Решение № 53 от 08.02.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Пловдив , 08.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар И. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно наказателно дело № 20205330207929 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-010694, издадено от Началник група към ОДМВР- ПЛОВДИВ, Сектор пътна полиция, с което на Г. С. П. е наложено наказание:

1. глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП;

2. глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни доводи за незаконосъобразност на НП, които най-общо се свеждат до следното:

-допуснати пороци при предявяване и връчване на АУАН;

-допуснати нарушения на процедурата за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, уредени в Наредба № 1/19.07.2017г., което водело до несъставомерност на извършеното деяние. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице основания за неговото отменяне по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 26.09.2020 г. в 03:15 часа в гр. Пловдив, на ул. „Царевец“ № 14 Г. С.

П. управлява лек автомобил мерцедес с рег.№ *******, чужда собственост като:

1. отказва да бъде изпробван с техническо средство дрегер алкотест 7510 с фабричен номер ARNA 0180 за употреба и наличие на алкохол.

Водачът е в явно нетрезво състояние и лъха на алкохол. Издаден талон за медицинско изследване № 089943 и 8 бр. стикери за поверителност № А025956. Не е дал кръвна проба.

2. не представя контролен талон към СУМПС.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства- показания на актосъставителя, които в тази му част съдът кредитира като последователни, безпротиворечиви и добросъвестно дадени.

Следва да се отбележи и че посочената по-горе фактическа обстановка реално не се оспорва от жалбоподателя и защитника, като в съдебно заседание е направено и изрично признание от страна на защитата, че кръв за медицинско изследване не е дадена, което признание се подкрепя от обстоятелството, че връчените на жалбоподателя АУАН и талон за медицинско изследване са останали в него и бяха представени като 2 доказателства пред съда.

ЗА СЪСТАВОМЕРНОСТТА НА ДЕЯНИЕТО ПО ЧЛ. 174, АЛ.3

ЗДвП.

От текста на сочената като нарушена норма на чл. 174, ал.3 ЗДвП следва, че изпълнителното деяние на това нарушение може да се осъществи в няколко алтернативни форми. Реализирането на която и да било от тях, съгласно употребената специфична законодателна техника, е само по себе си противоправно и е основание за издаване на АУАН още на място и прилагане на ПАМ по чл. 171 ЗДвП. Същевременно е напълно възможно в условията на кумулативност да бъдат извършени няколко от формите на изпълнителното деяние, като те биват: отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол; отказ да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози; неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен анализатор; неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта; неизпълнение на предписание за даване на биологични проби за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Така Решение № 1935 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1812 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1870 от 23.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2130 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1705 от 12.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1520 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 871 от 20.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 383 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по н. д.

№ 1755 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2408 от 19.12.2016 г. по н. д. № 2462 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2251 от 15.12.2017 г. по к. адм.

3 н. д. № 2580 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

В процесния случай надлежно е повдигнато административно обвинение и е доказано извършването на първата от алтернативно посочените форми-отказ на лицето да се тества с техническо средство дрегер за употреба на алкохол.

На следващо място, от текста на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП е видно, че за да е съставомерен отказа и за да бъде лицето годен субект на нарушението, същото следва да притежава качеството водач МПС.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в т.25 от параграф 6 на ДР на ЗДвП: "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

В процесния случай приложимата хипотеза е именно управлението на МПС, като същата се явява доказана от показанията на актосъставителя, който непосредствено е възприел движението на жалбоподателя с процесното МПС по улица „Царевец“, като му е предложил да се тества за употреба на алкохол веднага след спирането му.

От изложеното е видно, че са били налице условията за издаване на АУАН за извършено нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП.

ПО НАРУШЕНИЯТА, СВЪРЗАНИ С РЕДА ЗА ВРЪЧВАНЕ НА

АУАН.

Видно от текста на АУАН, същият е връчен при условията на отказ. В този случай съгласно чл. 43, ал.2 ЗАНН отказът се удостоверява с подписа на един свидетел.

Тълкуването на чл. 43, ал.2 ЗАНН с оглед целта на закона, налага да се приеме, че свидетелят следва да е присъствал на отказа, лично да го е възприел, като именно това обстоятелство удостовери с подписа си.

В АУАН като такъв свидетел е посочен С.И..

В конкретния случай от показанията на св. И. се установява, че горепосоченото изискване не е спазено. Същият изобщо не е присъствал на отказа на водача да подпише АУАН, като полицейските служители само са предоставили документите по делото на св. И. за подпис, без същият по 4 какъвто и да било начин да е възприел отказа на водача да получи АУАН.

Съдът намира, че в тази част следва да се кредитират именно показанията на свидетеля И., а не на актосъставителя, доколкото при поставянето им в очна ставка:

- свидетелят И. остана непоколебим в твърденията си, че не е присъствал на отказа на водача, докато

- актосъставителя се разколеба в твърденията си и от категорични такива, че отказът на водача е бил в присъствието на свидетеля И., премина към такива, че полицейските служители няма как да не са обяснили на св.

И. какви документи му се представят за подпис.

Гореизложеното обуславя извод, че е допуснато нарушение на чл. 43, ал.2 ЗАНН. Същото обаче не е съществено и не може само по себе си да обуслови отмяна на атакуваното НП, доколкото от представените от самия защитник писмени доказателства се установи, че все пак както АУАН, така и талона за изследване реално са били предадени във фактическата власт на нарушителя, същият реално е разполагал с тях след приключване на проверката и по никакъв начин не е било нарушено правото му да се запознае с фактическите и правни рамки на повдигнатото административно обвинение.

ПО НАРУШЕНИЯТА СВЪРЗАНИ С РЕДА НА НАРЕДБА №

1/19.07.2017Г

ЗА

УСТАНОВЯВАНЕ

КОНЦЕНТРАЦИЯТА

НА

АЛКОХОЛ В КРЪВТА И/ИЛИ УПОТРЕБАТА НА НАРКОТИЧНИ

ВЕЩЕСТВА ИЛИ ТЕХНИ АНАЛОЗИ.

Съгласно цитираната вече трайна съдебна практика, нарушението по чл. 174, ал.3 ЗДвП е на формално извършване и със самия факт на обективиране на отказа на лицето да се тества с дрегер, то извършва противоправно поведение, което се явява основание за издаване на място на АУАН и за прилагане на ПАМ по смисъла на чл. 171 ЗДвП, изразяваща се в сваляне на регистрационните табели.

Посоченото, обаче не означа, че във всеки случай на издаден АУАН за отказ да се тества с дрегер, деецът следва да понесе отговорност по чл. 174, ал.3 ЗДвП.

Това е така доколкото в чл. 3а от Наредба № 1 от 19 юли 2017 е 5 предвидено основание за отпадане противоправността на отказа на водача да се тества с техническо средство дрегер , базирано на последващо издаването на АУАН поведение на нарушителя , а именно ако след обективирания в АУАН отказ за извършване на проверка с дрегер, лицето доброволно се подложи на изследване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, доколкото в този случай целта на закона би била постигната, наличието или отсъствието на концентрация на алкохол в кръвта би било установено и обществената опасност на извършения отказ да се тества с дрегер -отпаднала.

В тази връзка изрично следва да се посочи, че уредените в Наредбата способи за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта: