Присъда № 130 от 08.05.2025, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 130, постановена на 08.05.2025г. по н.о.х.д. № 386 по описа на Районен съд – Варна, 36 наказателен състав за 2025г.:

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 731 по описа за 2024г. на 03 РУП при ОД на МВР Варна на Н. В.

В. за това, че за периода от август 2023г. до януари 2025г. включително, в град Варна, след като бил осъден с решение №1416/21.10.2021г. по гр.дело №20213110106882/2021 г. по описа на PC-Варна, влязло в сила на 13.11.2021г. и с решение № 2746/17.07.2024г. по гр.дело № 20243110102457/2024г. по описа на PC-Варна, влязло в сила на 13.08.2024г. да издържа своя низходяща - детето Д.Н. В. чрез неговата майка и законен представител Я. Д. С., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 18 месечни вноски, от които 13 месечни вноски по 170,00 лева от август 2023г. до август 2022г. включително и 5 месечни вноски по 280,00 лева от септември 2024г. до януари 2015 г. включително или всичко на обща стойност 3610,00 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че вината на подс. В. е доказана по безспорен начин от събраните в хода на досъдебната и съдебната фаза на производството доказателства. Представителят на Варненската районна прокуратура посочва, че представените доказателства за това, че подсъдимият е изплатил част от дължимите суми по издръжката не освобождава същия от наказателна отговорност, но във всички случаи следва да се тълкува на плоскостта на смекчаващите отговорността му обстоятелства, като предлага на съда да му наложи подходящо наказание предвид чистото му съдебно минало.

В съдебно заседание защитата на подсъдимия адв. Хр. сочи, че въпреки направения опит подсъдимият не е успял да изплати всички дължими суми, поради което пледира на същия да бъде наложено наказание „пробация“ с всички мерки, но в минимален размер, тъй като подзащитният й е неосъждан, съдействал е по време на ДП и поведението му е било процесуално безупречно.

Подс. Н. В. В. посочва, че няма какво да добави към казаното от своя защитник.

В предоставеното му право на последна дума моли съда да му наложи минимално наказание „пробация“.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н. В. В. е роден на 13.12.1991г. в град Варна, с адрес град Варна, ж.к.

„Трошево” № 24, вх.Б, ет.1, ап.18, български гражданин, не женен, не осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият Н. В. В. и свидетелката Я. Д. С. били родители на детето Д.Н. В., родена на 13.05.2018г.

С решение № 1416 от 21.10.2021г. по гр.дело № 20213110106882/2021г. по описа на Районен съд-Варна съдът предоставил на майката Я. С. упражняването на родителските права над детето Д., а бащата - В. бил осъден да заплащал месечна издръжка в полза на детето в размер на 170,00 лева, с падеж пето число на месеца, за който издръжката се дължала.

Издръжката била платима чрез майката и законен представител на детето, а именно св. С..

Св. С. и детето живеели в град Варна, в ж.к. „Вл.Варненчик“ № 220, вх.1, ет.1, ап. 2.

Съдебното решение, с което В. бил осъден да заплаща месечната издръжка влязло в 1 законна сила на 13.11.2021 г.

В. заплащал дължимата месечна издръжка, която се удържала всеки месец от трудовото му възнаграждение, което получавал от работодателя му „Инокс България“ ЕООД, която ежемесечно след влизане на решението в сила постъпвала по сметка на частен съдебен изпълнител по изпълнително дело №20218950403007 по описа на ЧСИ Людмил Станев, която след това се превеждала на св.С..

Това продължило до месец юли 2023г. включително.

Така изплатените до месец юли 2023г. включително ежемесечни издръжки, които В. заплатил чрез удържане от заплатата си възлизали на общата сума от 3400,00 лева, която сума обхванала издръжките за времето от месец декември 2021г. /първия месец следващ датата на влизане в сила на съдебното решение/ до месец юли 2023г. включително, което се равнявало на 20 месечни вноски по 170,00 лева, или общо 3400,00 лева.

След това обаче, считано от месец август 2023г. насетне В. преустановил заплащането на дължимата издръжка в полза на детето си.

Междувременно, с решение № 2746 от 17.07.2024г. по гр.дело №

20213110102457/2024г. по описа на Районен съд-Варна, бил изменен размера на дължимата от обв.В. издръжка, като същият бил увеличен от 170,00 лева на 280,00 лева месечно с падеж пето число на месеца, за който издръжката се дължала.

Решението, с което бил увеличен размера на издръжката влязло в законна сила на 13.08.2024г., като подс.В. продължавал с бездействието си като не заплащал издръжка.

Поради това, че не заплащал месечна издръжка св.С. подала жалба, като било образувано настоящото досъдебно производство.

Така за периода от месец август 2023г. до месец януари 2025г. включително /месецът, в който В. е бил привлечен в качеството на обвиняем/ той не предприел действия и не заплатил дължимите от него суми за издръжка на малолетното си дете, които общо възлизали на 18 месечни вноски в размер на 3610,00 лева, от които 13 месечни вноски по 170,00 лева от месец август 2023г. до месец август 2024г. включително и 5 месечни вноски по 280,00 лева от месец септември 2024г. до месец януари 2025г. включително.

В така посочения период В. единствено заплатил на 17.09.2024г. сумата от 680,00 лева, с което не преустановил бездействието си, което все така непрекъснато продължило, тъй като е тази частична сума той обективно не покрил дължимите от него издръжки.

Впоследствие в хода на съдебното следствие са представени вносни бележки за платени суми през месец януари 2025г. в размер на 1200 лева.

