Решение № 17060 от 02.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17060 гр. ., 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110137660 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца ., с която са предявени срещу ответниците Н.

Д. С., Р. Д. А. и А. А. А. субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: ответникът Н. Д. С. да заплати на ищеца сумата от 14,16 лв., представляваща незаплатена цена на топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот, находящ се в гр. ., за периода от м.05.2019г. до м.06.2019г. и сумата от 3,88 лв., представляваща обезщетение за забава при плащането на главницата за периода от 15.09.2020г. до 02.05.2023г.; ответникът Р. Д. А. да заплати на ищеца сумата от 14,16 лв., представляваща незаплатена цена на топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот, находящ се в гр. ., за периода от м.05.2019г. до м.06.2019г. и сумата от 3,88 лв., представляваща обезщетение за забава при плащането на главницата за периода от 15.09.2020г. до 02.05.2023г.;

А. А. А. да заплати на ищеца сумата от 14,16 лв., представляваща незаплатена цена на топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот, находящ се в гр. ., за периода от м.05.2019г. до м.06.2019г. и сумата от 3,88 лв., представляваща обезщетение за забава при плащането на главницата за периода от 15.09.2020г. до 02.05.2023г.

Ищецът . твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот за исковия период, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като ответниците не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството 1 топлинна енергия за процесния период, но не са заплатили задълженията си. Моли за уважаването на предявените искове и присъждане на законната лихва от подаване на исковата молба – 06.07.2023г. и сторените по делото разноски.

Ответниците Н. Д. С. и А. А. А. чрез назначения им особен представител адв. С. са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорват исковете като недопустими и неоснователни. Оспорват да са страни по договор с ищеца за доставка на топлинна енергия, както и от представените от последния писмени доказателства да се установява връзката им с процесния имот. Оспорват установяването от страна на ищеца на действително потребеното количество топлинна енергия в имота за процесния период от страна на ответниците, които не са граждани на Република България и няма данни да са пребивавали в посочения имот. Оспорват и иска за мораторна лихва като неоснователен с оглед акцесорния характер на вземането и недоказаността на иска за претендираната главница. Правят евентуално възражение за погасяване на вземанията по давност. Молят за отхвърляне на предявените искове.

Ответникът Р. Д. А., гражданин на . на когото книжата по делото са връчени чрез съдебна поръчка по реда на Регламент (ЕО) 1784/2020, не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Третото лице-помагач . е взело становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е престирал и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да докажат, че са погасили претендираните вземания чрез плащане.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот .., че ответниците Н. Д. С., Р. Д. А. и А. А. А. са продали на трето за спора лице притежаваният от тях недвижим имот, представляващ апартамент ., находящ се в гр. ., който е идентичен с процесния. Видно от описанието на представените на нотариуса доказателства, въз основа на които е изповядана нотариалната сделка, ответниците са се легитимирали пред нотариуса 2 като собственици на имота по силата на Нотариален акт продажба на недвижим имот ., което е основание за извод, че за исковия период от м.05.2019г. до м.06.2019г., който предхожда непосредствено продажбата от м.07.2019г., ответниците са били собственици на процесния имот, на който е даден аб. № .. С оглед притежаваното право на собственост ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ).

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от . на потребители за битови нужди в гр. ., одобрени с решение № ., в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).

Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвана за исковия период от ФДР .. Отделно от това се установява, че за исковия период е осигуряван достъп до имота за отчитане на уредите за дялово разпределение, поради което съдът приема, че ответниците не са оспорвали извън процеса извършването на услугата дялово разпределение.

Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице. Измерванията са извършвани със сертифициран и преминал задължителна периодична метрологична проверка топломер.

Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота на ответника за исковия период не е начислявана ТЕ за отопление на имот и ТЕ от сградна инсталация, тъй като се отнася до летен период, а единствено е начислена ТЕ за БГВ по показанията на 1 брой водомер в имота, на който е извършен реален отчет. Представен е и документ за главен отчет, като подписът в него не е оспорен от ответниците. Заплащането на топлинната енергия за процесния период се е извършвало на база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, чието предназначение е било да коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат клиентът да заплати реално доставеното до имота количество топлинна енергия.

При отчитане, че за исковия период са спазени техническите нормативи при разпределение на топлинната енергия, съдът приема, че за процесния период от м.05.2019г. до м.06.2019г. доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява на сумата от общо 42,50 лв. съгласно заключението на СТЕ. Доколкото не са представени доказателства за нещо различно, съдът намира, че ответниците са били собственици на имота при равни квоти, или всеки на 1/3 ид.ч. от имота, в каквото съотношение същите следва да отговарят и за задълженията за топлинна енергия, доставена от ищеца до имота им.

С оглед извода за основателност на предявения иск за цена на ТЕ в установения за дължим размер, следва да се разгледа своевременно заявеното от ответниците Н. Д. С. и А.

А. А. възражение за погасяване по давност на вземанията за исковия период. Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на 3 тях е приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. В Общите условия, действали през процесния период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016г.). Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Като се съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е прекъснат с подаване на исковата молба на 06.07.2023г., както и че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), следва, че към датата на подаване на исковата молба – 06.07.2023г. вземанията за м.05.2019г. и м.06.2019г. са погасени по давност, като последното задължение за м.06.2019г. е станало изискуемо на 15.08.2019г. и след отчитане периода, през който давност не е текла, следва, че вземането за м.06.2019г. се е погасило по давност на 22.10.2022г., т.е. преди подаване на исковата молба.