Определение № 1047 от 01.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1047 гр. София, 01.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20248002902147 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. Т. - Б. срещу решение №217/04.07.2024 г. по в.гр.д.№259/2024 г. на Окръжен съд Сливен, с което е потвърдено решение №277/03.04.24г. по гр.д.№3936/22г. по описа на Районен съд Сливен.С последното е отхвърлен предявеният от касаторката срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от смъртта на Т.Г.С., неин брат, починал в резултат на ПТП, настъпило на 13.06.2019г., в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост /поради произнасяне по непредявен иск/ и неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Касаторката счита направения от състава на апелативния съд, обуславящ изхода на делото, извод, че тя не попада в кръга на лицата, имащи право на застрахователно обезщетение, за направен при несъобразяване на доказателствата в тяхната цялост, от които, според нея, е установена необходимата за признаване право на обезщетение при съществуващата родствена връзка житейска ситуация на особено близка духовна и емоционална връзка между ищцата и починалия, както и интензитет и продължителност на търпените от нея болки и страдания от загубата, 1 надвишаващи нормалните в подобни случаи такива. Направено е искане за отмяна на решението на въззивния съд и за уважаване на предявения иск.

Претендират се направените в производството пред всички инстанции разноски.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторката поддържа,че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховен касационен съд по обуславящите изхода на делото въпроси Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доказателства и доказателствени средства, в това число свидетелските показания на разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели? /противоречие с решение №50108/09.11.23г. по т.д.№1631/22г. на І т.о. на ВКС/ и Какво представлява изключителността в отношенията между двама родственици – в конкретния случай, брат и сестра, и на какви обективни критерии трябва да отговаря тя, за да бъде установено,че съществува в отношенията между тези родственици? /противоречие с решение №88/20.07.22г. по т.д.№2090/21г. на ІІ т.о. на ВКС и решение №61/17.05.22г. по т.д.№723/21г. на І т.о. на ВКС/. Като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото липсва съответна практика на касационния съд, касаторката счита разрешения от въззивната инстанция въпрос Как следва да се преценява продължителността в отношенията между брат и сестра, като времеви период, и от значение ли е тази продължителност с оглед определяне материалноправната легитимация на сестрата за присъждане на обезщетение от смъртта на нейния брат?

Ответникът по касационната жалба ЗАД„ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, в представен писмен отговор на същата,е оспорил наличието на изискуемите от закона предпоставки за разглеждане на делото по същество от касационната инстанция, поради което е поискал касационната жалба да не бъде допусната до съдебен контрол.По съществото на спора е изложил съображения за неоснователност на наведените в касационната жалба оплаквания, като е отправил искане към ВКС за оставянето й без уважение.

Претендира юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от 2 легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване, при наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови решението си, съставът на окръжния съд е приел,че постановеното от първата инстанция решение е валидно и допустимо, а по същество – и правилно. Намерил е за неоснователно възражението на ищцатавъззивник за недопустимост на обжалвания пред въззивната инстанция съдебен акт, приемайки, че то се основава на доводи във връзка с определената от съда в решението правна квалификация на иска по чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.493 ал.1 т.1 КЗ, вместо посочената в исковата молба такава – по чл.493а ал.1 т.4 КЗ. Развил е съображения,че посочената от страната правна квалификация не обвързва съда, чието задължение е да определи основанието на иска, според изложените в исковата молба обстоятелства и относимата към него правна норма, като сочената от ищцата разпоредба на чл.493а ал.1 т.4 КЗ не може да бъде самостоятелно основание на предявения от нея иск, а само очертава границите на поетия от застрахователя за сметка на деликвента риск и поради това е свързана с приложението на §96 ал.1 ПЗРЗИДКЗ. В заключение е посочил,че дадената от първата инстанция правна квалификация на исковата претенция е правилна и съдът е постановил решението си с оглед очертания от страните предмет, поради което решението му не се явява недопустимо.

Произнасяйки се по същество, съдът е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, касаещи установената от районния съд фактическа обстановка, приемайки за безспорно, а същевременно и установено със съответните доказателствени средства, че към деня на настъпване на застрахователното събитие – ПТП на 13.06.2019г., отговорността на водача на товарния автомобил „Фиат Дукато“, причинил същото, е била застрахована при ответното дружество ЗАД „Далл Бог: Живот и здраве“ ; че са налице елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане противоправно и виновно деяние и причинна връзка между него и вредата. Извършването на деянието, неговата противоправност и причинната му връзка с настъпилата смърт на Трендафил Стоянов, съдът е намерил за установени,като е съобразил задължителната за 3 съда сила на постановената срещу застрахования водач на товарния автомобил присъда, с която същият е бил признат за виновен при условия на съпричиняване за настъпването на вредоносния резултат.

