Решение № 192 от 05.04.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Ямбол, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П. Г. У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20232300500109 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юр.к.Я.Т., против Решение №22/16.01.2023г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№20222310100332 по описа за 2022г., в частта, с която ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена да заплати на С. П. К. от гр.******, на основание чл.178,ал.1,т.3, вр. с чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР (ред. преди изм. ДВ бр.60/2020г.) сумата 612,69лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 03.06.2019г.-09.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната върху главницата, считано от подаване на исковата молба, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - да му заплати сумата 138.69 лева - лихва за забава върху главницата за периода на забавата по тримесечия до подаване на исковата молба в съда и разноски в размер на 300лв., като ГД "Гранична полиция" при МВР гр.София е осъдена да заплати ДТ в размер на 50лв., разноски в размер на 200лв. в полза на ЕРС и ДТ в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Оплакването на въззивника е за неправилност на решението на първата инстанция в оспорената част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, му е заплащан като извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Въззивникът изтъква, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния период приложими са Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. Това според въззивника е нормативната база, която изчерпателно урежда 1 основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, КТ не намира субсидиарно приложение и неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. За неприложимостта на НСОРЗ следвало да се има предвид, че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по-висока социална закрила от тези на държавните служители по ЗДС и на работещите по трудово правоотношение по КТ, като разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и им гарантира повисоко основно възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Въззивникът изтъква, че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми, и при деление на нощното и дневното работно време коефициентът е 1.

По тези съображения се моли за отмяна на решението на ЕРС и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Въззиваемият С. К., чрез адв.М.Д., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по подробно изложени съображения, споделящи мотивите на районния съд и позовавайки се на съдебна практика на съдилища в страната, е настоял за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивникът ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София не се представлява.

Пълномощник ъ т н а въззиваемия С. К.- адв.М.Д. депозира писмена молба с изложени съображения по съществото на спора и с искане за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на С. П.

К. от гр.******, с която против ГД"Гранична полиция" на МВР гр.София са предявени главен иск по чл. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД, които искове след изменение на размерите им са за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 612,69лв., представляваща дължимо и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, положен в периода 03.06.2019г.09.07.2020г., получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от ищеца нощен труд в дневен, както и на обезщетение за забава върху тази главница в размер на сумата 138,69лв., ведно със законната лихва върху сумата на главницата от депозиране на исковата молба до окочнчателното й изплащане.

С депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете по съображения, че положеният от ищеца извънреден труд е надлежно начислен и заплатен, съобразно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и при приложение на уредбата по специалния закон - ЗМВР, а именно: Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з908/02.08.2018г., която нормативна база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР и изключва приложението на Наредбата на структурата и организацията на работната заплата, издадена 2 на основание КТ и приложима само за работници и служители по трудово правоотношение.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е разкрита от районния съд.

Не е налице спор, че през процесния период - 03.06.2019г.-09.07.2020г., страните са били обвързани от служебно правоотношение, като С. П. К. е заемал длъжността "мл.инспектор" в 04 ГОДГ"Охрана на държавната граница" в ГПУ-Елхово към РД"ГП"Елхово – на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“ – София , т.е е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени, т.е и през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 03.06.2019г.-09.07.2020г., ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 510 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението ва ВЛ-це се установява, че положеният от ищеца нощен труд от общо 510 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 582,93 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/, като разликата между положения нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 72.93 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. ВЛ-це е посочило, че допълнителното възнаграждение за този положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 612,69лв., изчислена съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР, а обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 03.06.2019г.-09.07.2020г., с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 138,69лв.

При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение районният съд е уважил изцяло предявените искове, тъй като е приел, че при липса на специално правило относно превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ураждаща при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време, който коефициент е 1, 143.

Решението на ЕРС в обжалванана част е валидно и допустимо, но неправилно.

Основното оплакване на въззивника е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат специалните норми на ЗМВР и наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота в ЗМВР, която да бъде преодоляна чрез субсидиарното прилагане на НСОРЗ.

По този въпрос към датата на произнасяне на настоящото решение е постановено задължителното за съдилищата Тълкувателно решение 1/15.03.2023г. по т.д.№1/2020г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи, не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на посоченото ТР е прието, че съгласно разпоредбата на чл.46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия, са 3 необходими определени предпоставки, които следва да бъдат разгледани, като първата предпоставка е празнота в закона, но ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете, тъй като като нормата на чл.187, ал.1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата "светла" част и през нощта – в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от 22 часа до 6. 00 часа. При съпоставката на нормите на чл.187, ал.1 и 3 ЗМВР с чл.140 КТ ВКС е приел, че разпоредбите на ЗМВР установяват по–голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Независимо от това, различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по–голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, според ВКС се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл.2, ал.1 ЗМВР. Посочено е, че разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането, да се извършват със съответните актове – наредба и заповед. С наредбата, представляваща индивидуален административен акт се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд от служителите на МВР. Посочено е от ВКС, че действително в издадените от министъра на вътрешните работи наредби (които са цитирани и от районния съд) липсва правило като това на чл.9, ал. 2 НСОРЗ за превръщане на нощните часове труд в дневни с коифициент, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. С ТР е прието, че не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл.46, ал.2, изр.1 ЗНА, тъй като случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни и при разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др. Именно тези разрешения на специалния закон ЗМВР, според ВКС съответствуват и на правото на ЕС, както и на решението на Съда на Европейския съюз по дело № С-262/20г.