Решение № 21839 от 28.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21839 гр. С., 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. А.А при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. А.А Гражданско дело № 20251110105479 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на С. С. Б. – И.а, ЕГН ********** и Ц. Г. И. ЕГН ********** срещу С. А. Б., ЕГН ********** и Д. К. Б., ЕГН **********. Предявен е конститутивен иск с правна квалификация чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 165, том II, peг. № 7060, дело № 335/2022 г. на В.

Г.а - нотариус с район на действие Софийски районен съд, вписана в регистъра на Нотариалната камара с peг. № 340, вписан в Служба по вписванията - С. с акт № 161, том CXLV, дело № 44134, peг. № ****** от 03.08.2022 г., в частта, в която е прието за установено, че ответниците са собственици на целия Поземлен имот с идентификатор № *********, с административен адрес: /адрес/, с площ 391 кв.м, представляващ дворно място УПИ 1-173 (а не само на 1/2 идеална част), както и на следните недвижими имоти: Паркомясто № 2 с площ от 37,07 кв. м. в поземлен имот с идентификатор № *********, както и 41,83 кв.м реално обособена част от описания поземлен имот с идентификатор № *********.

Ищците твърдят, че са собственици на общо ½ ид. част от гореописания поземлен имот, като собствеността върху него е била придобита с Нотариален акт № 113, том I, peг. № 3492, дело № 48/23.05.2012 г. на нотариус Лили Лакова, с peг. № 151 в регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията с акт № 190, том XLVI, дело № 9653/2012 г., вх. peг. № 20730/23.05.2012 г. Ответниците притежават другата 1/2 идеална част от гореописания недвижим имот с идентификатор № *********, придобита със същия нотариален акт в режим на съпружеска имуществена общност.

С Решение № 260710 от 06.11.2017 г., поправено с Решение № 280352 от 28.11.2017 г. по гражданско дело № 42505/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 150 състав, на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността е извършено разпределение на ползването на незастроената част от процесния Поземлен имот, като на ищците са предоставени за ползване дял първи с площ от 41,83 кв.м и Паркомясто 2, посочени на приложената схема, а на ответниците - дял втори с площ от 41,83 кв.м и Паркомясто 1. Останалата част от незастроеното дворно място /свободна незастроена площ от 83,66 кв.м, след изграждане на тераса пред апартамент № 1/, ще се ползва общо от всички съсобственици за достъп до 1 застроената част.

Въз основа на издадения в полза на С. А. Б. и Д. К. Б. изпълнителен лист от 22.02.2019 г. е образувано изпълнително дело № 2019****0400069 по описа на ЧСИ М.К., с peг. № ****, с район на действие Софийски градски съд. На 28.06.2019 г. е извършен въвод във владение на С. А. Б. и Д. К. Б. в „дял втори, с площ от 41,83 кв.м и Паркомясто 1. За осъществяване на принудителното изпълнение са начислени такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в полза на ЧСИ М.К. в размер на 673 (шестстотин седемдесет и три) лева. За обезпечаване на това вземане с Постановление за налагане на възбрана изх. № 3477/16.04.2019 г., издадено по изпълнително дело № 2019****0400069 по описа на ЧСИ М.К., вписано в Служба по вписванията - С. с акт № 150, том VII, вх. peг. № 1994/2019 г., е наложена възбрана върху притежаваната от ищците идеална част от гореописания Поземлен имот с идентификатор № *********.

С Постановление за възлагане на недвижим имот, придобит на публична продан, с изх. № 12147/18.12.2019 г. по изпълнително дело № 2019****0400069 по описа на ЧСИ М.К., вписано в Служба по вписванията - С. с акт № 19, том LXXXIV, дело № 25150, вх, per.

