Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1052 от 17.07.2019, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 260/2019
Вид
Решение № 1052
Подписан
17.07.2019
В сила
13.08.2019
Състав
АНИ СТОЯНОВА ХАРИЗАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ,ал.1 предл.второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.2 · Закон за потребителския кредит

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. Пазарджик,17.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ ХАРИЗАНОВА при секретаря Наталия

Д. като разгледа докладваното от съдията

Харизанова гр.д.№260 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :

В исковата си молба срещу А.Д.Д. с ЕГН ********** *** „А.

С. В.“ЕАД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“Л.“№10, бул.“Д-р П. Д.“№25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. твърди, че на 01.01.2016г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „И.

А. М.“АД с ЕИК .... и „А. С. В.“ООД с ЕИК ..... , по силата на което вземането на „И. А. М.“АД , произтичащо от договор за паричен заем №2191360/21.11.2014г е прехвърлено на „А. С. В.“ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Ищцовото дружество е правоприемник на „А. С. В.“ООД с ЕИК ...... Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.Твърди се, че „И. А. М.“АД е упълномощило ищеца в качеството на цесионер от свое име за за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.Твърди се, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с уведомително писмо изх.№УПЦ-П-ИАМ/2191360 от 05.01.2016г. за станалата продажба чрез Български пощи с известие за доставянето като пратката не е получена от длъжника . на 27.12.2018г е изпратено повторно уведомително писмо изх.№УПЦ-С-ИАМ/2191360/27.12.2018г. за станалата продажба чрез куриерска фирма Лео експрес с известие за доставяне на адреса на длъжника.

Видно от обратната разписка с №68160957 пратката не е получена от длъжника.Твърди се, че на 24.11.2014г между

„И. А. М.“АД и ответника е сключен договор за паричен заем с №2191360 като на основание стандартен европейско формуляр на ответника е предоставена предварителна информация за бъдещия кредит . С подписването на договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 1500лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията при които кредитът е отпуснат се уреждат от договора и общите условия към него.ответникът като заемодател. Заемателят се е задължил да върне сумата от 1 788.50лв., съставляваща главница по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка , съставляваща печалба на заемодателя като лихвеният процент е фиксиран за срока на договор и е посочен в него. Договорната лихва по кредита уговорена от страните е в размер на 288.50лв. Съгласно процесния договор за кредит ответникът се е задължил да върне кредита в срок до 17.09.2015г. на 10 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 178.85лв., като падежът на първата погасителна вноска е 21.12.2014г., а падежът на последната погасителна вноска е 17.09.2015г. Съгласно процесния договор за кредит в случай, че заемателят забави заплащането на падежа на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи / изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др./ за събиране на просрочените вземания в размер на 9.00лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период , през който има погасителна вноска, чието плащане е забавен ос повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събиране на просрочени погасителни вноски , които заемателят трябва да заплати не може да надхвърля 45.00лв. На основание цитираните по- горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45.00лв. Съгласно клаузите на договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задължението му по договора, а именно: две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания : да представи на заемателя служебна бележка в размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000лв., да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М.“АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер- заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която е валидна 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не е предоставил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1 668.60лв., която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 10 равни вноски, всяка в размер на 166.86лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така погасителната вноска, която е следвало да заплаща заемателя е в размер на 345.71лв. Твърди се, че на основание процесния договор ответникът дължи лихва за забава, считано от 20.02.2015г до датата на подаване на заявлението в общ размер от 373лв., който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежира, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Твърди се, че ответницата не е заплатила изцяло дължимия паричен заем на дружеството. Сумата , която е погасена до момента е в размер на 976.00лв., с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение в размер на 500.58лв., такса разходи в размер на 45.00лв., договорна лихва в размер на 136.97лв. и главница в размер на 293.45лв. Твърди се, че договорът е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска , а именно-17.09.2015г. Твърди се, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№1273/2018г. по описа на РС-Пазарджик.Издадена е заповед за изпълнение за горните суми, която заповед е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК, което е обусловило правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск.Моли се съда да постанови решение , с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми : сумата от 1206.55лв., представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем №2191360 от

21.11.2014г., сумата от 151.53 лв., представляваща договорна лихва за периода от 19.02.2015г. до 17.09.2015г, сумата от 1168.02 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 21.03.2015г до 17.09.2015г, сумата от 373 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.02.2015г до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.

В съдебно заседание ищцовото дружество поддържа предявения иск чрез представеното подробно писмено становище по съществото на спора.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№1273/2018г. по описа на РС-гр.Пазарджик, че със заявление, депозирано на 30.03.2018г.ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №702/05.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът А.Д.Д. / ответник в настоящото производство/ да заплати на ищцовото дружество главница в размер на 1 206.55 лв., договорна лихва в размер на 151.53 лв. за периода от 19.02.2015г. до 17.09.2015г., неустойка по договора в размер на 1 168.02лв. и сумата от 373 лв. обезщетение за забава, считано от 20.02.2015г до 30.03.2018г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 30.03.2018г до окончателното изплащане на сумата. В заповедта за изпълнение е посочено , че вземането произтича от следните обстоятелства: договор за паричен заем , сключен на 24.11.2014г с номер 2191360 между „И. А. М.“АД и А.Д.Д. , като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от „И. А. М.“АД на заявителя по силата на приложение №1 от 01.01.2016г към Рамков договор за продажба на вземания от 16.11.2010г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане №15722 от 06.12.2018г заповедния със е указал на заявителяпредяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Това разпореждане е връчено на заявителя на 20.12.2018г и на 18.01.2019г/ в законният едномесечен срок/ ищецът е предявил настоящия иск.

При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство в преклузивният едномесечен срок, след връчване на заповедта за изпълнение в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК.Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.

По същество съдът намира следното :

Не е спорно по делото, а това релевантно обстоятелство се установява и от приложените към исковата молба писмени доказателства/ договор за паричен заем№2191360, че на 21.11.2014г между „И. А.

М.“АД от една страна в качеството на заемодател и А.Д. в качеството на заемател е сключен договор № 2191360, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя в заем парична сума в размер на 1 500 лв. , която сума заемателят е следвало да върне за срок от десет месеца, на десет месечни погасителни вноски всяка вноска в размер на 178.50лв. като в чл.2,т.5 от договора е посочена падежната дата на всяка погасителна вноска. Първата погасителна вноска е с падеж на 21.12.2014г., а последната вноска е с падеж-17.09.2015г. Кредитополучателят е следвало да върне общо сумаат от 1 788.50 лв. Годишният лихвен процент по заема е 40%. Съгласно чл.3 от договора с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума.Съгласно чл.4 от договора заемателят се е задължил в срок до три дни , считано от датата на сключване на договора да предоставя на заемодателя следните обезпечения : : две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания : да представи на заемателя служебна бележка в размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000лв., да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М.“АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер- заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която е валидна 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора за заем. При неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в посочения по-горе срок заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 668.60лв. Неустойката се заплаща от заемателя разсрочено заедно с всяка погасителна вноска като към всяка вноска се добавя сума в размер на 166.86лв.Съгласно чл.8 от договора ако заемателят забави плащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, заемодателят ще направи разходи за събирането му изразяващи се в изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения , провеждането на телефонни разговори като тези разходи са в размер на 9 лв. и се начисляват за всеки следващ 30-дневен период , през който има погасителна вноска , чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, но не могат да бъдат повече от 45 лв.