Определение № 289 от 17.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 289 гр. София, 17.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно дело № 20251000600308 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХІІ НПК

Образувано е по жалба от инспектор М. М., процесуален представител на Началника на Затвора - София, срещу определение от 26.02.2025г. на СГС, постановено по н.ч.д. № 987/2025г., с което съдът е освободил условно предсрочно осъдения К. Й. Д. Х. от неизтърпяната част от наказанието по НОХД № 188/24г. на ОС - Хасково, като е определен изпитателен срок в същия размер.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания съдебен акт с мотива, че не са налице предпоставките за постановяване на УПО по отношение на осъдения Х., тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 70 от НПК. Излагат се съображения, че не е налице втората предпоставка за постановяване на УПО, тъй като осъденото лице не е дало доказателства за своето поправяне. Това е така, тъй като независимо от положителните промени в личността на осъдения, продължават да са налице проблемни зони, които не позволяват да се направи извод за поправяне на осъдения до степен, позволяваща постановяването на УПО. Поради това се твърди, че не са налице основания да се приеме, че целите на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК са постигнати и изводите в тази насока на първоинстанционния съд са неправилни и необосновани. Сочи се, че същите не държат сметка на всички доказателства по делото. Поради това се моли за отмяна на атакуваното 1 определение.

От осъдения К. Х. и защитата му не е постъпил отговор по така подадения протест.

Съдът, като прецени доводите, изложени в протеста и доказателствата по делото, намира за установено следното:

К. Х. е осъждан по НОХД № 188/24г. на ОС – Хасково, като за извършени престъпления по чл. 242, ал. 2, вр. Чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 343 Б, ал. 3 от НК му е наложено общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА, което да се изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ, както и наказания ГЛОБА в размер на 50 000 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА. Към 26.02.25г., а именно – датата на постановяването на атакуваното определение, осъденият фактически е изтърпял 1 година, 8 месеца и 25 дни, от работа са му приспаднати 1 месец и 18 дни, като е налице остатък от 11 месеца и 17 дни.

Настоящият въззивен състав намира и в тази насока не споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не са налице всички предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения К. Х.. Действително, налице са формалните предпоставки по смисъла на чл. 70 от НК, като Х. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание, като обаче следва да се констатира, че е налице един немалък остатък, преценен спрямо размера на наложеното му наказание.

От друга страна обаче, видно от представената справка, налице е риск от рецидив в размер на 42 точки, който, въпреки че е в рамките на ниския, не е достатъчен да се приеме, че обуславя постановяването на условно предсрочно освобождаване. Следва да се посочи също така, че така определеният риск от рецидив не е намалял в хода на изпълнение на наказанието. Не могат да бъдат игнорирани и данните относно сериозните дефицити, свързани с отношението към извършените престъпления и начина на живот, мислене и обкръжение, където има частична мотивация към промяна. Безспорно е, че у осъдения Х. е налице положително развитие и ресурс за поправяне и благоприятна прогноза в тази насока, предвид семейната среда, младата му възраст и 2 обстоятелството, че за пръв път изтърпяна наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Следва да се съобрази обаче че същият изтърпява наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, считано от 27.03.2024г., като до тогава същият е бил с мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, през който период със задържаните лица не се извършва възпитателна работа. Ето защо и няма как към настоящия момент да се прецени ефективността на планираните мерки, доколкото същите са определени с първоначален срок на действие от по една година, какъвто срок не е изтекъл. По отношение на Х. не са налагани награди, а същият упражнява труд от 11.10.2024г. Ето защо няма и как да бъде направен обоснован извод, че е налице такава трайна тенденция на поправяне, така че да може осъденият да бъде освободен от останалата част от определените му с присъдата наказание. С оглед доводите в атакуваното определение, този въззивен състав следва да посочи, че независимо от езиковите трудности, с осъдения се работи от страна на персонала на пенитенциарното заведение и изразеното становище, че продължаването на престоя му в същото се явява безсмислен и е нереалистично да се очаква напредък в корекционната дейност, е необосновано и не може да бъде споделено. Същото се отнася и до доводите относно формалния характер на изготвения спрямо Х. доклад. Действително, в същия на едно място е сбъркано името на лишения от свобода, но всички останали фактически констатации и направените въз основа на тях изводи категорично се отнасят до личността на молителя, поради което и не може да се приеме, че съответният ИСДВР, не полага необходимите усилия и внимание в работата си спрямо това осъдено лице. Дори и да се приеме наличието на слабости в организацията и дейността на ИСДВР и недостатъчен ресурс, предмет на преценка в настоящото производство се явява не това, а данните за личността на осъденото лице и доколко, независимо от всички обективни обстоятелства, същият се е поправил до степен, че да не представлява риск за обществото или този риск да е пренебрежимо малък. От материалите по делото към настоящия момент не може да бъде направен такъв извод, поради което и няма как да се приеме, че са налице всички предпоставки по чл. 70 от НК. По изложените съображения, този въззивен състав приема, че към настоящия момент не може да бъде направен извод, че осъденият се е поправил до степен, която да обезсмисля по-нататъшното му пребиваване в местата за лишаване от свобода. Ето защо молбата му за постановяване на условно 3 предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието се явява неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение.

Изводите на първоинстанционния съд в обратната насока не са подкрепени от наличния по делото доказателствен материал и данните, съдържащи с документацията, нарочно изготвена в тази насока от страна на органите на затворническата администрация, която в най-голяма степен е запозната с личността на осъдения и процеса на неговото поправяне. Поради това атакуваното определение следва да бъде отменено, като молбата на осъдения К. Х. за постановяване на УПО бъде оставена без уважение като неоснователна.

Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 26.02.2025г. на СГС, НО, 24 с-в, постановено по н.ч.д. № 987/2025г., с което съдът е освободил условно предсрочно осъдения К. Й. Д. Х. от неизтърпяната част от наказанието по НОХД № 188/24г. на ОС - Хасково, като е определен изпитателен срок в същия размер.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Й. Д. Х. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието му.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5