№ 32625/20.05.2021 г., на С. А. Б. /по време на брака му с Д. К. Б./, са възложени следните недвижими имоти: Паркомясто № 2 /две/ с площ от 37,07 кв. м. и 41,83 кв.м., посочени като реално обособени части. Според ищците те представляват несамостоятелни части от гореописания поземлен имот, които са били предоставени за ползване на ищците с Решение № 260710 от 06.11.2017 г. на СРС, поправено с Решение № 280352 от 28.11.2017 г. по гражданско дело № 42505/2016 г., 150 с-в, за разпределение на ползването на съсобствения поземлен имот на основание чл. 32, ал. 2 ЗС.

Въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане е издаден оспореният с настоящата искова молба Констативен нотариален акт с който е прието за установено, че ответниците са собственици на целия гореописан Поземлен имот с идентификатор № *********, както и на гореописаните недвижими имоти, представляващи Паркомясто № 2 с площ от 37,07 кв. м. в поземлен имот с идентификатор № *********, както и 41,83 кв.м. реално обособена част от описания поземлен имот с идентификатор № *********.

Извършен е и въвод във владение в полза на ответниците.

Във връзка с гореизложените обстоятелства ищците са предявили ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу ответниците, по който е постановено Решение № 13649 от 07.08.2023 г. по гражданско дело № 36983/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 49 състав (влязло в сила на 07.09.24 г.), в което е прието за установено, че ищците за собственици на ½ ид. част от процесния поземлен имот и ответниците са осъдени да предадат владението му. В решението е прието също така, че Паркомясто № 2 и участъкът от 41,83 кв.м., посочени като реално обособени части, не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, поради което постановлението за възлагане не е породило вещно-прехвърлителен ефект. Съдът е пропуснал да се произнесе по отмяната на констативния нотариален акт, с който се признава правото на собственост на ответниците върху тези несамостоятелни обекти и върху целия поземлен имот. Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответниците признават иска. Представят нотариален акт за собственост № 161, том I, рег. № 3198, дело № 146 от 03.04.2025 г. на Нотариус В. Г.а, рег. № 340, вписан в службата по вписванията с рег. № 26257 на 03.04.2025 г., отнасящ се за ½ ид. част от поземления имот.

Твърдят, че не са дали повод за завеждане на делото. С последващо становище, представено по делото, заявяват, че никога не са били собственици на целия процесен поземлен имот, а според оспорения нотариален акт имат право на собственост върху 274,4 м2 ид. части от 391 м2 обща площ на имота. Твърдят, че постановлението за възлагане на ЧСИ М. К. има сила на нотариален акт за собственост, а то не е обявено за нищожно от съда.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

2

Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет на делото е конститутивен иск с правна квалификация чл. 537, ал. 2 ГПК. По така предявения иск в тежест на ищците е да установят, че са собственици общо на ½ ид. част от процесния недвижим имот, както и че Паркомясто № 2 и участъкът от 41,83 кв.м., посочени като реално обособени части в оспорвания констативен нотариален акт, не са самостоятелни обекти на правото на собственост.

С Определение № 25748/12.06.2025 съдът е отделил посочените факти като безспорни и ненуждаещи се доказване, тъй като ответниците ги признават и те са предмет на влязло в сила съдебно решение, като не могат да се преразглеждат от настоящия съдебен състав на основание чл. 299 ГПК.

Съдът намира предявения самостоятелен иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за допустим. Съгласно практиката на ВКС когато ревандикационен иск е уважен, както е в случая, съдът е длъжен да се произнесе по отмяната на представен констативен нотариален акт, който противоречи на решението, дори и да няма изрично искане от ищеца по чл. 537, ал. 2 ГПК. Когато обаче съдът пропусне да се произнесе по този въпрос с решението и когато е изтекъл срокът за допълването му, ищецът има правен интерес в отделен процес да поиска въз основа на решението по иска по чл. 108 ЗС да бъде отменен издаденият в полза на ответника констативен нотариален акт за собственост, с който се създава несигурност за правата му (ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 377 ОТ 11.07.2012 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 451/2011 Г., Г. К., І Г. О.

НА ВКС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 183 ОТ 02.11.2020 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 3152/2020 Г., Г. К., ІІ Г. О.