При изследването за наличие на последния основен елемент на непозволеното увреждане – вредата, съдът е намерил за установена по безспорен начин родствената връзка между ищцата и починалия, която е негова сестра. С оглед това й качество, при произнасянето си относно материалноправната й легитимация да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си, съдът е съобразил постановките на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, ППВС № 4 от 25.05.1961 г. и ППВС № 5 от 24.11.1969 г. посочил е, че, извън посочения в постановленията кръг от лица, обезщетение за неимуществени вреди от смърт на родственик по изключение може да се търси и от всяко друго лице, което е създало особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото; обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания; връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Съдът е определил като спорен, пренесеният с въззивната жалба във въззивното производство, въпрос налице ли е визираната в Тълкувателното решение трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и нейния брат и търпени ли са продължителни болки и страдания от смъртта му, обуславящи извод за наличие на изключение за обезщетяване на неимуществени вреди от смърт на родственик. Посочил е в тази връзка,че ищецът следва да изложи конкретните обстоятелства, които обосновават изведената по-горе 4 изключителност на връзката му с починалото лице - като част от основанието на иска и в изпълнение на процесуалните изисквания за редовност на исковата молба, а съдът е задължен да ги разгледа и да формира преценка дали те са доказани и дали действително установяват изключително трайна и дълбока емоционална връзка, обуславяща правото на ищеца да бъде обезщетен.

В конкретния случай от събраните по делото пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, съдът е намерил, че ищцата не е провела пълно, пряко и главно доказване на факти,които могат да обусловят такъв извод, споделяйки и извода на районния съд в същия смисъл. За да се обоснове, съставът се е позовал на показанията на свидетелите, разпитани в производството пред първата инстанция, от които е намерил за установено, че през 2004-2005г. ищцата заминала да живее и работи в Гърция, но, след като се разболяла, около 2013-2014г. се върнала в България, продала къщата си и, тъй като нямало къде да живее, се установила в бащината си къща, където заживяла заедно с брат си, като всеки от тях имал отделни стаи и общи кухня, баня и тоалетна; ищцата помагала в домакинската работа, като същевременно влошеното й здравословно състояние позволявало да работи само като се грижи за възрастни хора, срещу което не получавала много; за сметка на това брат й, който получавал добра заплата, закупувал скъпоструващите й лекарства, водил я по лекари и до аптеки; след като заживели заедно, ищцата започнала да счита брат си за най-близкия си човек, при все, че имала и син, с който не поддържала връзка; същевременно брат й имал също три деца.

Въз основа на така установените обстоятелства и при липсата на данни за характера на отношенията им преди 2013-2014г., съставът е приел за установено,че в продължилия от връщането на ищцата в България до смъртта на брат й пет-шестгодишен период, между двамата е имало създадени близки отношения, които обаче са в рамките на нормалните, традиционни за българското общество отношения между брат и сестра, не надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа, които са израз на традиционните за българското общество родствени отношения и които са се развили в резултат на установеното по необходимост съжителство между тях. Посочил е,че осъществяваната от брата подкрепа е преобладаващо с материален характер, като същата, сама по себе си, не обуславя априори изискуемата дълбока 5 емоционална връзка, а конкретни доказателства, в т.ч. свидетелски показания за особени емоционални отношения с дълбока емоционална привързаност между двамата, не са ангажирани.

Второто кумулативно изискване – морални болки и страдания, надхвърлящи по времетраене и интензитет нормално присъщите за родствената връзка такива,съдът също е намерил за недоказано в хода на производството. Приел е за установено със свидетелските показания, че ищцата е изпитвала скръб и мъка от загубата на брат си, плачела, усещала липсата му, често ходила на гробищата, но тези душевни преживявания съставът е квалифицирал като нормални и присъщи за загубата на такъв близък родственик и поради това - ненадхвърлящи обичайните такива при подобни обстоятелства, като не е установено вследствие на загубата да е било влошено физическото и/или психическото й състояние, като и в исковата молба не са изложени съответни обстоятелства за силни и продължителни психически болки и страдания, надхвърлящи нормалните за такава ситуация и изискващи специални грижи и лечение.