тях както следва: С. Т. – 2/6 ид. ч., К. С. – 1/6 ид. ч., Х. С. – 1/6 ид. ч. и Б. Й. – 2/6 ид. ч., на седем земеделски имота в землището на [населено място], [община], област П.: ПИ - нива, с площ от 3,890 дка, представляващ имот № *****; ПИ – ливада, с площ от 1,165 дка, представляващ имот № ******; ****/**** ид. ч. от ПИ – индустриална култура, с площ от 8.701 дка, представляващ имот № ******; ПИ – пасище, мера, с площ от 2,975 дка, представляващ имот № ******; ПИ – нива, с площ от 0,298 дка, представляващ имот № ******; ПИ – индустриална култура, с площ от 3,997 дка, представляващ имот № ****** и ПИ – пасище, мера, с площ от 2,152 дка, представляващ имот № ******. Като последица от това и на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативен нот. акт №**, том **, дело №1070/2015г на нотариус Т. Р., вписан в службата по вписванията при PC К. под акт №**, том **, дело 2833 от 2015 г., с който Р. С. С. е признат за собственик на основание придобивна давност на посочените седем имота.

Със същото решение на РС е признато за установено по отношение на Р. Р. С., Х. С. А. и А.

М. А., че К. С., Х. С., С. Т. и Б. Й., всички граждани на Република Турция, са собственици по реституция и наследство с права за всеки един от тях както следва С. Т. – 2/6 ид. ч., К. С. – 1

1/6 ид. ч., Х. С. – 1/6 ид. ч. и Б. Й. – 2/6 ид. ч. от следния недвижим имот: ****/**** ид. ч. от ПИ – индустриална култура, с площ от 8.701 дка, представляващ имот № ****** и ответниците Р. Р. С., Х. С. А. и А. М. А. са осъдени да предадат на ищците владението върху имота.

Признато е за установено по отношение на ответника Р. Д. Г., че ищците К. С., Х. С., С. Т. и Б. Й., са собственици по реституция и наследство с права за всеки един от тях както следва:

С. Т. – 2/6 ид.ч., К. С. – 1/6 ид.ч., Х. С. – 1/6 ид.ч. и Б. Й. – 2/6 ид.ч. от следния недвижим имот: ПИ - нива, с площ от 3,890 дка, представляващ имот № ******, като ответника Р. Д. Г. е осъден да им предаде владението върху имота.

Признато за установено по отношение на Н. М. Н. и М. Д. Н., че ищците К. С., Х. С., С. Т., Б. Й. са собственици по реституция и наследство при права за всеки един от тях както следва С. Т. – 2/6 ид.ч., К. С. – 1/6 ид.ч., Х. С. – 1/6 ид.ч. и Б. Й. – 2/6 ид.ч. от следния недвижим имот: ПИ – ливада, с площ от 1,165 дка, представляващ имот № ******, като ответниците Н.

М. Н. и М. Д. Н. са осъдени да предадат на ищците владението върху имота.

Подобни касационни жалби против въззивното решение в частите, които се отнасят за всеки от тях са подали Х. С. А., А. М. А., С. Р. С., Р. Р. С. и Х. Ш. С., Р. Д. Г. и от Н. М. Н. и М. Д.

Б..

В четирите касационни жалби се навеждат оплаквания за неправилност на решението, защото съдът е направил неправилни изводи относно възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност, не е изпълнил задължението си да следи служебно за интересите на страните – не се е произнесъл по част от доводите във въззивните жалби. Жалбоподателите считат, че съдът е надценил значението на подписаните пълномощни от ищците през 2016 и 2018 г., към който момент давността в полза на първия Р. С. Сакатов е изтекла, че констатациите на нотариуса не са оборени от ищците при тяхна доказателствена тежест. Съдът не съобразил, че Р. С. се е разпоредил с част от имотите, за които е признат за собственик в полза на останалите ответници и не е обсъдил позоваването на присъединено владение, а и това, че е изтекъл срок както за добросъвестно, така и за обикновено владение до предявяване на иска.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Противоречие на изводите, че не е изтекла придобивна давност се твърди с ТР № 10/2010 г. на ОСГК на ВКС, както и неправилно прилагане на правилото на чл. 70 ЗС за добросъвестно владение и конкретно на презумпцията за добросъвестност.