НА ВКС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1614 ОТ 02.04.2025 Г. ПО ГР. Д. № 2380/2024 Г., Г. К., І Г. О.

НА ВКС). Този извод за наличие на правен интерес не се разколебава от обстоятелството, че ответниците са си издали нов констативен нотариален акт, тъй като предходният констативен нотариален акт, предмет на настоящото производство, не е отменен и продължава да е вписан в Службата по вписванията, което поражда несигурност за правата на ищците в отношенията им с третите лица.

Както бе посочено по-горе, с Решение № 13649 от 07.08.2023 г. по гр. д. № 36983/2021 г. на СРС, 49 състав, влязло в сила на 07.09.24 г., е прието за установено в отношенията с ответниците, че ищците са собственици на ½ ид. част от процесния поземлен имот с идентификатор № ********* и ответниците са осъдени да им предадат владението върху тази идеална част. На основание чл. 299 ГПК настоящият съдебен състав е обвързан от диспозитива на влязлото в сила предходно решение и не може да пререшава въпроса за правото на собственост на ищците, поради което приема за установено по настоящото дело, че те притежават право на собственост върху ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор № ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД18-53/23.11.2011 на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед №КД-14-22364/04.05.2012 на Началник на СГКК-С., с административен адрес на имота: /адрес/, целият с площ по скица от 391 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:ниско застрояване /до 10м./, със стар идентификатор № *********, с номер по предходен план 173, кв.44, парцел 1, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: № **********, № ***********, № ************, № *************, който по нотариален акт представлява: дворно място, сътавляващо УПИ 1-173 в кв. 44, по плана на /адрес/, с площ от 395 кв.м., при съседи: /адрес/, УПИ XVI-173 и УПИ II-172.

За да достигне до горния извод, решаващият съдебен състав по посоченото дело, приема, че Паркомясто № 2 и участъкът от 41,83 кв.м., посочени в постановлението за възлагане и оспорвания констативен нотариален акт като реално обособени части от процесния поземлен имот, не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, поради което постановлението за възлагане на тези обекти в полза на ответниците не е породило вещно-прехвърлителен ефект. Това е така, защото частта от поземления имот, обозначена като паркомясто № 2, не е включена в разрешението за строеж като паркомясто и няма статут на такова съгласно чл. 37, ал. 4 ЗУТ. То не е нанесено и в КККР като самостоятелен обект, а само като принадлежност към самостоятелен обект - 3 апартамент на 1-ви етаж на сградата. Като необособена част от поземлен имот, паркомястото не е самостоятелен обект на правото на собственост и не може да бъде предмет на разпоредителни сделки. Не е самостоятелен обект и посочената като реална част от поземления имот с площ от 41.83 кв.м., тъй като тя не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ.

Поради това и процесното постановление за възлагане на тези части от поземления имот, които не са самостоятелни обекти, не е породило вещно-транслативен ефект, а ищците продължават да са собственици на ½ ид. част от целия поземлен имот, който следва да се ползва от съсобствениците съгласно разпределението на ползването, извършено с Решение № 260710 от 06.11.2017 г., поправено с Решение № 280352 от 28.11.2017 г. по гражданско дело № 42505/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 150 състав.

С Решение № 13649 от 07.08.2023 г. по гр. д. № 36983/2021 г. на СРС, 49 състав, съдът е пропуснал да се произнесе по отмяната на констативен нотариален акт № 165, том II, peг. № 7060, дело № 335/2022 г. на В. Г.а - нотариус с район на действие Софийски районен съд, вписана в регистъра на Нотариалната камара с peг. № 340, вписан в Служба по вписванията - С. с акт № 161, том CXLV, дело № 44134, peг. № ****** от 03.08.2022 г., в частта в която се признава правото на собственост на ответниците върху целия поземлен имот с идентификатор № ********* и посочените несамостоятелни обекти – Паркомясто № 2 и реално обособена част от поземления имот с площ 41,83 кв.м., като противоречаща на приетото в съдебното решение.