Определение № 1062 от 16.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1062 гр. София, 16.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500833 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по чл.122 ГПК.

С определение № 5734 от 24.03.2025 г. по гр.д.№ 7614 по описа за 2024 г.

СГС, ГО, I-28 състав, e повдигнал спор за подсъдност между СГС и ОС-Видин за определяне на местно компетентния съд да разгледа исковата молба, предявено от ищцата С. Г. П..

Съдът е констатирал, че първоначално делото било образувано пред СГС под № 1481 по описа за 2013 г. Тъй като ответникът бил СГС и след като всички съдии се били отвели, то с определение от 18.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 6133 по описа за 2018 г. на САС, на основание чл.23, ал.3 ГПК като компетентен да разгледа делото бил определен ОС-Видин, по повод на което било образувано гр.д.№ 406 по описа за 2018 г. на ОС-Видин.

Ищцата е предявила иск срещу Държавата представлявана от Министъра на финансите като претенцията била насочена в глобален размер срещу действията и органите на нейни институции, вкл. Софийски градски съд за допуснати закононарушения от съда по разглеждане на редица граждански дела. Препис от исковата молба била изпратена на СГС и на Държавата чрез МФ като ответници и в срока за отговор Държавата била релевирала възражение за местна неподсъдност на спора. Това възражение било уважено от ОС-Видин и с определение от 12.092023 г. производството е 1 било прекратено и изпратено по подсъдност на СГС. Същото било обжалвано от СГС като ответник. Прекратителното определение било отменено от САС с определение от 05.12.2023 г. по ч.гр.д.№ 3173 по описа за 2023 г. и делото било върнато на ОС-Видин с мотиви, че незаконосъобразно било прието, че единствен ответник била Държавата. Счетено е, че местната подсъдност е тази, която е определена по реда на чл.23, ал.3 ГПК.След връщането на делото в ОС-Видин, ищцата подала молба на 13.02.2024 г., с която поискала на основание чл.228 ГПК да се приеме, че исковата молба не е насочена срещу 110 ответника, а само срещу Държавата. С определение от 14.02.2024 г. производството било прекратено срещу първоначалните ответници и било изпратено на СГС по подсъдност поради уважено възражение на ответника Държавата. В СГС било образувано гр.д.№ 7614 по описа за 2024 г. на СГС, I28 състав. Съдията-докладчик по последното образувано гр.д. при СГС е счел, че възражението на Държавата за местна подсъдност не е следвало да бъде уважавано, като се е позовал на приетото в решението на ЕСПЧ по делото „Б.

Г. срещу България“, както и на чл.7, ал.2 ЗОДОВ. Счел е, че след като ищцата претендира вреди от противоправно поведение на съдии от СГС и поконкретно на съдия С. К., който бил зам.председател и ръководител на Първо ГО, то делото не следвало да се разглежда от СГС, за да не се допусне нарушение на чл.6, пар.1 от Конвенцията. Ако се приемело обратното, това щяло да доведе до масов отвод на съдии от СГС поради професионалната свързаност на съдиите в СГС. Счетено е, че преценката на съдия от СГС, разглеждащ правния спор дали поведението на други съдии от същия съд е незаконосъобразно и вредоносно, представлявало основание да се ангажира отговорността на ответника Държавата, част от която бил СГС, щяло да доведе до обосновано съмнение в безпристрастността на съдията при прилагането на обективния подход на преценка във връзка с разясненията, дадени в т.53 от делото „Б. Г. срещу България“. В случая не се достигало до нарушение на чл.22 ГПК и императивната норма на чл.23, ал.3 ГПК, които касаели субективния подход, а до съществуването на обективни факти, които щели да доведат до съмнение в безпристрастността на СГС. Разглеждането на делото от СГС, при вече определен друг компетентен съд щяло да доведе до нов масов отвод, който отново щял да удължи разглеждането на делото и което щяло да създаде предпоставки за нарушение на Конвенцията. Налице бил спор за подсъдност между ОС-Видин и СГС, който следвало да бъде разрешен от 2

АС-София по реда на чл.122 ГПК.

Апелативен съд- София приема следното от фактическа и правна страна:

Действително, по предявената от С. Г. П. искова молба първоначално е било образувано гр.д.№ 1481 по описа за 2013 г. на СГС, пред когото същата е била подадена.

С определение от 18.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 6133 по описа за 2018 г. на АС-София след масов отвод на съдиите от СГС по образуваното гр.д.№ 1481 по описа за 2013 г., доколкото исковата молба е била насочена и срещу СГС като ответник, е определен ОС-Видин, който да се произнесе по исковата молба. Образувано е гр.д.№ 406 по описа за 2018 г. на ОС-Видин. В това производство процесуалния представител на ищцата е подал молба на 01.06.2023 г., в която е посочил, че от ищцата се претендират имуществени и неимуществени вреди от Държавата за причинени вреди от действията на нейни органи и институции, вкл. СГС, за допуснати закононарушения от съда по разглеждането на визираните на с.10 от исковата молба, граждански дела.

