Определение № 899 от 11.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 899 гр. Ловеч, 11.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244300500627 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от И. П. И. против разпореждане № 1432/07.06.2024 г., по ч.гр.д. № 1102/2023 г. на Районен съд Ловеч, с което съдът е върнал като просрочено възражение по чл. 414 ГПК (с вх. № 6173/05.06.2024г.) против заповед № 536/28.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. 1102/2023 г. на Районен съд Троян.

В частната жалба са направени оплаквания срещу решаващия мотив на съда надлежно връчване на заповедта на бащата на частния жалбоподател при условията на чл. 46, ал. 2 ГПК, поставя се акцент за липса на дадено от И. П.

И. съгласие за предаване на съобщението и за неподписване на разписката с поето задължение за предаването й на адресата (Петър И. П.). В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за квалифициране на възражението като подадено в срок.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба, в който се дава становище за нейната неоснователност, като се акцентува върху надлежното съобщаване на адресата Петър И. П. (длъжника по заповедта), чрез получаване на съобщението от неговия син със задължението за предаване, респ. върху бездействието на Петър И. П., а впоследствие и на неговия син И. П. И. (частния жалбоподател), заместил го като наследник в изпълнителния процес.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (жалбоподателят е наследник на длъжника по заповедта).

Обжалваното разпореждане е преграждащо, доколкото връщайки подаденото възражение по чл. 414 ГПК, районният съд е отказал отговор по същество на въпросите, с които е сезиран – приема или не всяко от 1 възраженията, като едновременно с това е осуетил по нататъшното развитие на делото при евентуално приемане на възражението и даване на указания към заявителя за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК. В този смисъл за частния жалбоподател е налице и интерес да обжалва разпореждането.

Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК е спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (17.08.2024 г.), същият изтича на 26.08.2024 г., в който ден е подадена частната жалба, видно от положения върху нея щемпел и копие на разписката за приемане на пратката от куриера.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна се установява, че производството по ч.гр.д. № 1102/2023 г. на Районен съд Ловеч е образувано въз основа на заявление по чл.

410 ГПК, подадено от “Профи Кредит България“ ЕООД против Петър И. П., с което е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за означените в заявлението суми.

Съдът е издал заповед за изпълнение № 536/28.07.2023 г. за част от посочените в заявлението суми. Видно от направеното от връчителя удостоверяване в разписката на съпбщението, заповедта е връчена на длъжника Петър И. П. чрез И. П. (син на адресата), на 07.09.2023 г.

Срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 536/28.07.2023 г., издадена по ч.гр.д. 1102/2023 г. на Районен съд Ловеч, е постъпило възражение по чл. 414 ГПК (вх. № 6173/05.06.2024г.), подадено от И. П. И.. С разпореждане № 1432/07.06.2024 г., по ч.гр.д. № 1102/2023 г. на Районен съд Ловеч, съдът е върнал възражението като подаденo след установения в закона срок.

При така установените факти, настоящият състав намира следното от правна страна:

Разпореждането е правилно. Крайният извод на районния съд за подаване на възражението след срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е изграден при правилна интерпретация на доказателствената съвкупност и точно приложение на закона. Срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК е установен за осигуряване възможност на длъжника да упражни процесуалното си право да възрази писмено против заповедта за изпълнение (чл. 414, ал. 1 ГПК).

Началото на срока се свързва с връчване на заповедта за изпълнение (чл. 414, ал. 2 ГПК). Същият е преклузивен и не могат да бъдат продължавани (чл. 414, ал. 2 ГПК). От това следва, че с изтичане на срока и при бездействие на длъжника, правото на възражение против заповедта за изпълнение се погасява.

В случая заповедта за изпълнение (№ 536/28.07.2023 г.) е връчена на длъжника Петър И. П., чрез неговия син И. П. И.. Връчването е извършено надлежно, по установен в процесуалния закон способ – чрез трето лице, живущо на адреса (чл. 46, ал. 2 ГПК), а с получаване на съобщението от И. П.

И., се счита, че то е връчено на адресата Петър И. П. (чл. 46, ал. 4 ГПК). Броен от деня на получаване на съобщението (07.09.2023 г.) и според правилното на чл. 60, ал. 3 ГПК, едномесечният срок за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК изтича на 09.10.2023 г., който ден се явява първи присъствен по смисъла на чл. 60, ал. 6 ГПК. До този ден от Петър И. П. не е подавано възражение по чл. 414 ГПК, а постъпилото такова освен след изтичане на срока (на 05.06.2024 г.) е подадено от частния жалбоподател И. П. И. (с 2 означено в него ЕГН на длъжника по заповедта Петър И. П.). След като от частния жалбоподател не се ангажират доказателства за подаване на възражение срещу заповедта от Петър И. П. в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, правото на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК е погасено с изтичане на срока за упражняването му. С оглед на това законосъобразна се явява преценката на районния съд по подаване на възражение по чл. 414 ГПК (вх. № 6173/05.06.2024г.) от И. П. И. след изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. В този смисъл разпореждането за връщане на възражението като просрочено се явява правилно.

Оплакванията в частната жалба са неоснователни. Първото от тях, за липса на дадено от частния жалбоподател съгласие за предаване на съобщението и за неподписване на разписката с поето задължение за предаването й на адресата (Петър И. П.), е неоснователно. С подписване на разписката, третото лице дава съгласието си по чл. 46, ал. 1 ГПК за приемане на съобщението, като извършеното от връчителя удостоверяване за получаване на съобщението от третото лице представлява официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща доказателствена сила (чл.

179 ГПК), която не е оборена. Неоснователно е и разбирането в частната жалба, според което възражението следвало да се третира като изхождащо от И. П. И. в качеството му на наследник на Петър И. П. (длъжникът по заповедта, починал на 23.04.2024 г.) и че с оглед на това подаването му е в срок, броен от датата на узнаването му. Възприемането му би означавало незачитане на извършеното надлежно връчване на заповедта и изтеклия срок за възражение по отношение на длъжника по заповедта, респ. игнориране на удостоверения факт за получаване на съобщеното от И. П. И. на 07.09.2023 г., от който ден той е имал възможност да узнае за издадената заповед за изпълнение, от една страна, а от друга, до заобикаляне на специалното основание за възстановяване на срока по чл. 46, ал. 4 ГПК, респ. за подаване на възражение по чл. 423 ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1432/07.06.2024 г., по ч.гр.д. № 1102/2023 г. на Районен съд Ловеч, с което съдът е върнал като просрочено възражение по чл. 414 ГПК (с вх. № 6173/05.06.2024г.) против заповед № 536/28.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. 1102/2023 г. на Районен съд Троян.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3