Твърди се противоречие с Решение № 60117 от 15.12.2021 г. по гр.д.№ 3680/2020 г. на І гр.о. и ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и на ТР № 3/2013 г. на ОСГТК., на ТР № 1/2012 г. и ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС. Не са формулирани никакви въпроси.

Ответницата по касация К. С., Х. С., С. Т., Б. Й. – ищците в производството пред РС оспорват касационните жалби и молят да не се допускат до касационно обжалване, тъй като Р. С. С. не е бил владелец на седемте процесни имота, а само ги е стопанисвал и управлявал по натоварване от тях, поради което не е могъл и да прехвърли собствеността върху тях на ответниците.

Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирани страни, 2 подадени са против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът ги преценява за допустими.

По делото е установено следното:

Процесните седем земеделски имота, находящи се в землището на [населено място] са възстановени на наследници на А. С. С. с Решение №28271/12.10.1998 г. и Решение №28272/01.07.1999г. на ОСЗ К. по преписка №15149/08.06.1992 г. Безспорно е между страните, че през 1978 г. А. С. и цялото му семейство са се изселили в Република Турция.

Представено е нотариално заверено пълномощно от 17.03.1992 г., с което И. А. С. – син на общия на страните наследодател, е упълномощил Р. С. С. (първоначалния ответник, починал в хода на производството) да ползва, стопанисва и се разпорежда с имотите на баща му, да го представлява пред учреждения и държавни органи, да полза имотите до поискване от негова страна или от упълномощено от него лице. С нотариално заверено пълномощно № 03623 от 11.05.2015г. Б. Й. също е упълномощила Р. С. С. да ползва и стопанисва тези имоти.

На 12.03.2018г. първоначалната ищца Ф. С. /починала в хода на процеса/, Х. С., С. Т. и Б. Й. са упълномощили ищцата К. С. да прехвърли всички наследствени движими и недвижими имущества, намиращи се на територията на България. С констативен нот. акт №**, том **, дело №1070 от 29.10.2015г на нотариус Т. Р., вписан в службата по вписванията при PC К. под акт №**, том **, дело 2833 от 2015 г., пълномощника Р. С. С. е признат за собственик на основание придобивна давност на процесните седем възстановени имота.

С нот. акт № ***, том **, д. №393 от 25.05.2016г. на нотариус Т. Р., вписан под акт №**, том **, д. 1257 / 2016г. Р. С. С. и съпругата му Х. Ш. С. са продали на ответника Р. Р. С. поземлен имот № **** - нива, с площ от 4,901 дка. в м. „К.“ в землището на [населено място]. След това този имот е включен, чрез обединяване в имот №***** с площ от 8.701 дка. С нот. акт №***, том *, д. №135/2017 г. на нотариус Т. Р., вписан като акт №*, том **, д. 585 / 2017г. Р.

Р. С. е продал на ответницата Х. С. А. поземлен имот№ ******– нива, с площ от 8.701 дка, в същата местност, като имотът е образуван от имот №****** и имот №*****. Х. С. А. е придобила имота в режим на СИО с ответника А. М. А..

С нот. акт №***, том **, д. №753/2016г., вписан като акт №***, том ***, дело 2359 от 2016г.

Р. С. С. и Х. Ш. С. продават на ответника Р. Д. Г. имот № ****** – нива, с площ от 3,890 дка, в м. „В. селото“ в същото землище.

С нот. акт №**, том *, д. №22/2016г., вписан като акт №***, том *, д. 119 / 2017г. Р. С. С. и Х.

Ш. С. продават на ответника Н. М. Н., по време на бака му с ответницата М. Д. Н., имот № ***** – ливада, с площ от 1,165 дка, в м. Е.“ в същото землище

Първата инстанция е приела, че ищците се легитимират като собственици на основание реституция и наследяване, а Р. С. не е придобил имотите по давност и не е могъл да прехвърли собствеността върху тях на останалите ответници, защото е бил пълномощник.

