Определение № 855 от 24.10.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 855 гр. София, 23.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20241800500800 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. Н. Б. и С. В. Д., подадена чрез упълномощения от тях адв. И. Н. от САК, срещу Определение № 196 от 05. 03. 2024 г., постановено по гр. д. № 517/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд в частта, с която е оставено без уважение искането им определеното от съда възнаграждение за особен представител – за всяка по 250 лева, който да бъде назначен да представлява един от ответниците по иска И. П. И., да бъде платено от бюджета на съда поради затрудненото им материално положение.

Твърдят, че съдът без да е събрал необходимите доказателства относно финансовите им възможности е приел, че молбата им е неоснователна поради липса на доказателства за това, че са социално слаби, а сумата за всяка една от тях не е в размер, който да е непосилен. Молят съда да отмени обжалваното определение, като се постанови друго, с което молбата им бъде уважена и с което ще им бъде осигурена възможността да упражнят правото си на иск и достъпът им до правосъдие.

В срока за отговор на частната жалба ответниците не са депозирали такива.

След преценка на данните по делото във връзка с доводите на жалбоподателите, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

По съществото си молбата на двете ищци за това

1 възнаграждението за особения представител на един от ответниците да бъде поето от бюджетните средства на съда представлява такава по чл. 83, ал. 2 ГПК, за признаване от същия, че нямат достатъчно средства да заплатят дължимите за производството такси и разноски, в случая разноските за особен представител.

С частната жалба са представени две декларации за материалното и семейно състояние на жалбоподателките и решение на ТЕЛК, издадено на С. Д., от които се установява следното:

С. Д. е на 66-годишна възраст, омъжена, с месечен доход в размер на 570 лева – инвалидна пенсия и 30 лева - социална помощ.

Съпругът получава месечен доход от 933 лева и двамата притежават жилище в гр. София от 90 кв. м. Друго имущество – движимо и недвижимо няма, както няма и не притежава дялове и акции в търговски дружества, парични влогове и дивиденти. От експертното решение на лекарска комисия се установява, че ищцата не работи и е с 68 % трайно намалена работоспособност, с поставена диагноза рецидивиращо депресивно разстройство, неинсулинозависим захарен диабет и диабетна невропатия. За снабдяването ежемесечно с нужните медикаменти е посочено, че са необходими 80 лева.

Р. Б. е на 88-годишна възраст, вдовица и месечно получава 500 лева лична и 240 лева вдовишка пенсии. Освен това е декларирала, че от извършвани от нея услуги с личен труд има годишен доход в размер на 12 000 лева, т. е. по 1 000 лева на месец. Не притежава движимо и недвижимо имущество, както и парични влогове, дялове и акции в търговски дружества, не получава и дивиденти. Посочено е също, че не осигурява издръжка за друг член на семейството и не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи.

С оглед горните данни, съдът намира частната жалба за процесуално допустима, а по същество за частично основателна.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при произнасяне по молбата за освобождаване съдът следва да вземе предвид възрастта, доходите на лицето, здравословното и имуществото му състояние и други обстоятелства в подкрепа на молбата за освобождаване от разноски.

В разглеждания случай съдът намира, че за жалбоподателкатаищца С. Д. заплащането на сумата от 250 лева би създало сериозни затруднения в разпределяне на семейния месечен бюджет, който е малко над 1 500 лева или по 750 лева на човек. Установено е и 2 влошеното от доста години здравословно състояние, за поддържането на което са необходими немалко средства. Отделно от това следва да бъде отчетена и икономическата обстановка в страна, свързана с инфлация и поскъпването на базовите хранителни продукти, както и статистическите данни за необходимия минимум на човек на месец, размерът на който далеч надхвърля разполагаемият на членовете на семейството на молителката. С оглед на това съдът намира, че ищцата не разполага с достатъчно средства за заплащане на цитираната сума, съответно жалбата по отношение на последната ще следва да бъде уважена, с отмяна на определението и освобождаването от внасяне на сумата за възнаграждение за особен представител.

Не така стои въпросът по отношение на жалбоподателката-ищца Р. Б., за която съдът приема, че еднократното внасяне на определената сума не би създало неудобства и притеснения повече от обичайните за предприемане на действия по завеждане на иск. Действително същата не е в работоспособна възраст, но размерът на месечните средства, с които разполага в това число и получаваните на годишна база –1 740 лева на месец, обстоятелството, че домакинството се състои само от нея и доброто здравословно състояние, за което не са необходими допълнителни средства, дават основание на съда да прецени, че разполага с достатъчно средства да ги заплати. Ето защо, жалбата по отношение на нея следва да бъде оставена без уважение, съответно обжалваното определение – потвърдено.

С оглед частичното съвпадане на изводите на настоящия съд с тези на първостепенния обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която молбата на ищцата С. Д. за освобождаване от внасяне на сума, представляваща възнаграждение за назначаване на особен представител на един от ответниците по иска е оставена без уважение, с постановяване на друго, с което същата бъде освободена от внасяне на определената сума. В останалата част определението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Софийският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 196 от 05. 03. 2024 г., постановено по гр. д. № 517/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд в частта, с която е оставено без уважение искането на ищцата С. В. Д. да бъде освободена от внасяне на сумата от 250 лева, представляваща 3 възнаграждение за особен представител на ответника И. П. И., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА С. В. Д., с ЕГН ********** от заплащане на сумата от 250 лева, представляваща разноски за възнаграждение за особен представител, който да осъществява процесуалното представителство на ответника И. П. И. в производството по гр. д. № 517/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 196 от 05. 03. 2024 г., постановено по гр. д. № 517/2023 г. по описа на Районен съд – гр.

Костинброд в частта, с която е оставено без уважение искането на Р.

Н. Б., с ЕГН ********** за освобождаване от внасяне на сумата 250.00 лева, представляваща разноски за възнаграждение за особен представител, който да осъществява процесуалното представителство на ответника И. П. И. в производството по гр. д. № 517/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която частната жалба е оставена без уважение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му. В останалата част е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4