Определение № 17884 от 18.05.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17884 гр. София, 18.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. В. НЕДЕВА като разгледа докладваното от Г. В. НЕДЕВА Гражданско дело №

20221110166462 по описа за 2022 година

Като се запозна с постъпилата молба от ответниците И. Ф., Ф. Ф. и Т. Ф., чрез пълномощника им адв. Х. Х. от САК с която се иска постановяване на допълнително определение в частта за разноските по делото, и присъждане на сторените от тях такива, въпреки прекратяване на производството по чл.126 от ГПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.248 вр. с чл. 81 от ГПК.

Производството по гр.д. № 66462/2022 г. е прекратено с определение № 12065/29.03.2023 г., поради недопустимост, като настоящото дело се явява повторно заведено между същите страни, на същото основание, за същите имоти и със същото искане.

Въпреки, че прекратяването на иска по чл.126 от ГПК е извършено преди насрочване на делото в ОСЗ, същото е предприето именно по възражение на ответниците в производството, и то след депозиран от тях писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.

Видно от депозирания по делото в срока по чл.131 от ГПК, писмен отговор, от страна на ответниците Ф.и, същите са претендирали съдебни разноски, в частност заплатените от тях адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, всеки в сочен размер от по 1500 лв.

Въпреки че са своевременно поискани, при прекратяване на производството /с определението от 29.03.2023 г./ съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право да иска да му бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в съответната инстанция във всички случаи на прекратяване на делото.

Съгласно чл. 81 от ГПК по присъждането на разноски съдът се произнася във всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция.

Разноски по делото се присъждат тогава, когато съдът е сезиран с такова искане, каквото в настоящия случай е заявено за първи път още при подаване на писмения отговор 1 по чл.131 от ГПК.

Ако разглеждането на делото не е приключило с решение, т.е. не е било проведено последно съдебно заседание по чл. 149 ГПК, то правото на разноски на ответника произтича от нормата на чл. 81 ГПК. В посочената разпоредба не е поставен срок за предявяване на искането за присъждане на разноски в течение на производството, както и такъв не е регламентиран по чл. 78, ал. 4 ГПК.

Прекратяване на производството по отношение, слага край на производството спрямо ответниците, поради което определението от 29.03.2023 г. е акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция, по см. на чл.81 от ГПК спрямо ответниците И. Ф., Ф. Ф. и Т. Ф. и при постановяване на същото е следвало съдът да се произнесе и по дължимостта на сторените от тези ответници съдебни разноски.

В изразено писмено становище от 05.05.2023 г., ищеца Г. Ф. Г., чрез пълномощника си адв. И. П. е изразил становище за неоснователност на искането за присъждане на разноски, като счита, че правото на разноски на ответниците би следвало да се реализира в другото производство за делба, което все още е висящо пред СРС и което е станало повод за прекратяване на настоящото, доколкото становищата на ответниците по двете дела за делба са идентични, отговора който същите са подали също, и извършените от съделителите разноски, ще следва да се възложат и разпределят при постановяване на крайния съдебен акт по извършването на делбата, като се вземат предвид дяловете на всички в съсобствеността.

В условията на евентуалност, ищеца възразява за прекомерност на адвокатското възнараждение, дължимо на ответниците и моли същото да бъде намалено.

При определяне на размера на дължимото се адв. възнаграждение, съдът е обвързан от посочения от ответника размер в ДППС, доказателствата за реалното му изплащане и евентуално възражение от насрещната страна, заявено по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

В настоящия случай, съдът намира, че ответниците И. Ф., Ф. Ф. и Т. Ф. действително са извършили разноски в хода на производството, за заплащане на договорения с адв. Х. адв. хонорар, но при съобразяване на своевременно заявеното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК от страна на ищеца /което съдът намира за основателно, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и обема на извършената до момента правна помощ от страна на адвоката, невключваща процесуално представителство/, на ответниците се следва размер, не по-голям от по 400 лв. на всеки от тях, съобразно разп. на чл.9 от НМРАВ.

Съдът намира този размер на адвокатско възнаграждение за справедлив и отговарящ на извършените до момента процесуални действия от страна на пълномощника на ответниците /същия е депозирал един общ писмен отговор по чл.131 от ГПК от името на всички ответници/ и производството е прекратено по възражението им за недопустимост, без да е разглеждано делото по същество. От друга страна, същинската защита и съдействие на ответницити в производството за съдебна делба, ще бъде осъществена в останалото висящо производство по гр.д. № 23697/2022 г. по описа на СРС, 70-и състав, където същите отново ще имат право да заявят претенцията си за разноски, в зависимост от заявените 2 искания и извършените по тях процесуални действия и съобразно с установените от съда квоти.

По делото има доказателства за реалното плащане на адв. възнаграждение, поради което на ответниците се следват разноски, във вр. с прекратяването на производството, макар и не в претендираните размери.

С оглед на гореизложеното, молбата на ответниците И. Ф., Ф. Ф. и Т. Ф. за присъждане на извършените от тях разноски в производството, се явява частично основателна и доказана до размер от по 400 лв. на всеки от тях.

На следващо място съдът констатира, че при прекратяване на производството с Определение № 12065/29.03.2023 г., е пропуснал да осъди страната да заплати и дължимата държавна такса по чл.9 от Тарифата за държавните такси събирани по ГПК, тъй като производството е прекратено не по спогодба, поради което с настоящото определение следва да поправи и този свой пропуск и възложи в тежест на ищеца дължимата държавна такса за прекратеното производство, която съдът определя в размер от 50 лв.

Водим от горното, на осн. чл.78, ал.4 и ал.5 вр. чл.81 от ГПК и чл.9 от Тарифата за държавните такси, събирани по ГПК, Софийския районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА Г. Ф. Г., с ЕГН ********** да заплати на осн. чл.78, ал.4 вр. с ал.5 от ГПК н а И. Г. Ф. , ЕГН **********; Ф. Ф. Ф., ЕГН ********** и Т. Ф. Ф. , ЕГН ********** сумата от общо 1200 лв. или на всеки от ответниците по 400 лв., представляваща съдебно деловодни разноски в настоящото исково производство, за заплатено от тях адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Г. Ф. Г. , с ЕГН ********** от с. Панчарево, обл. София, да заплати по сметка на Софийски районен съд, държавна такса за прекратеното производство, не по спогодба, в размер на 50 лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3