Въззивната инстанция е обсъдила оплакванията за неправилност на решението, заявени във възивната жалба.

На основното оплакване във въззивните жалби, че не е доказана активна процесуална и материалноправна легитимация на ищците, защото не е доказана идентичност между лицата А. С. и А. С., въззивният съд е дал отговор, като е анализирал събраните многобройни 3 писмени и гласни доказателства. Съобразени са: представеното в превод от турски език Съдебно /обосновано/ решение № 2018/576 на мирови правен съд С. Т. на Р.Турция/, установяващо, че А. С., [дата на раждане] , е починал на 03.02.2000 г. в Р. Турция, като вдовец с деца и е оставил наследници С. Т., родена на 12.07.1046 г. от А. и Х.; Х. С., [дата на раждане] от Ю. и Х.; Б. (С.) Й., [дата на раждане] от И. и Х., Ф. С., [дата на раждане] от Ю. и Х., К. С., [дата на раждане] от М. и Ф.. Оспорването на решение № 2018/576 на мирови правен съд С. Т. на Р.Турция поради това, че не е проведена процедура по признаването му у нас е прието за неоснователно, защото то е постановено в охранително производство и не се ползва със сила на пресъдено нещо, а съгласно чл. 124 КМЧП, гражданските последици на чуждестранни изпълнителни или охранителни актове се зачитат в Република България по повод тяхното предявяване, ако актовете са издадени от орган, международно компетентен според българското право, и не противоречат на българския обществен ред. Позовавайки се на чл. 89, ал. 2 и чл. 91 от Кодекса за международно частно право и предвид факта, че процесните имоти се намират на територията на България, съдът е приел, че наследяването на недвижимите вещи и наследствените отношения и квотите на наследниците се уреждат по българското право, според което наследяването по закон се основава на родствена връзка между лицата, която се обуславя от техния произход и на брачната връзка за съпруга. Затова за доказване качеството на наследник на едно лице по смисъла на чл. 5 - 10 ЗН е достатъчно доказването на родствената връзка на това лице с наследодателя и на факта на смъртта на последния. Тези обстоятелства, освен с удостовеение за наследници, може да бъдат доказани и пряко от страната чрез представяне на препис или извлечение от регистрите за гражданското състояние от акта за раждане, акта за сключен за брак и акта за смърт, които също са официални документи с обвързваща съда доказателствена сила. Въз основа на тези разяснения, приемани в съдебната практика на ВКС /Решение № 274 от 20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 265/2011 г., I г. о., Решение № 70 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3991/2016 г., II г. о./, въззивният съд е приел, че Решението на съда в Република Турция замества издаването на удостоверение за наследници, по характера си е охранителен акт и е ценено заедно с всички други доказателства, установяващи родствени връзки между ищците и техните праводатели и представените актове за раждане и за смърт и удостоверения за родствени връзки № 1178/12.06.2018г. на [община], удостоверения за раждане на С. А. С. и на Б. М. А., удостоверени за идентичност на имена на К. С., изселнически паспорт на М. А. С. № М 008299, съдържащ данни за съпругата му Ф. и дъщерите му К. и Б., мотивирано решение на турски съд 359/2020 относно удостоверение за наследство на Ф. С., поч. на 27.10.2020 г., удостоверение за изселване в превод от турски език на И. С., съдържащо данни и за съпругата му Х., решение за осиновяване в превод от турски език относно даване на разрешение за осиновяване от страна на И. С. и Х. С. на детето Б. С., [дата на раждане] от родители М. и Ф., Акт за граждански брак в превод от турски език на Б. С. с ново фамилно име след сключване на брака – Й.

От всички тези преценени в съвкупност доказателства съдът е приел за доказано, че А. С. С. е имал три деца – М. А. С. – син, И. А. С. – син и С. А. Т. /Т. / – дъщеря - четвъртата ищца/.