Видно от справката за съдимост подс. В. е неосъждан.

Що се отнася до гласните доказателства, а именно показанията на св. Я. С. съдът кредитира същите доколкото съответстват напълно на останалите налични по делото писмени доказателства.

Видно от наличните по делото справка за съдимост и характеристична справка подс.

В. понастоящем е неосъждан.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подс. Н. В. В. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. 183, ал.1 НК, тъй като безспорно се установи, че през инкриминирания период същият не е изпълнил задължението си за плащане на издръжка в размер на общо 3400,00 лева, след като е бил осъден с влязло в сила съдебно решение.

Деянието несъмнено е съставомерно доколкото се касае до незаплащане на повече от една месечна вноска, след влизане в сила на съдебното решение по силата на което изпълнение се дължи ежемесечно, като обстоятелството, че понастоящем са заплатени част от вноските не освобождава подсъдимия от наказателна отговорност доколкото от 2 представените вносни бележки е видно, че се касае за частични плащания, които не могат да бъдат конкретно отнесени към отделните периоди на дължимост (не става ясно дали се касае за вноски, дължими към минал момент или за настоящи задължения).

Действително В. е превел на св. С. определена сума за издръжка на детето в общ размер на 1200 лева през месец януари 2025г. и на 680 лева през месец септември 2024г.

Така преведените суми обаче не покриват размера на определената от съда издръжка за детето.

Постъпването на тези суми, недостатъчни за отглеждането на децата, не изключва престъпната съставомерност на деянието на В., но е факт релевантен за индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено на същия.

Деянието е било осъществено чрез бездействие, въпреки наличието на държавен правосъден акт (съдебно решение), съществуването на който създава задължение за страните по него да възприемат занапред поведение, което да отговоря на установеното от съда материалноправно положение.

Поради това, родителят осъден да изплаща издръжка на своите низходящи, е длъжен да изплаща регулярно издръжка в определения от съда размер и то чрез родителя, определен от съда да упражнява родителските права, тъй като съдът е постановил, че именно този родител следва да преценява как да бъдат разпределени средствата за издръжка на детето и кои негови нужди следва да бъдат задоволени с приоритет.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.

Подсъдимият е съзнавал, че дължи заплащане на месечна издръжка за децата си през инкриминирания период, съзнавал е, че не е заплатил дължимата издръжка в размер на повече от две вноски, както и общественоопасния характер на деянието и е целял настъпване на общественоопасните му последици.

По отношение вида и размера на наложеното наказание:

Предвид обстоятелството, че подсъдимият В. беше признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 183, ал.1 НК предвижда за подобно деяние наказание „лишаване от свобода” до една година или „пробация“.

В конкретния случай, отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът не установи, като смекчаващи такива се явяват обстоятелството, че същият понастоящем е заявил желание да започне да плаща, като дори е платил суми по задължението, които макар да се явяват недостатъчни не следва да бъде пренебрегвани от съда.

При така изброените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намери, че следва да определи наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващите такива макар и при условията на чл. 54 НК, с оглед максимално ефективното постигане на целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл. 36 НК.

Съдът намери, че на този етап най-подходящо за него се явява наказанието „пробация“ по – специално изразяващо се в следните пробационни мерки – по чл. 42а, ал.2, т.1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, която да бъде изпълнявана с периодичност от два пъти седмично и по чл. 42а, ал.2, т.2 НК – задължителни срещи с пробационен служител за същия период от шест месеца.

Съдът счете, че двете задължителни пробационни мерки, изпълнявани за един разумен период от време, какъвто се явява в конкретния случай 6- месечния срок, би способствал за поправянето на подсъдимия, осъзнаване на неговите задължения като родител, както и възпитаването у същия на умения да съблюдава установения в Република България правов ред, като едновременно с това не създава прекомерни затруднения на същия, несъответстващи на обществената опасност на извършеното от него деяние.

3

За пълнота следва да бъде обърнато внимание на подсъдимия, че така постановеното му наказание, подлежи на стриктно изпълнение, тъй като ако това не се случва за съответния пробационен съвет съществува законовата възможност по чл. 43а НК да предложи на окръжния съд да наложи друга пробационна мярка или да замени изцяло или отчасти така определеното наказание „пробация“ с наказание „лишаване от свобода“.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 130 гр. Варна, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова и прокурора Ж. Т. К. като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Наказателно дело от общ характер № 20253110200386 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Н. В. В.: роден на *** год. в гр. Варна, с адрес град Варна, ж.к. „Трошево“ №24, вх.Б, ет.1, ап.18, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН: **********. з а ВИНОВЕН в това, че за периода от август 2023 год. до януари 2025 год. включително, в град Варна, след като бил осъден с решение №1416/21.10.2021 год. по гр. дело №20213110106882/2021 год. по описа на РС – Варна, влязло в сила на 13.11.2021 год. и с решение №2746/17.07.2024 год. по гр. дело №20243110102457/2024 год. по описа на РСВарна, влязло в сила на 13.08.2024 год. да издържа своя низходяща – детето Д.Н. В.а чрез неговата майка и законен представител Я. Д. С., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 18 месечни вноски, от които 13 месечни вноски по 170,00 лева от август 2023 год. до август 2024 год. включително и 5 месечни вноски по 280,00 лева от септември 2024 год. до януари 2025 год. включително или всичко на обща стойност 3610,00 лева, поради което и на осн. чл.183, ал.1, вр. чл.54 от НК му налага наказание ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в следните пробационни мерки:

Разпечатката съдържа 58 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f5df38e6-530c-4ac5-8f60-0cb0abf65f5b