Решение № 7521 от 11.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7521 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20241100514945 по описа за 2024 година

Подадена е въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу Решение № 15400/08.08.2024 г., постановено по гр.д. 63437/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 59-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу Ф. Р. Ф. по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Във въззивната жалба се излагат следните съображения срещу правилността на решението: първата инстанция отхвърлила предявеният иск, защото ищецът не доказал идентичността между адреса на процесния имот и посочения в Нотариален акт №143, т. LIII, дело №10513/93 г.

Според въззивника по делото били представени безспорни доказателства, че ответницата е придобила собствеността върху топлоснабдения имот, видно от Нотариален акт №143, т.

LIII, дело №10513/93 г., който бил приет като писмено доказателство. Въззивникът твърди, че е доказал и идентичността между адресите ж.к. **** чрез представеното Удостоверение от ГИС София, Изх. №68-00-1069/4/30.09.2012 г., поради което е било установено, че ответницата е собственик на топлоснабдения имот, респ. има качеството потребител на топлинна енергия и между нея и ищецът е възникнало облигационно отношение. Поддържа се и че по делото пред първата инстанция не е бил съставен доклад съобразно изискванията на чл.140 ГПК. Моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявеният иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба, с който се моли 1 обжалваното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение, тъй като ищецът не е успял да докаже наличието на облигационна връзка между страните, поради което правилно първата инстанция е отхвърлиа предявените искове като неоснователни.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС е неправилно като краен резултат. Съображенията за това са следните:

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от „Топлофикация София ” ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД против Ф. Р. Ф., за сумата в размер на 2 479, 76 лева /две хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, представляваща главница – стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., за сумата в размер на 282, 80 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия за периода от 16.09.2021 г. до 18.04.2023 г., за сумата в размер на 27, 79 лева, ведно със законна лихва за периода от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, представляваща главница – стойността на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., и за сумата в размер на 5, 28 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, за периода от 16.07.2020 г. до 18.04.2023 г. За да отхвърли така предявените искове първата инстанция е приела, че адреса на топлоснабдения имот е гр. София, 1404, обл. София-град, общ. ****. Нотариалният акт, въз основа на който ищецът твърдял, че ответницата е собственик на топлоснобдения имот, обаче имал различен адрес – „гр. София, ж.к. ****, вх. ****2.“ По делото било представено и удостоверение № 68-00-1069/4/ от 30.09.2012 г., от което се установявало, че стар адрес ж.к. **** и стар адрес ж.к. ****, са идентични с настоящия адрес ж.к. ****. От представените доказателства обаче не можело да се направи категоричен извод, че топлоснабдения имот е собственост на ответницата, респ. между страните по делото не се установява да е възникнало облигационно отношение, поради СРС е отхвърлили предявените искове.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, настоящият състав на съда намира следното:

По така предявените искове ищецът е следвало да установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна 2 енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. От събраните по делото доказателства пред първата инстанция се установяват следните обстоятелства: В исковата молба подадена от ищеца се е твърдяло, че ответницата е собственик на топлоснабден имот находящ се в в гр. ****. По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 146, т. LIII, дело № 10513/93, г. на Нотариус при Софийска нотариална служба при Втори районен съд на имот находящ се в гр. София, ж.к. ****, вх. ****2, по силата на който Л.Б. и Ф. Р. Ф. придобиват собствеността върху имота. По делото е представено и удостоверение № 68-00-1069/4/ от 30.09.2012 г., от което се установява, че стар адрес ж.к. **** и стар адрес ж.к. ****, са идентични с настоящия адрес ж.к. „**** с вх. А, вх. Б, вх. В, вх. Г, вх. Д, вх. Е, вх. Ж, вх. З, вх. И и вх. К. От представеният по делото Протокол от ОС на ЕС 06.07.2002 г. за избор на топлинен счетоводител се установява, че сградата в която се намира процесния апартамент е топлоснабдена, като дори едната от съсобственичките- Л.Б. е подписала протокола от ОС на ЕС, като е декларирала, че ще плаща разсрочено и че има три радиатора в имота си. По изложените съображения съдът намира, че е налице идентитет между имота находящ се в ж.к. „****, вх.8 /осем/, ет.6 и имота който е бил предмет на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 146, т. LIII, дело № 10513/93, г. С оглед на изложените съображения съдът намира, че ответницата е съсобственик на процесния имот находящ се в гр. ****.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражения срещу Общите условия.

Предвид изложеното съдът намира, че между ищцовото дружество и ответницата е 3 възникнало валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото не е била назначавана съдебно-техническата експертиза, тъй като ответницата не е оспорил ежемесечните отчети, съответствието на разпределението на топлинна енергия с нормативната уредба, стойността на изравнителните сметки, разходите по компоненти, съответствието на начислените суми с нормативната уредба и отчисляването на технологичните разходи. Ответникът не е оспорил и извършени плащания, правилността на изравнителните сметки и техните стойности, размера на дължимите суми за топлоенергия по пера и законната лихва върху главницата. С оглед направеното възражение за погасяване на процесните вземания за топлинна енергия по давност, първата инстанция е назначила ССчЕ, която е установила, че размера на дължимите суми за топлинна енергия за процесния период е общо 4721,77 лв., представляващи сума за отопление в размер на 2490,20 лв., сума за БГВ в размер на 2185,31 лв. и сума за дялово разпределение в размер на 46,26 лв., съобразно действащите цени на топлинна енергия през процесния период. Въз основа на приетата и неоспорена по делото съдебно- счетоводна експертиза и направеното признание на фактите, на които се основава иска на ищецът, съдът намира, че ответницата, която притежава ½ от процесния имот, следва да отговаря за сума в размер от 2 360,88 лева, представляваща ½ от общо дължимата сума за топлинна енеригия

Съдът намира за неоснователно възражението за давност по следните съображения:

С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на "Топлофикация София" ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07. 2016 г. и следователно са влезли в сила м. 08. 2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.

3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Претендират за вземания за периода 05.2020 г.-04.2022 г. Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради 4 което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е спрян с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 26.04.2023 г. Ето защо вземанията на ищеца не са погасени по давност. С оглед на изложеното предявеният иск за главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен до сумата от 2 360,88 лева и отхвърлен за горницата до пълно претендирания размер от 2479, 76 лева.