Определение № 186 от 26.03.2021, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 186 гр. Ловеч , 26.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20214300500119 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 274, вр. чл. 396, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Мебелино Груп” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ************, подадена против определение № 15 от 28.01.2021 г., по гр.д. № 64/2021 г. на РС Троян, с което е допуснато обезпечение на предявения по делото иск.

В жалбата се прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, като се поставя акцент върху липсата на обезпечителна нужда и писмени доказателства за претендираното вземане. Липсата на обезпечителна нужда се обосновава с високия размер на реализираните от дружеството жалбоподател обороти, бележещи тенденция на нарастване в годините 2016-2020, както и с притежаваните от него дълготрайни активи и множество търговски обекти. Според частния жалбоподател ищецът не ангажира писмени доказателства за претенцията си и не представя гаранция, при която да се допусне обезпечение на предявения от него иск. В частната жалба е изведено искане за отмяна на атакуваното определение, с което е наложена обезпечителна мярка запор върху банковите сметки и за – спиране на изпълнението.

В срока по чл. 396, ал. 2 ГПК от ищеца М. Х. П. е постъпил писмен отговор (становище), в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба. Поддържат се доводи за допустимост на иска и за наличие на предпоставките за допускане на неговото обезпечение чрез налагане на възбрана върху сметките на ответника по предявения иск. В отговора е направено искане за оставяне без уважение на частната жалба.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, от легитимиран субект и против подлежащ на обжалване съдебен акт (чл. 396, ал. 1 ГПК). Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от М. Х. П. против „Мебелино Груп” ЕООД, с която е предявен иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд. От ищеца е подадена и молба за обезпечаване на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка запор на банкови сметки ответника до размера на претендираната сума (8889,09 лв.).

1

С обжалваното определение районният съд е уважил искането, като е допуснал обезпечението с налагане на поисканата обезпечителна мярка запор върху банковите сметки в „УниКредит Булбанк“АД, и Райфайзенбанк (България) ЕАД до сумата 8889,09 лв.

Районният съд е издал и обезпечителна заповед № 1/28.01.2021 година.

Произнасянето по молбата за обезпечение на предявения иск предпоставя проверка на съда за допустимост и вероятна основателност на иска, за наличие на обезпечителна нужда и за пропорционалност на обезпечителна мярка с нуждата от обезпечаване на иска.

В конкретния случай е предявен осъдителен иск, който е допустим, с оглед на това, че от ищеца се поддържа, че е работил при ответника, че за посочените в исковата молба периоди е полагал определен брой часове извънреден труд, че такъв не е бил начислен и изплатен от ответника.

Налице е вероятна основателност, доколкото по делото са ангажирани документи за съществувало трудово правоотношение между страните и за изплащани от ответника на ищеца други възнаграждения и обезщетения, различни по вид от претендираното.

Съществува и обезпечителна нужда, тъй като без допускане на обезпечението ищецът ще бъде затруднен при осъществяването на правата си по бъдещо осъдително решение. С обезпечаването на иска се цели осигуряване реализацията на правните последици на евентуалното позитивно за ищеца съдебно решение. Наложената обезпечителна мярка е адекватна на обезпечителната нужда, защото запорът е наложен върху сметки на ответника в две банки и е до размера на претендирания от ищеца размер процесното възнаграждение. Този размер е незначителен на общия размер на заявените от ответника обороти за последните години, затова не би могло да се приеме, че налагането му ще затрудни упражняваната от него стопанска дейност в някой от двата аспекта – производство или продажби. Пропорционалността на мярката се потвърждава и от мотива на отказа на районния съд да допусне обезпечение и чрез налагане на втората поискана обезпечителна мярка запор върху движими вещи (стоки) – с което би се постигнало свръх обезпечение.

П р и положителен извод за допустимост и вероятна основателност на иска, за наличие на обезпечителна нужда и постигната пропорционалност с наложената обезпечителната мярка, следва да се приеме, че обжалваното определение с което съдът е наложил запор на банкови сметки ответника до размера на претендираната сума, е правилно. Налагането на мярката без определяне на гаранция е в съответствие и с характера на спора (трудов) и естеството претендираното право и търсената за него защита (присъждане на възнаграждение за труд). В този смисъл обжалваното определение е правилно, а оплакванията в жалбата за липсата на предпоставките за допускане на обезпечението, са неоснователни.

Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 278, ал. 1, вр. чл. 396, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 15 от 28.01.2021 г., по гр.д. № 64/2021 г. на РС Троян, с което е допуснато обезпечение на предявения по делото иск от М. Х. П. против 2

„Мебелино Груп” ЕООД за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3