Релевираното от Държавата възражение за подсъдност е било уважено от ОСВидни и делото е изпратено на СГС по подсъдност. Частната жалба на СГС срещу така постановеното от ОС-Видни на 12.09.2023 г., определение № 150, е била уважена от АС-София, който с определение № 3011 от 05.12.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 3173 по описа за 2023 г., е отменил прекратителното определение на ОС-Видин и делото е върнато за разглеждане от последния.

АС-София е приел, че местната подсъдност е тази, определена по чл.23, ал.3 ГПК. След връщането на делото във връзка с уточнителната молба от 01.06.2023 г. , ОС-Видин е прекратил производството срещу първоначалните ответници и делото отново е било изпратено по подсъдност на СГС поради уваженото възражение на останалия като ответник – Държавата, където е образувано гр.д.№ 7614 по описа за 2024 г., който е повдигнал препирнята за подсъдност.

Съгласно чл. 23, ал. 3 ГПК , ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в съответния съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд.

В конкретния случай делото е изпратено за разглеждане в ОС-Видин.

Следователно в производство по чл. 23, ал. 3 ГПК е разрешен въпросът 3 за местно компетентния съд, който да разгледа спора. При така стеклите се обстоятелства, местната подсъдност по предявения иск е стабилизирана, като последващите изявления на ищеца, че не поддържа предявения иск против Софийски градски съд /и другите 109 ответника/, а само срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите, не могат да послужат като основание за нова препращане на делото на СГС за разглеждане, аргумент от чл. 120 ГПК.

Правилността на актовете на съдилищата, постановени по чл. 23, ал. 3 ГПК, не подлежат на преценка за законосъобразност в инстанционен контрол.

Идеята е да се гарантира ефективна съдебна защита и спорът да бъде решен от съд, отговарящ на изискванията за независимост и безпристрастност.

В този смисъл постановеното от ОС –Видин определение № 22 от 14.02.2024 г. в частта му в която дело е препратено на СГС представлява несъобразяване с определението по чл.23, ал.3 ГПК. А определението от 14.02.2022 г. е отменено с определение № 913 от 09.04.2024 г. по ч.гр.д.№ 903 по описа за 2024 г. на АС-София и делото е върнато на ОС-Видин. С разпореждане от 17.04.2024 г., поправено с разпореждане от 05.06.2024 г., ОСВидин независимо от отменителното определение на АС-София, както и постановеното по-рано определение по чл.23, ал.3 ГПК, отново е изпратил делото за разглеждане от СГС.

Следва да добавим, че макар ищцата да е оттеглила претенцията си срещу Софийски градски съд, доводите й за допуснати закононарушения от страна на този съд по граждански дела, по които ищцата С. Г. е била страна, не са оттеглени; същата основава иска си именно на такива противоправни действия и бездействия от страна на СГС, който се явява процесуален субституент на Държавата и срещу когото като такъв е бил насочен първоначалния иск.

Правилно иницииращият ни съд е посочил, че ако делото бъде прието за разглеждане от СГС, то ще последват масови отводи на съдиите, упражняващи магистратските си функции, там, което неминуемо ще доведе до ново забавяне на производството по исковата молба на С. Г. и по този начин би се накърнило правото й на достъп до съд по чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС, каквато не е целта. Целта е по исковата молба да се произнесе независим и безпристрастен съд, какъвто е определен по реда на чл.23, ал.3 ГПК, а именно:

4

ОС-Видин.

По изложените съображения, компетентен да се произнесе по исковата молба, предявена от С. Г. П. срещу Държавата е ОС-Видин.

По разноските:

По този въпрос има съдебна практика на ВКС: определение № 50 от 25.01.2016 г., постановено по ч.т. д. № 3600/2015 г. на ІІ т.о., определение № 87 от 30.01.2015 г. по ч.гр. д. № 326/2015 г. на ІV гр. о., определение № 437 от 21.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1732/2015 г. на І т.о. Съставите на ВКС са приели, което се споделя от настоящия състав на СГС, че с постановяване на определението, във връзка с подсъдността на спора, делото не приключва пред съответната инстанция по начин, изключващ последващото му разглеждане от нея. Разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, когато съответното производство не приключва с акт, след който спорът продължава да бъде висящ. В правомощие на съда, който има задължението да се произнесе по иска, е да разпредели отговорността за разноски по чл. 78 ГПК, съобразно изхода му за всяка една от страните.

Следователно в настоящето производство съдът не дължи произнасяне по разноските.

По обжалването:

Определението по чл. 122 ГПК не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК - не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, защото с него не се прекратява производството пред сезирания с исковата молба съд, а се определя компетентния съд да разгледа предявения иск, и обжалваемостта му не е изрично посочена в закона съгласно чл. 274, ал.

1, т. 2 ГПК, в този смисъл е и ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване, както и ТР № 5 от 12.07.2018 г. по тълк.д.№ 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Така и в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 241 ОТ 01.07.2020 Г. ПО Ч.

ГР. Д. № 976/2020 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

Водим от горното, Апелативен съд-съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ за местно компетентен ОС-Видин, по повдигнатия спор за подсъдност, на основание чл.122 ГПК.

5

Делото да се изпрати на ОС-Видин.

Препис от настоящето определение да се изпрати на СГС ГО, I-28 състав за сведение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6